Търговската колегия на Върховния касационен съд след общо събрание подаде искане до Конституционния съд да отмени няколко текста от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон. Става дума за параграфи в преходните и заключителните му разпоредби, според които приетите изменения важат за всички започнали дела по производство в несъстоятелност.
Промените, които предишното Народното събрание прие в последните дни на своето съществуване, имаха за цел да ограничат ширещата се у нас практика за измама на кредиторите чрез умишлени фалити, причинени от техните длъжници. Общата схема на тези далавери бе следната: При обявяването на несъстоятелност на една фирма длъжник съдът отлагаше максимално назад във времето датата, от която започва неплатежоспособността й. Това даваше възможност на самия длъжник да настоява за обезсилване на всички сключени с кредиторите договори за обезпечения и да иска връщане на всички направени след датата на неплатежоспособността плащания, свързани с погасяването на задължения.
Освен това в много от случаите, след започване на производството по несъстоятелност, моментално се появяваше никому неизвестна до момента компания или физическо лице, чието вземане предхождаше във времето това на обезпечения кредитор и надхвърляше като размер неговите вземания. Това даваше възможност на въпросния нов кредитор, по силата на Търговския закон, да има решаващ глас в общото събрание на кредиторите, което избира временен синдик, приема оздравителни програми и взема куп други важни решения. С тези два елементарни правни похвата нередовните длъжници често успяваха да обезсилят вземанията на своите кредитори и да ги оставят с празни ръце.
Опитите за умишлени фалити
nbsp;
се превърнаха от изключение в явление още през 2011-а. Тогава банките започнаха да говорят, че щетите от подобни случаи стават застрашителни. През 2012-а проблемът започна да придобива епидемични размери, което накара банките да настояват за промени в Търговския закон. На народните представители им трябваше повече от година, за да подготвят измененията. Но пък при работата си по тези промени и приемането им в парламента депутатите и от ГЕРБ, и от БСП и от ДПС, показаха завидно единство.
Въведе се например правилото, че вече направени погасявания не могат да бъдат обявявани за недействителни, ако са станали повече от година преди датата на подаване на молбата за несъстоятелността. Така датата, от която дружеството се смята за неплатежоспособно, престана да играе решаваща роля за отмяната на обезпечения и погасителни вноски. Нещо повече, прекратена бе практиката чрез нея да се манипулира масата на несъстоятелността в ущърб на кредиторите.
Отмяната на плащане
nbsp;
и на договор за обезпечение върху имуществото на длъжника, извършени в срок до една година след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, може да бъде постановено, ако длъжникът и кредиторът са свързани лица. Другото обстоятелство, позволяващо отменителни искове, е ако кредиторът е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да направи обосновано предположение, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност или на свръхзадлъжнялост. Тези промени бяха направени, за да се ограничи ширещата се практика, след като започне производство по несъстоятелност, изневиделица да се появяват никому неизвестни до този момент големи кредитори на длъжника. И всички тези изменения, както вече казахме, важат за вече започнали дела по обявяване в несъстоятелност.
Отпорът на съдиите
nbsp;
срещу промените в Търговския закон започна месец след като той бе приет и обнародван. Още в началото на април 2013-а в един от сайтовете се появи коментар на председателя на Бургаския окръжен съд Боряна Димитрова и заместничката й Антоанета Андонова, които критикуваха нововъведенията. Според тях те ще доведат до допълнително объркване на процедурата по несъстоятелност, затормозяване на оздравителните процедури и ощетяване на кредиторите, които не са обезпечени.
В края на април дойде и искането на търговската колегия на ВКС промените да бъдат обявени за противоконституционни. Аргументите на върховните магистрати са обособени в три групи. В първата се набляга на
равните права на всички видове кредитори
nbsp;
в една процедура по несъстоятелност. Върховните съдии твърдят, че с новите промени това равенство пред закона се нарушава и се създават привилегии за определена група кредитори спрямо останалите. Подобен мотив едва ли може да се приеме безрезервно, защото никъде в промените не е казано, че примерно банките имат предимство пред търговските дружества или гражданите при удовлетворяване на своите вземания. Новите правила важат за всички видове кредитори. Предимство имат само онези, които са обезпечени с ипотека или със залог, но това правило винаги е било валидно в Търговския закон от създаването му досега. И точно неговото нарушаване ограничават приетите промени. Ако обезпечението не дава привилегии в процедурата по несъстоятелност, самото му съществуване се обезсмисля, което само по себе си е груба промяна на установените у нас и по света правила на търговски взаимоотношения.
Вторият аргумент е свързан с
работата на съдилищата
nbsp;
Върховните съдии обясняват, че при вече започнали процедури по несъстоятелност, до влизането в сила на промените в Търговския закон, са взети решения по вече съществуващи правила и разпоредби, които сега трябва да бъдат отменяни. Съдът се поставя в ситуация, в която не може да изпълнява задълженията си, съобразно изискването на чл.121, ал.1 от конституцията, в неяснота относно процедирането с вече постановени съдебни актове, в някои от хипотезите по отношение на висящите дела, по които производствата продължават, се казва в мотивите към искането. Тук материята е твърде специфична и затова е най-добре да се чуе становището на Конституционния съд по повдигнатия проблем.
Третият аргумент е, че не може със
задна дата
nbsp;
да се въвеждат изисквания, които водят до нарушаване на вече придобити права – в случая на признаване на вземания и въвеждане на кредитори в по-привилегирована група по отношение на поредността (а оттам и на обема) на удовлетворяване на вземанията.Недопустимо е с обратно действие на отменени или изменени норми да се отменят придобити права – материалноправни или процесуалноправни. Изключения от това правило биха могли да се мотивират само с някакъв свръхдържавен/обществен интерес, какъвто в случая не е налице, се казва в мотивите към искането на ВКС до Конституционния съд.
Как да не е налице, господа магистрати? – бихме запитали. След като всички тези недостатъци на предходната уредба по Търговския закон бяха отразени и в доклада на МВФ, изготвен по време на последната му мисия. В него изрично бе посочено, че вече старият Търговски закон създава проблем за защитата на кредиторите и има негативно отражения както върху търговския оборот в България, така и върху възможността на страната да привлича инвестиции.
Наскоро една от международните компании за застраховане на кредитите излезе с анализ, че за 2012-а България е лидер в Централна и Източна Европа по темп на увеличаване на процедурите по несъстоятелност. През миналата година у нас са фалирали 1339 компании, докато през 2011 г. техният брой е бил 390, и това е ръст от 243% годишно. Авторите на този анализ твърдят, че активни у нас са не повече от 70 хил. фирми, независимо че регистрираните са 380 000. При толкова активни търговски дружества делът на тези, срещу които са открити процедури по несъстоятелност – близо 14%, въобще не е за пренебрегване. Пък за много кредитори несъстоятелността е последната съдебна мярка, до която прибягват за събиране на вземанията си. Точно заради съществуващите до началото на 2013-а недостатъци в Търговския закон, които даваха повече права на фирмата длъжник, отколкото на нейните кредитори. Това положение очевидно желае да възстанови Върховният касационен съд. Защото искането му до Конституционния съд не прилича на нищо друго освен на опит да се реабилитира царството на длъжника.
