Политическите кабинети се сменят, дузина здравни министри се опитаха да реанимират здравеопазването ни, но дълговете на болниците все така продължават да растат с главоломни темпове. През септември 2011-а по време на управлението на ресорния министър д-р Стефан Константинов дефицитът на лечебниците бе точно 303 млн. лева. В средата на 2012-а дълговете им достигнаха 378 млн. лв., като поредният провалил се здравен министър на ГЕРБ Десислава Атанасова ги оправда с лошо управление и некомпетентни мениджърски екипи. В отчета си пред новия парламент досегашният служебен здравен министър проф. Николай Петров отбеляза, че към края на март тази година 176-те държавни и общински болници са натрупали задължения над 388 млн. лева. И това е резултатът, при положение че повече от дузина лечебници бяха закрити или фалираха заради финансовата си несъстоятелност. Както каза управителят на ИСУЛ проф. Бойко Коруков – диагнозата е поставена, а системата в този си вид не функционира и не се харесва нито на пациентите, нито на медицинските специалисти. Затова фатално закъснялата болнична реформа трябва да започне още утре. Така евентуално след десетина години ще можем да се похвалим, че имаме що-годе качествено здравеопазване.
Батакът в организацията и финансирането на болничната помощ е толкова голям, че едно от най-сериозните предизвикателства за следващия здравен министър ще е
да открие откъде и как да започне
с разчистването му. Първата необходима стъпка е създаването на консенсусна национална стратегия за развитието на здравния сектор поне до 2020 година. Тя трябва да върви паралелно с очертаването на контурите на липсващата здравна карта. И експертите да преценят дали в страната ще продължат да съществуват сегашните около 400 болници, или броят им ще бъде сведен до 150, както предлага Световната здравна организация. И двата варианта си имат своите положителни и отрицателни страни.
Ако досегашното статукво бъде запазено, повечето болници ще останат недофинансирани, ще работят с остаряла апаратура и без да имат квалифицирани лекари и сестри. Затова неминуемо те ще бъдат отбягвани от пациентите и ще продължат да трупат дългове, които само държавата и общините могат да покрият. Същевременно ще има някакво общо здравеопазване, покриващо всички региони на страната. Другият вариант е да бъдат закрити лечебниците в малките градчета за сметка на все по-голямата концентрация на модерни и добре оборудвани мегаболници в големите градове. Оцелелите на картата гарантирано ще предлагат лечение със съвременна апаратура и добре квалифицирани кадри. Но пък достъпът до тях на пациенти от малките населени места ще е далеч по-труден. Много хора няма да могат да си позволят да се лекуват в тези болници и по финансови причини. Този сценарий би срещнал яростната съпротива на пациентските организации и общинските съвети, но в дългосрочен план изглежда по-удачен за нашата действителност. С уговорката, че държавата ще заложи в здравната си програма съществуването на лечебници, които ще работят на загуба, но ще покриват най-тежките и неблагодарни случаи, както и лечението на безработните здравнонеосигурени българи. Служебният кабинет направи няколко междинни стъпки в тази насока, като активизира обединението на болниците в Стара Загора и създаде мобилна клиника в Девин, само че проблемът изисква системен подход.
Следва
разрешаването на вечния въпрос за финансирането
nbsp;
За да могат ресорното ведомството и Националната здравноосигурителна каса да разделят парите всекиму според изработеното, е логично преди това да бъде създадена система за строг контрол и отчетност на болничните разходи. Служебният здравен министър проф. Петров уместно отбеляза, че е необходимо да се въведат единни стандарти за управление на болниците. Не е нормално главен мениджър на добре финансирана, но въпреки това губеща болница, да бъде преизбиран за следващ мандат. А това все още е редовна практика у нас. Доброто управление в голяма степен зависи от състава и работата на бордовете на директорите. Публична тайна е, че в повечето от тях досега попадаха главно партийни любимци без потенциал да управляват дори квартален магазин.
Реално контрол върху оперативната дейност на болниците сега почти няма. Министерството на здравеопазването уж следи нещата на базата на алгоритми и протоколи за лечение, а здравната каса работи с подадените към нея документи и отчети. Другият проблем е, че разходният ресурс на учреждението, ръководено от д-р Пламен Цеков, е константа – малко над 2 млрд. лв., а на пазара постоянно се появяват нови частни клиники. Новодошлите разпръскват и малкото налични средства, в резултат на което прогнозните годишни бюджети винаги се оказват в преразход и се нуждаят от корекция. Очевидно е, че се налага затягане на контрола върху регистрационния и лицензионния режим за кандидат-болниците, който бе тотално неглижиран от д-р Стефан Константинов и Десислава Атанасова. Парадокс е, че повечето от новопоявилите се субекти на болничния пазар бяха създадени с неясно откъде идващи капитали и се оказаха регистрирани в офшорни зони.
При днешната ситуация трудно могат да бъдат формулирани
еднакви правила и общ финансиращ механизъм
nbsp;
за всички болници заради различната им форма на собственост. Едните са търговски дружества, другите са под шапката на общините и държавата. При това положение може би е уместно да се помисли дали да не продължи приватизацията на лечебните заведения. Тя даде нелоши резултати, след като някои от бившите поликлиники преминаха в частни ръце. Каквато и да е болнична реформа обаче е обречена на неуспех, ако държавата постепенно не започне да увеличава бюджетните средства за здравеопазването. Само така след няколко години ще можем поне да се опитаме да въведем диагностичносвързаните групи. Това е доказано ефективна система за финансиране и отчитане на разходите, която би могла да заработи успешно и у нас. Но за прилагането й са необходими допълнително поне още 4-5 млрд. лева.
Финансовият аспект е само едната страна на медала, другата е качеството на болничното лечение. А то за съжаление все повече се влошава. Ето защо клиниките трябва да бъдат принудени да гонят качество, срещу което съответно да получават и по-голям бюджет. На дневен ред идва създаването на единен регистър, който да отчита показатели като използваемост и оборот на болничните легла, удоволетвореност на пациента, процент на смъртност, брой на лекарски грешки. За държавните и общинските клиники тези стойности обаче до голяма степен зависят от качеството на медицинския персонал, редовното снабдяване с лекарства и не на последно място – от технологичното оборудване. Поне за последното е задължително болниците да бъдат третирани като равнопоставени според качеството на развойните си проекти, а не по братски, както правеше правителството на ГЕРБ.
