Комисията за защита на конкуренцията от раз покри с патината на забравата Златния стандарт за ускорено възстановяване на ДДС. На 27 май КЗК прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на проект на заповед на изпълнителния директор на НАП за въвеждането на ускорено 10-дневно възстановяване на данъка за фирми, които изпълняват определен набор от критерии. Производството пред КЗК бе образувано по искане на служебния министър на финансите Калин Христов.
При анализа на критериите за Златен стандарт КЗК е установила, че въвеждането му ще доведе до необосновано освобождаване от прилагането на общите срокове по ЗДДС само на ограничен кръг предприятия, като за тях ще са приложими по-кратки срокове за възстановяване на ДДС.
Златният стандарт при така зададените критерии би поставил в неравноправно положение малките и средните, както и новонавлизащите предприятия, тъй като за тях няма да е изпълнено или условието за общ размер на исканията за възстановяване на ДДС, или условието за тригодишна данъчна история, пише в становището.
Според КЗК представеният проект на Златен стандарт по ЗДДС би довел до покачване на бариерите за навлизане на пазара, което ще рефлектира върху повишаване на концентрацията на определени пазари, с риск на тях да останат предимно предприятия с големи пазарни дялове. Подобно положение противоречи на основната цел на правото на конкуренцията, а именно – стимулиране на свободната инициатива в стопанската дейност, отваряне на пазарите и създаване на условия за навлизане на нови участници на съответните пазари.
Освен това, предвид разпоредбата на чл.60, ал.2 от Конституцията на Република България, според която данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон и установената практика на Конституционния съд, КЗК застъпва принципната позиция, че критериите за Златен стандарт следва да бъдат въведени със закон, ако това е преценено за целесъобразно от органите, имащи право на законодателна инициатива.
Комисията предлага на компетентните органи да предприемат мерки от законодателен характер, с които да се преодолеят констатираните потенциални ограничения на конкуренцията и да се постигнат заложените в Златния стандарт цели. Настоява се да бъдат предвидени единни, обективни, ясни и публични критерии, осигуряващи равнопоставеност на всички реални и потенциални участници на съответните пазари, при спазване на правилата за предоставяне на държавни помощи, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз.
Така, стотици пъти повтаряната сигурност при въвеждането на тази своеобразна Алея на славата, се оказа нулева. Интересно е, че меракът да бъдат облагодателствани гигантите в българската икономика беше толкова голям, че последно дори финансовото министерство на Дянков пророкува сбъдването на идеята. В свое съобщение на интернет сайта на министерството от 22 февруари тази година под заглавие: Три пъти по-бързо възстановяват ДДС на фирми, покриващи златния стандарт на НАП четем: По инициатива на КРИБ и Министерството на финансите от 1 март се въвежда Златен стандарт в Националната агенция за приходите.
В съобщението се казва още, че експерти на НАП са разработили 12 ясни и публични критерия за покриване на изискванията на Златен стандарт. И свенливо са изброени част от тях: да имат регистрация по Закона за ДДС, която да не е прекъсвана; да осъществяват комуникация с НАП предимно по електронен път; да нямат влезли в сила наказателни постановления; да не са в несъстоятелност или ликвидация; да са на печалба през предишните три години; да липсват данни за рисково поведение и др. Накрая, сякаш между другото, е отбелязано: Условието е всяка фирма, през всяка една от предходните три години, да е подала най-малко четири искания за възстановяване на ДДС на обща стойност над 1.2 млн. лв. годишно.
След този предизвестен успех на новата антикризисна мярка на Дянков нещата започнаха да се обръщат. С указ от 13 март тази година президентът Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет с министър-председател Марин Райков. Служебното правителство записа въвеждането на Златен стандарт в приоритетите си, а финансовият министър Калин Христов обяви, че практиката вероятно ще започне да се прилага от началото на май, а не от март, както бяха обявили предшествениците им.
На 25 април обаче Министерството на финансите (МФ) поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе дали мярката ще доведе до дискриминация в бизнеса.
nbsp;
Мнения
Финансовият аналитик, преподавател в УНСС, Димитър Чобанов:
КЗК реагира адекватно и възстанови справедливостта. Абсолютно задължително е фирмите да се третират данъчно по един и същи начин. Какви гаранции даваше предложената уредба, че големи данъкоплатци, които досега са били изрядни, няма да решат да нарушават закона, а приходната агенция да продължава да се издължава към тях в съкратени срокове по инерция за сметка на средни и дребни фирми. Това не биваше да се допуска. Срокът за възстановяването на ДДС трябва да е между две седмици и месец за всички – 10 дни за когото и да било е прекалено кратко време.
nbsp;
Изпълнителният директор на ЗАД Армеец Румен Георгиев:
Не искам да изпадам в ролята на коментатор на решението на КЗК, но то безусловно е навременно, категорично и възстановява справедливостта като основен принцип в данъчното облагане. Ако трябва да се пошегувам, размерът не е от значение. Важна е счетоводната изрядност на фирмите, а не големината им. Не е редно за големите да се правят реверанси, които да им повишават ликвидността, а за средните и дребните шанс за облекчен режим на връщане на ДДС да няма. А точно те са най-силно шамаросани от кризата.
nbsp;
Шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара Митко Василев:
Въвеждането на Златен стандарт за българските фирми беше по-скоро предимство за големите компании, които нямат затруднения. Държавната машина трябва да се задвижи и да предвиди по-бързото възстановяване на ДДС за всички фирми, а не само за част от тях.
nbsp;
