Кабинетът Борисов харчел до последно

Ръководеният от Бойко Борисов Министерски съвет е продължил до край традицията да харчи повече

През последните си три месеца живот ръководеният от Бойко Борисов Министерски съвет е спазил традицията да харчи повече, отколкото му е отредено по закон. След като през 2012-а успяха да пръснат над 149 млн. лв. при одобрени от парламента едва 67.4 млн. лв., за януари, февруари и март тази година на Дондуков 1 отново са надскочили разчетите.

Позволените разходи за 2013-а първоначално са били 72.6 млн. лв., но тихомълком са се увеличили на 73.8 млн. лева. Уточнението на плана, както официално се води раздуването на бюджета, става преди всичко заради перата за заплати и издръжка. И по всичко личи, че ще се наложи и ново актуализиране, тъй като за първите три месеца бившите управляващи от ГЕРБ са оползотворили точно 20 973 605 лева. Ако предположим, че това темпо се запази до края на годината, то ще са нужни поне още 10 млн. лева. А като имаме предвид, че именно през декември се правят най-големите плащания (б. а. – за последния месец на 2012-а бяха разплатени над 50.3 млн. лв.), нищо чудно пак да се стигне до двоен ръст на разходите.

Големият въпрос обаче е къде отиват всичките тези пари? Толкова милиони са си сериозно предизвикателство дори за институция с 3051 служители. Впрочем само за заплати на въпросните чиновници за първото тримесечие са дадени над 8 млн. лева. Сумата се вмества напълно в одобрената рамка на държавния бюджет, но с една много важна уговорка – средногодишните щатни бройки, на базата на които се изчисляват средствата, са 3275 (с 40 повече от 2012-а), а в действителност работещите са били с 224 души по-малко. И после някой ни разправя, че имало криза и нямало пари… Освен това, така изключително лесно се маскират бонусите или казано по друг начин, допълнителните материални стимули, които незнайно защо в отчета на Министерския съвет за първи път не фигурират в отделна подграфа.

Сериозно внимание заслужават и т. нар. други възнаграждения и плащания на персонала, които включват различни обезщетения и компенсации. При планирани 3.3. млн. лв. за това направление до края на март вече са били похарчени над 1.21 милиона. Което е преразход от над 50 процента.

Най-силно впечатление при заплащането правят петимата правителствени служители, които са ангажирани с програмата Вероизповедания. За първите три месеца на годината на тях са им изплатени 24 683 лв. за заплати (при налични 65 хил. лв. за цялата година) и още 2705 лв. под формата на други възнаграждения (при отделени за тази цел едва 1000 лева). Или общо всеки от тях е получил средно по 5477 лева. Това прави 1825 лв. средна работна заплата в отдела. Подобна е ситуацията и за деветимата заети с програмата Борба с трафика на хора. Там на всеки чиновник се падат по 1707 лв. на месец.

За издръжка на самия Министерски съвет и подчинените му структури и програми пък първоначално са били предвидени 16.3 млн. лв., след което сумата бързо е скочила на 16.7 милиона. От тези пари вече са похарчени близо 5.9 млн. лв., което е ясен сигнал за необходимостта от допълнително уточнение на бюджета. С най-голям принос за този резултат е програма Администрация – с близо 2.3 млн. лева, която на практика е изяла половината от предвидените за нея средства. Същото е и при областните управи, които за издръжка през първите три месеца са похарчили 1.16 млн. лв. при налични 2.23 милиона. Какво точно се крие зад тези плащания от отчетите не се разбира напълно, но несъмнено към тях могат да се причислят харчовете за самолетни билети, компютърна техника, почистване и други.

Най-голямо разминаване Министерският съвет прави при т. нар. администрирани разходни параграфи. За тях в бюджета на институцията са заложени 4.4 млн. лв., а още в края на март вече са били изразходвани 3.43 милиона. Това до голяма степен се обяснява с дадените почти 2.1 млн. лв. за подготовката и произвеждането на националния референдум за АЕЦ Белене на 27 януари. Както може да се предположи, те въобще не са били планирани в бюджета.

На 8 март е било решено да бъдат отпуснати пари и за приемане на план-сметка за разходите по подготовката и произвеждането на предсрочните парламентарни избори, но сумата е изключително малка – 1776 лева. Изглежда, останалите пари за тях ще бъдат включени в отчетите за второто тримесечие.

Недоумение обаче буди пропускът да не се предвидят средства за годишната вноска на България в Европейския институт за публична администрация, която се плаща още от 2008 година. За нея извънредно са били отпуснати 107 571 лева. Също извън плановете са похарчени и над 544 хил. лв. за осигуряване на временна заетост на безработни. Други 422 хил. лв. са отишли за дофинансиране на различни проекти. Една добра причина за корекция на финансовата рамка е дарението за възстановяване на църквата в с.Бисер, но в случая сумата е пренебрежимо малка – 5111 лева.

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст