Следвайки общата позитивна вълна от април, котировките на някои от публичните дружества продължиха да трупат стойност и да вървят нагоре и през май. Това движение увлече и борсовите индекси, като SOFIX – най-старият индекс на БФБ-София, например отчете почти 6% ръст – до 430.15 пункта.
Публичните банки не изостанаха от тази положителна тенденция. А притежаването на техни акции донесе повече радост на инвеститорите през петия месец от годината. Особено ярко това се открои при Централна кооперативна банка и Първа инвестиционна банка. Акциите на другите три публични банки останаха на обичайните си нива от началото на годината.
През краткия борсов месец май част от инвеститорите решиха да си съберат натрупаната до момента печалба, а други пък – очаквайки още растеж и възможност за приходи, купуваха банкови акции. В резултат на това за седемнадесетте борсови сесии бяха изтъргувани общо 1 788 597 акции, като бройката им расте със 73.75 на сто.
За последните три месеца котировките при
Българо-американска кредитна банка
остават под пет лева за една акция. Търговията обаче ставаше в широки граници.
Началото на месеца беше доста обещаващо за акциите на БАКБ. Търговията започна от цена 4.7 лв. (на 7 май), но тя остана и най-висока за последните три месеца (март, април и май).
В следващите дни губейки по няколко стотинки книжата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) падаха по ценовата стълбица. Показателен за отношението на инвеститорите бе и фактът, че в осем от борсовите дни не се сключи нито една покупко-продажба. Следващият пробив дойде на 27 май, когато слабостта на акциите на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) ги доведе до дъното от 4.322 лв. за дял, губейки 8.04% от най-високата котировка. След тази дата сделки нямаше и така цената от 4.322 за брой бе и последна за месеца. Тя е с осем стотинки под тази от края на април. Пазарната капитализация на банката на Цветелина Бориславова се сви с 1.85 процента. Борсовите участници оцениха БАКБ през май на 106.716 млн. лв., но все пак за четвърти пореден месец тази година тя остава над сто милиона лева.
По-високите цени не доведоха повече инвеститори по тази позиция, а изтъргуваните акции бяха малко – общо 3461 срещу 42 429 през април.
Инвеститорите търпеливо изчакаха поскъпването на книжата на
Централна кооперативна банка
над тези от април. Търговията с тези акции вървеше с добро темпо, като за първи път през тази година месечните цени останаха над нивата от 0.9 лв. за един брой. А в края на май те се доближиха до номинала (1 лв.), оставайки с 3 ст. под него.
Позитивната тенденция на повишение на котировките тръгна от първата борсова сесия на месеца. Единственото отстъпление беше на 14 май, когато книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ) отбелязаха най-ниската си цена от 0.89 лв. за един брой.
Инвеститорският интерес обаче продължи да се увеличава, което се отрази на цената на акциите. Те отчетоха най-високата си стойност от 0.968 лв. през първата борсова седмица. (През април инвеститорите брояха по 0.782 лв., за да имат такива книжа в портфейла си.) Така поскъпването достигна 8.76% в рамките на месеца. А акциите на ЦКБ направиха най-големия ръст между двете граничните си котировки измежду петте публични банки. Освен това и двете гранични стойности бяха по-високи от тези през април.
И тъй като този ръст се случи в последния борсов ден, то и пазарната капитализация на кредитната институция се повиши. Цената на акциите й на 30 май е с девет стотинки над отчетената в края на април, а това оценява банката на 109.533 млн. лева. По този начин след февруари тази година тя отново прескача границата от сто милиона.
Повишението на цените засили интереса към акциите на ЦКБ. В резултат на това, след прехвърлянето на няколко по-големи пакета, трезорът остана най-търгуваната публична банка у нас. През май собственика си пък смениха общо 1 719 921 книжа.
В търговията с акциите на
Корпоративна търговска банка
нямаше много емоции.
