До неотдавна Михалис Салас таял съкровена мечта – да направи гръцката Пиреос банк толкова голяма, че да не може да фалира. Днес председателят на банковата група е удовлетворен – само за година той успя да нареди Пиреос от четвърто на второ място по размер на активите (99 млрд. евро) в местната банкова система, непосредствено след Националната банка на Гърция. Нещо повече, Салас спаси Пиреос от национализация и я вкара в списъка на кредиторите, които имат право да получат спасителни капиталови инжекции от Европейския съюз и МВФ.
Това се случи след множество сливания и поглъщания. През 2012-а Пиреос купи печелившите активи на местните конкуренти АТЕ банк и Геники банк. През март тази година погълна гръцките банкови клонове на кипърските кредитори Бенк ъф сайпръс, Лаики банк и Хеленик банк. А месец по-късно, през април, придоби гръцкото поделение на португалската Банко комерсиал Португез – Милениум банк. Последната сделка осигури на Пиреос необходимия капиталов ръст и не позволи на гръцкото правителство да поеме пълен контрол върху нея. Защото, според изискванията на международните кредитори на Гърция, заделили около 50 млрд. евро за рекапитализацията на четирите водещи гръцки банки, последните трябваше да наберат 10% от необходимия им капитал от частния сектор, за да съхранят частния си статут.
Сред поредицата
амбициозни действия на Салас
обаче има и някои, които могат да се обърнат срещу него. Едно от най-важните условия за получаване на жадуваните европейски пари е банковите мениджъри да покажат прозрачно и безукорно управление. И това, дали то е налице, ще се установи от експерти на международните кредитори, пристигнали в Атина през миналата седмица.
Европа подложи централите и клоновете на най-големите гръцки банки на щателно проучване, което се съсредоточи върху кредитирането на свързаните с кредиторите лица и върху отпускането на заеми, от които институциите имат финансов интерес. Заключенията бяха, че действията на банковите мениджъри най-накрая са станали почтени. В случая с Пиреос обаче тези изводи се сблъскват с находките на екипа от одитори на кипърската Лаики банк.
Когато през 2012-а ръководството на Лаики се сменя, банковият борд разпорежда пълен одит и открива
кредити без залог в размер на 113 млн. евро
отпуснати на три офшорни инвестиционни дружества, контролирани от Салас, от сина му Георгиос и от дъщеря му Мирто. Според докладите на одиторите, копия от които са получили репортери на Ню Йорк таймс, тези заеми били използвани за покупка на акции на Пиреос на фондовата борса и за участие в емисията на права през 2011-а. Въпреки неколкократните искания на Лаики Салас не предоставил допълнителни гаранции, след като акциите бързо започнали да се обезценяват и, според експертите, дупката между размера на заема и оценката на купените с него книжа на Пиреос достигнала 107 млн. евро.
В отделен анализ на счетоводната компания ПрайсУотърхаус Купърс пък било препоръчано Лаики да задели
93 млн. евро провизии за кредитите на фамилия Салас
През миналия месец, в писмо до парламента, Централната банка на Кипър информирала, че е предупредила още през 2011-а, че въпросните заеми изискват провизиране. В средата на февруари, само месец преди гръцките офиси на Лаики да бъдат погълнати от Пиреос, кредитите били прехвърлени в отдела за събиране на вземанията, който открива правни процедури и взема други принудителни мерки за изплащане на необслужвани задължения.
През март господин Салас става горд собственик на клоновете на Лаики в Гърция. И въпреки че е твърде необичайно, няма нищо незаконно една банка (в случая Пиреос) да погълне друга (операциите на Лаики), в която висш мениджър на купувача има голям дълг. В случая обаче инспекторите са отбелязали в одиторските си доклади, че въпросните кредити не само че нямат финансов смисъл и достатъчни по размер гаранции, но те показват и широка обвързаност с бившия управител на Лаики – Андреас Вгенопулос – който разрешил отпускането на заемите.
Вгенопулос
който чрез свой говорител отрича да е знаел или участвал в тези подозрителни транзакции, е отколешен приятел на Салас. Двамата се познават от 2001-ва, когато Вгенопулос купил от Пиреос малката инвестиционна банка (Пиреос прайм банк), която преименувал на Марфин банк. Впоследствие, след няколко метаморфози, тя прераснала в Марфин инвестмънт груп (MIG)- компанията майка на Лаики.
През март 2010-а MIG пуснала емисия от конвертируеми облигации, която силно заинтригувала одиторите. След като станало ясно, че инвеститорите не проявяват интерес към офертата, оригиналният й таван от 403 млн. евро бил намален до 252 млн. евро и на 22 март тя била пласирана с голям успех, според емитента. Инспекторите обаче установили, че от тези 252 млн. евро само 25 млн. евро дошли от външни инвеститори. Останалите набавили инвестиционни дружества, свързани с Вгенопулос и Пиреос. В окончателния си доклад от август 2012-а одиторите записали, че най-малко 70 млн. евро за тази облигационна емисия са дошли от заеми, отпуснати от Пиреос банк или като част от по-широко споразумение между господата Вгенопулос и Салас, или като услуга за услуга за кредитите за покупката на акции на Пиреос.
Нито Гръцката централна банка, нито Гръцкият държавен фонд за стабилност, който контролира рекапитализацията на националните банки, не могат да коментират отношенията между двамата партньори. В правомощията на Гръцката централна банка обаче е да предприема действия по въпроси на управлението или на кредитирането. Само дето Салас е близък приятел на шефа на институцията Георгиос Провопулос, а Пиреос е един от най-едрите рекламодатели на гръцките медии.
