Тристранните преговори по параметрите на Общата селскостопанска политика между Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет вече приключиха. Постигнато е споразумение по някои от основните точки, свързани с директните плащания, с развитието на селските райони на общия пазар на селскостопански продукти и финансирането на тези дейности. Но някои въпроси, свързани с многогодишната финансова рамка, остават отворени и решения по тях ще бъдат приети отделно на по-късен етап. Това съобщи българският евродепутат от ГЕРБ Мария Габриел.
Всички участници в преговорите са се договорили за по-справедливо разпределение на директните плащания между страните членки. До 2019-а нито една от тях не бива да получава финансиране по-малко от 75% от средното за Европейския съюз. В същото време страните, които използват Схемата за единно плащане на площ, имат правото да продължат да я прилагат до 2020 година. Директни плащания ще получават само т. нар. активни фермери. Взето е решение да бъде направен и списък с дейностите, които не попадат в това определение, и по този начин ще се избегне възможността за манипулации с европейските средства.
Особено внимание е отделено на младите фермери до 40-годишна възраст. Това са хората, които в началото на такава дейност ще се ползват от задължителна схема, която предлага допълнителни 25% финансиране за първите пет години от работата им. В нея е предвидена и доброволна за страните членки схема за малките фермери, които ще получават годишно плащане в размер между 500 и 1250 евро. Страните членки ще имат възможност да подпомагат районите с природни ограничения и за тази цел могат да отделят до 5% от бюджета на директните плащания. Нов значим акцент в Общата селскостопанска политика са иновациите, изследванията и обмяната на знания. В тази посока са предвидени редица мерки в програмите за селските райони. За тях вече ще бъдат отпускани двойно повече средства в сравнение с определените в предишния програмен период. Към средствата по Схемата за основно плащане или Схемата за единно плащане на площ ще бъдат предоставени 30% допълнителни директни плащания за земеделски практики, които от полза за развитието и опазването на околната среда.
Поставени са и условия за разнообразие при отглеждане на различните култури. Стопанствата с площ между 10 и 30 хектара трябва да отглеждат най-малко две култури. При тях основната е необходимо да покрива най-много 75% от обработваемата площ. За стопанства над 30 хектара е задължително да има три култури. А двете основни не трябва да заемат повече от 95% от площта.
Друго условие, което Брюксел поставя към земеделците при стопанства, които са над 15 хектара, да има задължително отделени екологични площи. До 2017-а те ще бъдат 5% от общата площ, а след това, след доклад на ЕК, могат да бъдат увеличени до 7 на сто. В същото време най-малко 30% от бюджета на програмите за селските райони ще трябва да се заделят за агроекологични мерки, за подкрепа за биологичното земеделие или за проекти, свързани с инвестиции в околната среда или иновации. Тези мерки ще допълват екологичните практики и ще имат за цел постигането на още по-големи резултати в опазването на околната среда като гаранция срещу двойно финансиране.
Увеличени са и т. нар. обвързани плащания. Досега страните членки имаха право да финансират различни дейности в размер на 5 на сто от общото финансиране. Сега те ще имат право да отделят 8 или 13% за секторите, които имат право на такова подпомагане. Европейската комисия обаче е категорична, че в списъка с дейности не може да бъде включен сектор тютюн.
Европейската комисия и Европейския съюз не постигнаха съгласие с Европейския парламент за изработването на схема за директни плащания на пчелно семейство в сектора пчеларство. В същото време обаче ще бъде разширен обхватът на националните програми по пчеларство и те ще бъдат включени в регламента за общата организация на пазарите.
