Възкресението на еврото

Марио Драги

Пет държави със спасителни пакети от кредити, шест поредни тримесечия на икономически спад и 19 млн. безработни очевидно не са били достатъчни, за да намалят привлекателността на еврото, което през седмицата изскочи над 1.32 щ. долара. Президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпой заяви, че след тригодишна борба с кризата и спешни заеми за 496 млрд. евро единната европейска валута е укрепнала. Пред репортери в Екатерининбург след срещата на високо равнище между ЕС и Русия той каза, че вече няма опасност за съществуването на еврото.

Латвия пък спечели честта да стане 18-ата страна членка на еврозоната на 1 януари 2014-а.

Европейската комисия потвърди в официално изявление на 5 юни, че

Латвия е добре интегрирана

в по-широката европейска икономика и е изпълнила всички критерии за прием в общността на еврото – инфлация, дефицит, публичен дълг, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутата. Европейските финансови министри ще вземат окончателно решение за членството на страната в еврозоната на 9 юли. За сведение, те никога досега не са отхвърляли одобрени и предложени от ЕК кандидати за региона.

Европейската централна банка няма възражения срещу приемането на Латвия в общността на единната европейска валута, но предупреди, че ще бъде предизвикателство за страната да удържи инфлацията под контрол. Издръжката на живота в страната се е повишила средно с 1.3% от 1 март 2012-а до 31 март 2013-а, но е под планирания таван от 2.7 процента.

Латвия няма друг избор, коментира новината бившият латвийски финансов министър Робертс Зиле, който е член на Европейския парламент. Той допълни, че това е знак, че съгражданите му са тръгнали на запад.

Двата милиона латвийци са ветерани в битката за оцеляване по време на цикъла подем-погром. След като през 2009-а изпадна в най-дълбоката в Европа рецесия със 17.7% спад на БВП, през миналата година Латвия отчете 5.6% икономически растеж. Слаба страна на стопанството е 12.4-процентната безработица (през март 2013-а), която сред младежите на страната е 21.9% и ги принуждава да емигрират, за да търсят работа. Социалното напрежение е част от цената, която балтийската република плати, за да сведе бюджетния си дефицит до 1.2% от БВП през 2012-а.

Финландия е поредната жертва на рецесията

БВП на страната се е понижил с 0.1% през първите три месеца на тази година след 0.7% спад през последното тримесечие на миналата, съобщи националната статистическа служба в Хелзинки на 5 юни. На годишна база БВП е намалял с 2.1 процента.

Финландското стопанство, в което приносът на износителите е около една трета от БВП, понася щети заради свитото от провежданите мерки за строги икономии търсене в еврозоната. Вътрешното потребление на Финландия също е слабо и през първото тримесечие на 2013-а бележи 0.5% спад (на годишна база).

В еврорегиона обаче нещата не са толкова зле. Производственият продукт на общността е намалял по-слабо от първоначалните прогнози през май. Индексът, който следи активността в сектора, се е повишил до 48.3 пункта от 46.7 през април. Все пак той остава под 50 точки (където е от юли 2011-а насам), което е белег за спад.

Фабричните заявки в Германия са намалели с 2.3% през април в сравнение с мартенската им стойност при очаквано понижение с 1 процент. Вътрешните поръчки са спаднали с 3.2% през април, а чуждестранните – с 1.5 процента. Най-рязко са се понижили заявките от еврозоната – с 3.6 процента.

ЕЦБ не промени паричната си политика

на редовното съвещание на управителния съвет на 6 юни.

Основната лихва на еврозоната се запазва на досегашните 0.5%, каквито бяха очакванията на почти всички икономисти.

На пресконференцията след срещата председателят на ЕЦБ Марио Драги каза, че инфлационните рискове като цяло са балансирани и маркира опасност от низходящо движение за растежа. Той очаква икономическата активност в еврорегиона да се стабилизира до края на годината, макар и с по-ниска скорост. И обеща, че централните банкери ще наблюдават много внимателно всички промени с готовност да реагират незабавно.

Сред възможните опции за действие Драги посочи въвеждането на отрицателна лихва по депозитите на кредитните институции в ЕЦБ (тя в момента е нула), отпускане на повече заеми на банките, нетолкова стриктни изисквания към обезпеченията по кредитите, съживяване на пазара на гарантирани с активи ценни книжа и по-точна информация за инвеститорите докога кредитните разходи ще останат ниски.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата беше малко по-активен в сравнение с предишния период. Средният дневен оборот достигна 2163 млн. евро (4230 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.22% дял от купената и продадена валута.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст