България е постигнала финансова стабилност и дори е преизпълнила фискалните си планове въпреки слабото икономическо възстановяване. Има напредък при събираемостта на данъците и се провежда ключова реформа на пенсионната система. Това са част от заключенията на Европейската комисия, публикувани на 29 май в рамките на Европейски семестър – механизъм за координация на икономическата политика на 27-те членки на Европейския съюз. Най-тежките предизвикателства за страната са останали като цяло непроменени от 2012-а досега, и то в най-чувствителните за обществото сфери: пазара на труда, образованието, здравеопазването, бизнес средата, енергийния сектор и ефективното използване на ресурсите.
В резюме седемте препоръки за България, които трябва да помогнат за подобряване на икономическото й развитие, са в следните области:
– устойчиви публични финанси
nbsp;
Поддържането на здрава фискална рамка е условие за провеждане на важната програма за реформи през следващите години (до 2020-а). Подобряването на събираемостта на данъците ще позволи на държавата да подсигури необходимите за стимулирането на растежа разходи;
– пенсионна реформа
nbsp;
Българите се пенсионират по-рано от средната за територията на ЕС възраст. За да се гарантира адекватността на пенсионните осигуровки и увеличението на заетостта, е необходимо да се вземат още мерки, които да насърчат гражданите да правят пенсионни отчисления за по-дълъг период от време;
– заетост и социално включване
Пазарът на труда е обременен от структурни проблеми, като регионалните и професионалните диспропорции са сред най-високите в общността. В резултат на това заетостта продължава да се свива, безработицата е скочила двойно от 2008-а насам, а процентът на хората, които живеят на прага на бедността, е най-високият в ЕС. За преодоляване на тези предизвикателства са необходими действени политики за пазара на труда и добре функционираща Агенция по заетостта, които да помогнат на гражданите и особено на младежите и на други проблемни групи да намерят работа. Приоритетно трябва да се приложи всеобхватна стратегия за социално включване;
– образование и здравеопазване
Ниското качество на образованието на всички нива има силно негативен ефект върху икономическия потенциал на България. В тази връзка ЕК препоръчва като главен приоритет да се съгласуват и проведат амбициозни реформи. Системата на здравеопазването пък има значителен потенциал за подобряване на ефективността, което ще увеличи и качеството на услугите, които предлага;
– бизнес среда
Стопанският растеж на страната и възможностите за създаване на работни места са силно потиснати от условията за бизнес. Наложително е да се положат усилия за намаляване на административната тежест върху компаниите и да се възстанови нормалното кредитиране на средните и малките фирми. Подобряването на качеството и на независимостта на правната система и ефикасната борба с корупцията са другите важни стъпки за повишаване на доверието на инвеститорите.
– европейски фондове и усвояването им
По-малко от 30% от европейските фондове, достъпни за България от 2007-а насам, са били усвоени успешно. Ефективното използване на тези ресурси за качествени проекти е жизнено важно за устойчивостта на публичните инвестиции. За да се увеличат инвестициите и да се избегнат нередностите, трябва да влезе в действие необходимата законодателна уредба;
– реформи в енергийния сектор
България тепърва ще трябва да изгради цялостен вътрешен енергиен пазар, който в момента е силно зависим от малко на брой външни източници и е с най-голяма енергийна себестойност. Необходимо е енергийната система да се модернизира, за да стане по-конкурентна и да гарантира по-ниски енергийни разходи за гражданите, бизнеса и околната среда.
Казано накратко – хвалбите малко, кусурите – бол. А иначе препоръчаните мерки трябва да се приложат през следващите 18 месеца.