Инвеститорският интерес остави книжата около познатите ни през тази година нива. Цените останаха над 80 лв. за дял, а опитът за преминаване на границата от 90 лв. за един брой не беше подкрепен. В тринадесет от борсовите сесии не се яви нито един продавач или купувач. Това явно не притесни акционерите – по тази причина и нямаше разпродажби или срутване в котировките.
Първата сделка с книжата на Корпоративна търговска банка (КТБ) през май беше направена едва на 20-о число при цена от 85.804 лв. за един брой, която остана най-ниската за месеца. През април най-ниската стойност на тези книжа беше 88 лв. за акция.
През втората половина на месеца имаше само четири покупко-продажби с книжата на КТБ, като цената им вървеше все нагоре. И така до 30 май, когато тя чукна 90 лв. за дял. В крайна сметка тази котировка се оказа най-високата платена цена за седемнадесетте борсови дни. Тя обаче също е под върха от април (97.781 лв.).
И акционерите на КТБ бяха най-активни в последният борсов ден, но тъй като котировката на тези книжа е под тази от края на април, то и пазарната оценка на кредитната институция падна – дo540 млн. лв., или с 6 млн. лева.
На 30 май в Търговския регистър беше вписан и новият капитал на КТБ, който бе увеличен от 60 млн. на 65 517 310 лв., разпределен в 6 551 731 акции всяка с номинал от 10 лева.
Засилен интерес през май имаше към акциите на
Първа инвестиционна банка
Това им помогна да продължат трупането на стойност към котировките от април, като плавно пълзяха нагоре. За трети пореден месец книжата на трезора остават под важната за тях цена от два лева за акция. Но все пак вече са само на 15 стотинки от нея. Акциите на трезора поскъпваха, но разликата в цените им между първия и последния майски ден е само четири стотинки.
През втората борсова седмица книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) се спуснаха по ценовата стълбица от 1.8 до 1.785 лв., като така формираха най-ниската цена за акциите на кредитната институция през май.
Инвеститорите обаче веднага поправиха тази грешка и активността им възстанови възходящата посока на тези книжа. На 30 май акциите на ПИБ удариха джакпота, като отчетоха най-високата си стойност за петия месец – 1.885 лв. за дял при 1.84 лв. за април.
Активната търговия помогна и двете крайни цени да се увеличат, като се установиха на нови равновесни нива.
Акциите на публичната банка приключиха месеца с десет стотинки над стойността си от края на април. Пазарната й капитализация също пое от този оптимизъм – и тя вече е с около 6% по-висока, като на 30 май ПИБ струваше 207.35 млн. лева. А това означава, че за първи път от януари тази година пазарната оценка на кредитната институция отново надхвърли двеста милиона лева.
Добрите цени при акциите на ПИБ накара някои от инвеститорите да побързат да излязат от позицията. Заради тези разпродажби общо 64 966 дяла прелетяха между портфейлите на борсовите играчи.
Цялата нетна печалба на банката за 2012 г. бе капитализирана и внесена във фонд Резерви с общо предназначение. А общото събрание на ПИБ гласува да не се изплащат дивиденти и да не се извършват други отчисления от печалбата за 2013 година.
Освен това акционерите направиха промени в устава, с които стана възможно банката да издава електронни пари. Също така управителният съвет беше овластен да издава ипотечни облигации, като размерът на емисията беше увеличен до 100 млн. лв. при 30 млн. до момента.
За първи път, откакто
Тексимбанк
излезе на БФБ-София (13 февруари тази година), не се сключи нито една сделка с нейните акции. При последната им цена – от 1.1 лв. през април, пазарната оценка на банката е 27.995 млн. лева.
Свободните парични средства у нас – от фирмите и домакинствата, продължават да се вливат в банките, които пък все още се въздържат от кредитиране. Това увеличава активите на тези институции и подобрява финансовите им показатели.
От една страна, така се свива борсовата търговия, която и без това не е в цветущо състояние. От друга обаче, притежаването и на банкови акции позволява на някои от борсовите играчи да внесат повече оптимизъм в инвестиционния им портфейл.
