С встъпването си в длъжност новият подуправител и началник на управление Банков надзор Цветан Гунев обяви, че през седмицата предстоят важни промени в правилата, по които работят банките. Те ще засегнат формирането на собствения капитал, капиталовата адекватност и начина, по който се провизират проблемните кредите. Забележете, става дума не само за необслужваните, но и за всички вземания на банките от техни клиенти.
Гунев съобщи новината по онзи професионален начин, който я прави достъпна единствено за експертите, и то тези, които работят в сферата на надзора. В първото си интервю след избирането му на поста, дадено за в. БАНКЕРЪ, той заяви: Досега създаването на националната дискреция по отношение на специфичните провизии бе наше право, тъй като европейската надзорна рамка налагаше минимални изисквания за ключови индикатори, най-същественият от които е по-високата капиталова адекватност, и всяка страна членка можеше да се възползва и да създава национални дискреции с по-консервативен характер. От началото на следващата година няма да можем да се възползваме повече от това, което означава, че самостоятелното определяне на специфични провизии за покриване на кредитния риск няма да бъде възможно. В правилата за класифициране на рисковите експозиции може би няма да настъпят изменения, защото експозиции под наблюдение, необслужвани и отчетени като загуба съществуват навсякъде. Що се отнася до специфичните провизии обаче, от догодина те няма да могат да бъдат определяни.
Звучи доста общо и неразбираемо, но всъщност става дума за много важни неща. За момента има две паралелно прилагани методики: за
отчитане и заделяне на провизии
по нередовни кредити. Едната – по либералната, е по международните счетоводни стандарти. Втората – по консервативната, е по стандартите на българския банков надзор. Когато има разлика в отчитането по двете методики, тя се отразява в т. нар. специфични провизии. Тях не можете да ги видите в счетоводните баланси и отчети на банките. Можете да намерите единствено общия им размер за банковия сектор в отчета за капиталовата адекватност. От него става ясно, че до март 2013-а заделените специфични провизии са близо 2.3 млрд. лева. Толкова е общата сума, с която е бил намален собственият капитал на банките. Като дял тя е една пета от номиналния му размер.По-голямата част от тази сума – 1.44 млрд., са заделени през 2009 и 2010 година. Съпоставката с отчетените по онова време финансови резултати на банковия сектор показва, че ако не бе схемата със специфичните провизии, през 2009-а печалбата на банковия сектор щеше да е не 780 млн. лв., а само 340 мн. лв., а през 2010 щеше да бъде отчетена загуба от 380 млн. лева.
По думите на подуправителя Цветан Гунев сега тези 2.3 млрд. лв. специфични провизии ще трябва да бъдат извадени (като компонента) от
формулата, по която се изчислява капиталовата база
Те обаче не могат да се изпарят във въздуха. Чисто технически въпросните 2.3 млрд. лв. трябва да се отразят като загуба на банковия сектор, която автоматично води до намаляване на собствения капитал и на капиталовата база.
В чисто психологически план това би подействало като студен душ върху общественото мнение, защото не е изключено банковият сектор да излезе на загуба. Никой няма да обърне внимание, че тя би била плод на чисто техническа счетоводна операция. Ще се появят и неизбежните експерти, които ще коментират в медиите проблемите на банковия сектор. Което пък е възможно да постави на изпитание доверието на вложителите в стабилността на кредитните институции.
Разбира се, БНБ по никакъв начин не би допуснала възникването на каквото и да е екстремно положение. Със сигурност тя ще се възползва от петгодишния преходен период, който й се полага, за да въведе европейските банкови регулации. Самото
преструктурирането на капиталите
на банките най-вероятно ще протече по следния начин: на всяка от тях ще бъде възложено да подобри капиталовата си адекватност съобразно текущото й финансово състояние. Тези персонални изисквания или препоръки, както ги наричат в БНБ, ще си останат конфиденциални и единствено от съобщенията за годишните или полугодишните отчети на кредитните институции ще можем да проследим с колко се е покачила капиталовата им адекватност.
Освен това на банковия сектор ще бъде даден срок (от няколко години), през който с текущите си печалби да покрие загубите, формирани заради прехвърлянето на специфичните провизии от собствения капитал към отчетите за приходите и разходите. При банките с по-голям собствен капитал това покриване може да стане за сметка на намаляване на фонд Резервен. При други обаче може да се наложи увеличаване на капитала, чрез пускане на нови емисии акции. Във всеки случай ще бъде направено всичко възможно цялата процедура да мине по начин, който да не дава повод за медийни истерии и сътресения на пазара.
