От години вече отчитаме спад на привлечените чуждестранни инвестиции, тъжно констатираме липсата на големи международни компании, които да ни включват в своите планове за развитие. Няма спор, че инвестициите – и отвън, и вътре в страната, са моторът на икономиката. Но само за периода между 2009 и 2011 г. у нас са влезли с близо 40% по-малко такива вложения. Миналата година обемът на тези средства се запази относително постоянен, но според числата през тази година отново се очертава спад. За първите три месеца у нас са влезли
около 260 млн. евро преки чуждестранни инвестиции
което е доста по-малко спрямо същия период на миналата година, когато те са били около 670 милиона.
Вярно е, че зад този процес се открива обективното намаляване на свободните пари по целия свят и малката ни непозната икономика няма как да остане незасегната. С ръка на сърцето обаче трябва да признаем, че това се случва и заради небрежността на изпълнителната власт у нас.
От една страна, при изготвянето на прогнозата за броя на очакваните приватизационни продажби и за размера на очакваните договорени плащания в Агенцията за приватизация се прави уговорката, че дейността й и през 2013 г. ще се осъществява в условията на глобална финансова и икономическа криза. А това представлява голям риск за постигане на поставените цели. Е, ако и това не е стимул за повече инициатива от чиновниците ни да се покажат в по-добра светлина, какво трябва да се случи, за да се активизират? Докладът на агенцията констатира, че един от ефектите на кризата върху икономиката ни е именно намаляването на притока на външни капитали – както на преките инвестиции, така и на заемното финансиране, което се изразява в по-слаба инвестиционна активност и в забавяне на кредитирането у нас. Изводът е верен, но какво от това, щом не са взети мерки за атрактивно показване на страната ни. Сайтът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол доста недвусмислено показва, че страната ни няма и как да е позната, и търсена по света. Просто защото информацията, с която се показваме пред заинтересованите, е съвсем остаряла и подвеждаща, показа опитът на в. БАНКЕРЪ да се осведоми от този източник. А той би трябвало да е най-динамичен.
Интересно е и как би се почувствал един (потенциален) инвеститор, който иска да научи нещо повече за България от интернет страницата на агенцията. Директорията За приватизацията връща евентуалните читатели в далечната 2002 година. Тогава Министерството на икономиката е изработило кратката презентация за страната ни на немски, френски, италиански и руски език (през декември, в PDF файл).
В малко по-изгодна ситуация са тези кандидат-приватизатори, които могат да ползват презентацията на български и на английски език (PDF файл). Той е с една година по-млад – появил се е в сайта през юли 2003 година. Явно експертите от икономическото ведомство не са имали време да актуализират информацията си досега. Ще рече: това, което могат да прочетат чужденците за нас, е от времето на изпълнителния директор Апостол Апостолов, който управлява агенцията по времето на правителството на НДСВ с премиер Симеон Сакскобургготски. Оттогава данните не са пипани и актуализирани. По онова време заместник министър-председател и министър на икономиката е Николай Василев.
След като инвеститорът се е информирал как е изглеждала страната ни преди десет години, му се дава възможност да се запознае и с поддиректорията Икономически показатели. В нея обаче не се оказват никакви данни.
По-нататък сайтът на Агенцията за приватизация провокира интереса ни със списъците в директорията Проекти. В единия от тях влизат дружества, за приватизацията на които се плаща с непарични средства, но не това е важното. Този списък е одобрен от Министерския съвет през 2010 година.
Доста се учудихме на странния начин, който е избрала държавата, за да рекламира дяловите си участия и да очаква някой да се заинтересува от тях. Общо 1443 фирми има в този списък, но в тази мешавица откриваме фирми, които вече са раздържавени, а други са в ликвидация или вече са отписани от Търговския регистър. Там фигурират и миноритарни дялове, които бяха изкупени по време на проведените от 2010 г. насам централизирани публични търгове.
Сред фирмите, чиито дялове чакат да бъдат приватизирани, откриваме например
Българската телекомуникационна компания
Тя присъства в списъка с държавен дял от 34.999995 процента. Това просто не е възможно, след като през есента на миналата година Вива Телеком България прекупи 94.09% от капитала на телекома. След търговото предложение от началото на тази година дружеството контролира вече 99.72% от книжата с право на глас. Останалите са собственост на други дребни инвеститори. Една привилегирована акция държи държавата чрез Министерството на транспорта и съобщенията.
Още един озадачаващ текст се среща в този списък. Според него държавата все още притежава 20.041% от капитала на пловдивското предприятие
Балканкар – Рекорд АД
nbsp;
Всъщност още преди февруари 2010-а най-големият съдружник в завода за мото- и електрокари – Рекорд Кар холдинг, който притежаваше 90.06% от акциите, с търгово предложение окрупни дела си и изтегли дружеството от търговия на БФБ-София.
Учудване буди и присъствието в списъка на
Енергоремонт холдинг АД – София
както и твърдението, че държавата все още владее 49% от капитала. Компанията е приватизирана през БФБ-София и в момента е 100% частна собственост. Това е валидно и за три от дъщерните фирми на държавния холдинг – Енергоремонт-Бобов дол АД, Енергоремонт-Русе АД и Енергоремонт-Варна АД, които сега пък са част от частния Енергоремонт холдинг.
Свързаната с Химимпорт – Българска корабна компания ЕАД, контролира 81.09% от Параходство Българско речно плаване ЕАД, останалите книжа също са частна собственост. Според Агенцията за приватизация обаче държавата все още има 30% в капитала на русенския корабопревозвач.
Делът от 49%, с който Проучване и добив на нефт и газ ЕАД фигурира в списъка за раздържавяване, беше изкупен от Химимпорт още преди години.
Сред уж чакащите за приватизация откриваме и туристическото дружество Св. св. Константин и Елена АД – Варна. А това всъщност беше първата успешна приватизация срещу компенсаторки. На 16 януари 2003-а на аукцион на БФБ-София общо 161 356 акции на дружеството бяха продадени срещу 414 лв. номинал на компенсаторни инструменти за брой, или общо за 66.802 млн. лева. Фирмата Десислава 2001 купи целия пакет. Според неофициални данни тогава той беше разпродаден на три други фирми, близки до варненската икономическа група ТИМ. Днес Холдинг Варна АД държи 51% от капитала, а пенсионните фондове от групата ЦКБ Сила имат общо 28% от книжата.
И това всъщност са само някои от дружествата с по-големи пакети акции, за които агенцията дава невярна информация. Парадоксите в този списък са много повече.
