Едно на пръв поглед просто начинание като почистването, пък било то и на министерска сграда, се оказва сериозно изпитание за администрацията. Вече цяла година Централният орган за обществени поръчки във финансовото ведомство не може да подпише договори с фирмите, които трябва да поемат чистотата в държавните институции. Заради различни пропуски и недомислия решенията му постоянно се атакуват в Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. А през това време се наемат компании със самостоятелни търгове и се плащат луди пари по индивидуални договори.
Конкурсът за избор на фирми, които да чистят министерствата по екологичен начин за период от 24 месеца, беше обявен в края на юни миналата година. В него първоначално се включиха девет участници. До разглеждането на ценовите оферти обаче стигнаха само Фасилит оптимум България, Джиза БГ (управлявано от Джермано Вигано), едноличният търговец Пламекс – Пламен Михайлов, Бориван (на Борис Борисов и Донка Янкова), П. Дусман (собственост на немската Дусман Сървис Холдинг ГмбХ), Комекс РМ (на Пламен Стоянов), както и големите играчи Василка – Агенция за чистота със собственик Владимир Владимиров и Це Ес Ге България, управлявана от Людмил Андонов, и Лунала Инвестмънтс С.А..
Така на 13 септември 2012-а излезе решението за класиране на участниците, като извън първата шестица, с която трябваше да се подпишат рамкови споразумения, останаха Василка и Пламекс – Пламен Михайлов. Оттам нататък започнаха парадоксите. Едноличният търговец подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията, като оспорва мотива за отстраняването му, а именно предложената цена за почистване на асансьори за кв. метър. В случая той е поискал 0.002 лв. за кв./м, но тъй като изискванията са били офертите да бъдат с до два знака след десетичната запетая, оценителната комисия е направила служебно закръгляне. По този начин се е получила цена 0.00 лв., което пък е използвано като повод за отстраняването на участника. След обстоен анализ обаче антимонополистите постановиха, че това решение е неправомерно, тъй като претендентите имат право да предложат цени в зависимост от своите възможности и нищо не пречи те да са по-малки от една стотинка. Стига се до отмяна на класирането и връщането на процедурата на етап разглеждане на офертите.
На 28 януари тази година оценителната комисия излезе с второ решение за класиране на кандидатите, което изненада не само Пламекс – Пламен Михайлов, но и Це Ес Ге България. Този път и двете фирми бяха отстранени с мотива, че в офертите им се съдържали цени с повече от два знака след десетичната запетая. Това е, меко казано, странно, тъй като при първото класиране оценителите са правили служебно закръгляне на предложенията и са ги приели за валидни. След нови жалби на двете дружества до Комисията за защита на конкуренцията на 13 март тя се произнесе, че действията на чиновниците са законни. С други думи, те могат по свое усмотрение да приемат дадена оферта за валидна или да я отхвърлят независимо дали тя е по-изгодна за държавата от останалите.
Развръзката по този казус тепърва предстои, тъй като през седмицата Върховният административен съд проведе първо заседание по него. Но при всички случаи е ясно, че има нещо сбъркано в цялата работа, щом една и съща оферта може хем да е класирана на трето място, хем да бъде отстранена като невалидна. Още по-голямо притеснение предизвиква начинът, по който се образуват самите цени за почистване. Според правилата участниците бяха длъжни да съберат и съпоставят различни единични цени на квадратен метър за отделните дейности и услуги, което по мнението на професионалистите в бранша най-често води до истински абсурди. Как например може да се определи единична цена за ежедневно почистване на тоалетна със зареждане и доставка на консумативи на квадратен метър? Количеството на течния сапун, кърпите за ръце, ароматизаторите и тоалетната хартия не се определя според квадратурата на сградата, а в зависимост от броя на хората, които ги ползват. Освен това в отделните ведомства има големи различия във вида и съответно в цената на използваните консумативи. Служителите в министерствата на външните работи и финансите например използват доста по-висок клас продукти, което съответно оскъпява и самата услуга. Парадоксално е и искането да се определи единична цена на брой работни места за полиране и почистване на прах от бюра, маси и т.н. Допълнителен хаос в цялото упражнение внасят и огромните разлики между площта и чиновниците, с които разполагат министерства, агенции, комисии… Подобно объркване има и около изхвърлянето на боклука и почистването на кошчетата за смет – иска се цена за един брой кошче, но не е определено за какъв обем боклук става дума.
Общо взето, при така формулираните условия всеки може да предложи каквато цена си поиска, тъй като няма конкретни параметри и в крайна сметка е възможно поръчката да се спечели с нереална и неизпълнима оферта.
Сериозно недоумение буди и изискването кандидатите да имат минимум 20 работници. И без да е специалист, човек може да си даде сметка, че това е крайно недостатъчно, особено като се има предвид за какви големи сгради се говори. От самата документация се разбира, че ще бъдат почиствани над 150 хил. кв. метра площ, на която работят няколко хиляди души. Не е за пропускане и фактът, че според данни на браншовата организация на работещите в почистващата индустрия за средна се смята компания с персонал поне 200-300 души, а големите разполагат с 800 до 1200 човека.
