Липсата на приемственост, противостоенето и взаимното оплюване са се превърнали в толкова характерна черта на българските управници, че тя се появява дори когато става въпрос за проблеми, засягащи цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев например оповести тези дни, че на 30 юни е изтекъл срокът за разделянето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от Националната електрическа компания (НЕК) и България е заплашена от санкции от страна на Европейската комисия. Вината за това бе хвърлена върху служебното правителство, което на 27 май е освободило съвета на директорите на ЕСО и така е блокирало цялата процедура по обособяването му.
Това, което направихме, е, че отделихме акциите, подготвихме всички активи за отделяне, направихме нов надзорен съвет и нов борд, тъй като управлението трябва да е двустепенно, а не едностепенно. Не ги назначихме, защото бяха дошли изборите през май и оставихме на г-н Стойнев да прецени дали това да са хората, или не. Единственото, което трябваше да се направи, е да се назначи новият надзорен съвет и да се финализира отделянето на активите. Защо това не се е случило през последния един месец, не мога да кажа. Явно новото правителство е било заето с други кадрови промени и не е навлязло напълно в проблематиката за ЕСО, отговори веднага бившият служебен министър на икономиката и енергетиката Асен Василев.
Забавяне с отделянето на НЕК от ЕСО наистина има. Но то започна много по-отдавна. Третият енергиен пакет на ЕС бе одобрен от Европейския парламент през април 2009-а, а Съветът на министрите го прие окончателно два месеца по-късно на 25 юни. Целта бе енергетиката в общността да бъде разопакована, което значително да ограничи възможността на доставчиците на енергоресурси да владеят и преносните мрежи. Възможностите, които бяха предоставени за това, бяха три. Конкретно България предпочете модела Независим преносен оператор, според който дружество доставчик (производител) на електроенергия, принадлежащо към дадена енергийна група, не може да притежава и експлоатира преносната мрежа. Така бе разписано и в приетата по време на предишното Народно събрание Енергийна стратегия на България 2020. Посочен бе и крайният срок за преструктурирането – 31 декември 2011-а. Едва през май следващата година обаче бе избран консултант за отделянето на ЕСО от НЕК и това бе консорциумът между американската инвестиционна банка HoulihanLokey, международната юридическа кантора Whiteamp;Case, българската Entrea Capital и адвокатската фирма Камбуров и партньори.
През декември 2012-а Европейската комисия откри официална процедура, за да разследва дали Българският енергиен холдинг (БЕХ) злоупотребява чрез дъщерните си дружества с господстващото си положение на пазара за електрическа енергия на едро у нас. Тогава българските власти заявиха, че след разделянето на НЕК и ЕСО ще бъдат преразгледани всички договори за производство и доставка на енергия, за да съответстват на либерализационните изисквания на Брюксел, като направиха и уговорката, че започналата процедура не означава, че е установено окончателно нарушение.
БАНКЕРЪ пък написа, че няма законоустановен срок за приключване на разследванията за антиконкурентно поведение. Продължителността му зависи от редица фактори като сложността на казуса, степента, до която засегнатото предприятие съдейства на Еврокомисията , и упражняването на правото на защита.
Почти същото повтори тази седмица и Марлене Холцнер, говорител на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. В отговор на думите на министър Стойнев тя посочи, че съдебно решение още липсва и обикновено минават месеци, докато съдът проучи даден случай и се произнесе. В допълнение Европейският съюз няма специален, вътрешен, краен срок, в който нашата държава да приложи третия енергиен пакет.
При тази ситуация излиза, че сами си просим шамарите, цитирайки глоби от по 9 хил. лв. на ден заради неизпълнено разделяне. Всъщност кабинетът Орешарски бе гласуван на 29 май и Драгомир Стойнев е имал един месец на разположение, за да приключи с разделянето на ЕСО и НЕК. По всичко личи обаче, че енергийният министър не е бил запознат с казуса и някой е предпочел да му го сервира за десерт.
Асен Василев също носи вина, че не е обърнал вниманието на Стойнев върху зациклилото разделяне на двете дружества. Все пак при предаването на властта самият той изрази готовност да говори надълго и нашироко с наследника си за сериозните проблеми в енергетиката и да му помага за тяхното решаване. Оттук нататък взаимните нападки и обвинения по медиите няма да доведат до никъде. Просто е необходимо възможно най-бързо да започне прехвърлянето на собствеността на акциите в ръцете на БЕХ.
nbsp;
