Дълговите книжа подвластни на монетарните стимули

Migration Image

Международните пазари на държавен дълг за пореден път доказаха, че на първо място са подвластни на решенията за стимулиране на икономиките от институциите, провеждащи монетарни политики. През изминалата седмица имаше редица движения, предизвикани от редовните заседания на бордовете на ключовите централни банки в глобален мащаб.

Най-очаквана бе срещата на управителния съвет на Европейската централна банка на 6 юни, чиито решения бяха предсказани с точност от финансовите анализатори. Европейският паричен регулатор запази базовата лихва на еврозоната непроменена – на рекордно ниските 0.50%, и остави на заден план евентуалното използване на по-силни оръжия (каквито са отрицателните лихви по депозитите на търговските банки). Президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви след срещата, че очаква европейската икономика да върви към стабилизация и възстановяване през годината, но с много бавно темпо. Това изявление провокира инвеститорски натиск върху доходността на книжата на страните от ядрото на паричния съюз заради по-ниската вероятност от затягане на паричните мерки в общността на еврото. Доходността по десетгодишните германски облигации нарасна с 5.4 базисни точки – до 1.558%, а по сходните по срочност френски книжа достигна 2.135% при ръст от 6.4 базисни точки.

Въпреки предвижданията за растеж, доходността на дълга на държавите от периферията на еврозоната не се движеше в хармония с облигациите на ядрото. Това е едно от първите доказателства за постигането на балансиран спред между доходността на германските ДЦК и на дълга на затруднените страни от Южна Европа. Най-интересно през седмицата бе на първичния пазар на испански облигации, където бяха пуснати нови дългови емисии. Испанското Министерство на финансите успя да пласира книжа с две, три и десет години срок до падежа с общ номинал 4 млрд. евро. Постигнатата по време на аукционите доходност бе съответно 1.903% (при 2.275% на предишния търг), 2.706% (срещу 2.442%) и 4.517% (при 4.452% от предишния аукцион). Подобна бе и ситуацията в Италия, където седмичният ръст на десетгодишната доходност бе в размер на 15.4 базисни точки – до 4.309 процента.

Извън Европа също наблюдавахме доста интересни събития. В САЩ пазарите на ценни книжа останаха почти без промяна, под влияние на разнопосочните икономически сигнали. В Япония обаче пазарите на държавен дълг отново бяха с най-високи колебания. Инвеститорите изпитват явни притеснения от забавянето на програмата за въвеждането на още по-големи стимули по т.нар. Абеномика – политика за възвръщане на инфлацията и икономическия растеж. Изпълнението й е отложено за есента и по този начин устойчивостта на иначе успешната в краткосрочен план схема бе поставена под въпрос. Въпреки това обсъжданото удвояване на срока на отпусканите кредити за гарантиране на ликвидността от Бенк ъф Джъпен към търговските банки подкрепи доходността на десетгодишния японски дълг, който отчете спад от 2.4 базисни точки – до 0.833%, при силно намалели колебания в сравнение с последните две седмици.


Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа


Николай Ваньов

Брокер, Инвестбанк АД

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст