Властта в Гърция с един замах закри държавната компания за радио и телевизия – ERT, която съществува от 1938 година. Мотивът на управляващите бе, че медията осъществявала непрозрачна дейност и губела обществени средства. За внезапното дърпане на шалтера има и други трактовки. Например разминаването между исканията на кредиторките на Гърция за спешни съкращения в държавния сектор и космическите заплати на радио-телевизионните служители. Или че държавната медия напоследък се припознавала повече като опозиция, което не се понравило на кабинета на Андонис Самарас. Каквато и да е истинската причина, 2700 души, които изразходваха по 300 млн. евро годишно, отидоха на трудовата борса.
Без телевизия и без правителство?
Спирането на ERT веднага се превърна в мегаскандал, който, естествено, предизвика стачки, стигна до Брюксел и е възможно дори да предизвика предсрочни избори. Според гръцкия вестник Катимерини журналистите от ERT са продължили да излъчват тв сигнал чрез дигитални честоти и интернет, след като полицията запечатала предавателите. Един от оперативните директори пък приканил бившите си вече подчинени да напуснат сградата, за да не бъдат арестувани. Но някои от тях не го послушали и използвали ефирното време, за да хулят властта и медийната й политика.
Правителството не успя да наложи какво и как точно да предава ERT, затова се стигна до спирането й, твърди деканът на Факултета по комуникации и масмедии в Атинския университет Йоргос Плиос. По думите му частните телевизии, които са зависими и лесно манипулируеми заради дълговете си към банките, били много по политически разбрани.
Д-р Йоаким Каламарис, икономически анализатор и преподавател в Европейския колеж по икономика и управление, пък заяви пред Фокус, че причината за закриването на ЕRT била само претекст. Националната телевизия няма финансово послание, но върши национално дело – смята той. – Тези пари, които те ще икономисат, няма как да са от закриването на телевизията. Тези пари на данъкоплатците ще отиват в бюджета, за да погасяват неясните външни кредити, които са подписани от политиците.
Ден след спирането на медията в Гърция бе обявена 24-часова национална стачка. Протестът бе подкрепен и от двата най-представителни синдиката в държавата. Независимо от скандалните разкрития за космическите заплати на някои от работилите в ERT. Шефът на новините и шефът на сутрешния блок са взимали 324 000 евро годишно. Само 250 000 евро е било трудовото възнаграждение за същия период на главния директор, а 218 000 евро на водещите на новините. Между 176 000 и 84 000 евро са получавали кореспондентите, журналистите, сценаристите и др., а редовите репортери са се разписвали на фишове срещу 57 000 до 60-62000 евро. Съветник е взимал 8500 евро за съветите си всеки месец, а водеща на централните уикенд новини – 75 000 евро за половин година. В списъка фигурира и името на журналист, братовчед на бивш министър на печата, чието трудово възнаграждение е било 84 000 евро за предаване, излъчвано веднъж седмично. Същият бюджет имала и седмична здравна рубрика.
Управляващите в Атина се опитаха да парират недоволството, като обещаха да пуснат нова държавна телевизия, с ново име, веднага след като приемат нов медиен закон. До 29 август се очаква да стартира Ново гръцко радио, интернет и телевизия АД (NEPIT), гласи законопроектът, публикуван в интернет за обществена дискусия. Правителственият говорител Симос Кедикоглу обясни, че новата структура щяла да е съвременна, но не държавна медийна организация. В нея ще работят не повече от 1200 души, а съкратените от ERT ще получат държавни компенсации.
Тихото съгласие на Брюксел
Европейската комисия не е настоявала за закриването на ЕRT, решението е взето напълно независимо, съобщи в Брюксел говорителят й Оливие Баи. В изявлението се посочва, че това действие трябва да бъде разглеждано като част от големите усилия, необходими за осъвременяването на гръцката икономика, които включват постигането на по-голяма ефективност в обществения сектор. Все пак от комисията не пропуснаха да отбележат, че разглеждат работата на обществените медии като част от европейската демокрация, но и че тяхната работа се основава на решенията на националните власти съгласно европейските договори.
За разлика от комисарите, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) призова премиера Андонис Самарас да отмени решението за спиране на ERT, като подчерта, че съществуването на обществени медии и тяхната независимост от действията на правителството е жизненоважно за демократичните общества.
В момента по гръцките острови, които граничат с Турция, вместо да гледат гръцка телевизия, гледат турскa. Много наши интелектуалци имат сходно мнение за това, което се случва. То прелива чашата. Това е трагедия. Можеха да направят оптимизация на заплатите, да направят оптимизация на персонала, но не и да закриват медиите. Те не закриват една телевизия, а историята на съвременна Гърция. Това е медийното достойнство на един гръцки гражданин. Виждате как започна да се притеснява държавната българска медия и другите останали, защото врагът чука на вратата, той е пред вратата, а в Гърция е влязъл, е становището на Йоаким Каламарис.
Какво става у нас?
Като ощипани моми БНТ и БНР скочиха да бранят колегите си от ERT. И като дълголетни радетели на свободното слово у нас решиха да го упражнят и извън територията на държавата, изпращайки декларация в знак на солидарност с тревогата на европейската медийна общност. В нея категорично се настоява да бъде отстоявано и спазено правото на гръцките граждани за достъп до обективна информация. Смятаме, че обществените медии играят съществена роля в поддържането на това право, като упражняват обществената си функция и са гарант за предоставяне на обективни новини и висококачествено съдържание, удовлетворяващи нуждите на широката аудитория. Съществуването на обществените радиа и телевизии и тяхната независимост от правителствата в съответните държави са в основата на демократичните и плуралистични общества. Убедени сме, че националните обществени радио- и телевизионни организации са по-важни от всякога във време на национални изпитания, написаха БНТ и БНР съвместно.
Съдейки по публикации в гръцката преса, в ERT работели цели семейства, чиито годишни доходи били по близо милион евро годишно. От осем години пък не била правена инвентаризация на договори, материално състояние и т.н. Компанията издавала и списание за съмнително съществуваща аудитория, огромни бюджети се раздавали на външни продукции, които държавната телевизия можела да реализира сама, и то с далеч по-малко пари. Положението наподобява на това в нашата БНТ. Вярно, че нейният бюджет не е 300 млн. евро, а едва 60-70 лв. годишно за 1200 души, но освен приходите от реклама поне през последните няколко години тя генерира и няколко милиона бонус за разплащане на дълговете си. Освен това, за разлика от Гърция, където всеки данъкоплатец плаща по 4.3 евро към сметката си за ток, у нас вече повече от 15 години Законът за радиото и телевизията не работи и след като нито едно правителство не събра кураж да запише как ще се събира такса телевизор, тя само кротко си стои в него. Както в гръцката ЕRT, обаче и в БНТ се трудят цели семейства. Или техни близки приятели. Както се казва, бенетейството е семеен бизнес. Което също нямаше да е проблем, ако въпреки съкращенията, направени от сегашната директорка Вяра Анкова, там не продължаваше преекспонацията на кадри. Разбира се, редуцирането им няма да спре генералното източване на т.нар. обществени медии. В БНТ например също се дават милиони левове за външни продукции, за филми и за, меко казано, скучни предавания като някогашното В неделя с… или Падащи звезди. И ако ЕRT напоследък биела по гледаемост комерсиалните канали, с нашата държавна телевизия това едва ли някога ще се случи. Дори когато излъчва мачовете на националния отбор по футбол. А още по-рядко в предизборно очакване.
Очевидно е, че България също спешно се нуждае от нов медиен закон. Той обаче едва ли ще увеличи заетостта на служителите в държавните медии за сметка на външните продукции. Нито ще изготви критерии за обективността на информацията, за каквато претендират БНТ и БНР. Най-малкото, обективни медии отдавна няма и още по-малко вероятно е такива да станат зависимите от издръжката на държавата. Нали тя се определя от управляващите…
Закриването на медии, особено с дълга традиция и обществена предназначеност, никога не е било полезен ход за този, който го осъществява. Затова спирането на ERТ като нищо може да се отрази на политическата стабилност в съседна Гърция. Наблюдатели го определят като най-сериозната политическа грешка на Андонис Самарас. У нас, ако закрият БНТ, стачка със сигурност няма да има освен на пряко засегнатите. Но, от друга страна, и нито един български кабинет не би си позволил да посегне на държавните медии и да се лиши от политическите лостове за влияние. Интересно обаче каква ли ще е реакцията, ако случайно някой ден заплатите и договорите с външните продуценти на БНТ придобият публичност?
