Странни приоритети си избра сегашното Народно събрание. Депутатството ни се впуска в, меко казано, странни законодателни инициативи. Странна е невероятната бързина, с която решението за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана за ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на територията на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, внесено едва преди месец, успя да прелети през комисиите и да влезе за утвърждаване в пленарната зала.
В сряда (3 юли) депутатите от парламентарните комисии по регионално развитие и по инвестиционно проектиране без особен дебат одобриха проекта за мораториум. А на другия ден забраната трябваше да мине на първо четене в пленарната зала на Народното събрание, но гласуването беше отложено.
В последния работен ден на седмицата обаче парламентът отложи вземането на решение за налагане на мораториум върху събарянето на незаконните строежи. Официалната причина е да се даде време на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на инвестиционното планиране да представят становищата си по проекта. Неофициалната причина обаче е разнобой в групата на БСП. Депутатът Емил Костадинов заяви от парламентарната трибуна, че с това решение има опасност да се провокират нови протести на хиляди граждани, които са на мнение, че законите в страната важат за всички. Мораториумът трябваше да продължи три месеца, докато се направят промени в законите, с които да се намери справедливо решение на проблема с незаконните строежи. Димчо Михалевски от парламентарната група на БСП съвсем откровено си призна, че изпълнява поет ангажимент пред избирателите от рибарското селище Ченгене скеле край Бургас. В него обаче къщи имат и редица известни фигури от региона като бивши депутати, съдии и служители от държавната администрация.
Костадинов обаче каза, че ако някой е поемал ангажименти към избирателите си, това далеч не означава, че конкретните случаи трябва да се решават с конкретни мерки. Според него предложеният проект за решение не прави разлика между най-невинното отклонение при консумирането на някакво строителство и най-бруталното нарушение на закона.
Мораториумът беше внесен от група депутати от левицата. Председателят на регионалната комисия Димчо Михалевски, който на практика предизвика това решение, обясни, че ставало дума само за жилищни сгради, и то които са единствено жилище. Той изключвал строежи в защитени зони от мрежата Натура 2000. Забраната щяла да бъде с краен срок 30 ноември, а дотогава Министерският съвет щял да формулира необходимите промени в Закона за устройство на територията. Така трайно щяло да бъде регламентирано положението на незаконните постройки, които са единствен дом.
За по-голяма достоверност на добрите намерения бяха дадени примери с разрушените вече къщи на бедни семейства в провинцията. Бившият кмет на Гърмен Ахмед Башев даде пример с ромски квартал, където около 800 човека са построили къщите си върху собствена земя, но те били незаконни. Той се опасява, че ако те бъдат премахнати, общината нямало да може да реши жилищните им нужди.
Зад цялата тази сълзлива история, която на практика ще узакони една абсурдна ситуация – държавата да се грижи за нарушителите на закона, обаче прозират и нетолкова сълзливи интереси. Димчо Михалевски отдавна се бори да наложи забраната с мотива, че по този начин се решавал казусът с рибарското селище Ченгене скале край Бургас, което е изцяло незаконно построено.Там според Михалевски имало множество незаконни рибарски къщи, за които вече са издадени заповеди за разрушаване. Справка в официалната страница на Дирекцията за национален строителен контрол показва, че са влезли в сила заповеди за над 100 строежа на територията на цялото Ченгене скале. Това число потвърди и шефката на дирекцията Милка Гечева. Внимателният прочит на документите обаче показва, че заповедите за бутането на някои от тези постройки са още от 2005-а – ще рече, те отдавна е трябвало да бъдат премахнати. Защо това не е станало никой така не се наема да отговори. В същото време за всички хора в околността е ясно, че семействата, които живеят тук и изкарват прехраната си с риболов, са не повече от четиридесет. Всички останали сгради далеч не приличат на рибарски подслони и се ползват от хора, които нямат нищо общо с рибарите и с рибарлъка.
На доста странна картина се натъкнахме, когато се опитахме да очертаем параметрите на местността, която ще влезе в обсега на мораториума, като разгледахме публикуваните в интернет сателитни снимки. Широко известната програма street view, чрез която уж всеки може да открие и най-малката барака дори в най-затънтеното село на страната ни, в тази местност показва нещата… наполовина. Рибарските къщи могат да бъдат идентифицирани. Но липсва картина от т.нар. първа линия до морето – а там са построени по-масивните постройки. Познавачи на подобни ситуации обясниха пред в. БАНКЕРЪ, че такива пропуски стават само тогава, когато екипите, които са заснемали терените, не са допуснати до тях. Това само по себе си също звучи абсурдно, тъй като по-голямата част от тези терени влизат в… горския фонд. Става дума за имоти, чиито собственици са си напазарували гори на брега на морето, но вместо да се заемат със залесяване, както изискват наредбите, те са вдигнали… палати. Сателитната снимка показва поне покривите им. Имената на обитателите им също се пазят в дълбока тайна. Местната легенда говори за хора, принадлежащи към висшия ешелон в съдебната система, в прокуратурата и в звената от сигурността. Колко истина има в това обаче не се и опитваме да гадаем. Факт е обаче, че в официалните данни на кадастъра имена на собственици не съществуват.
Всъщност тях ще обслужи с решението си за мораториума Народно събрание и на практика ще узакони тези имоти.
