Приоритет на лидерите на страните от еврозоната е да гарантират финансовата стабилност и да предотвратят изтичането на капитали от банките в засегнатите от кризата държави. Когато обаче става въпрос за банкови регулации, нещата не са толкова прости. Редица анализатори предупреждават, че планираният амбициозен проект на Европа – да изгради устойчив банков съюз, може да има сериозен ефект върху капиталовите потоци. През миналата седмица финансовите министри на страните членки постигнаха споразумение за йерархията, по която ще бъдат ощетени притежателите на акции, облигации и клиентите с депозити в една банка, ако е необходимо тя да бъде рекапитализирана. Това излага на риск и депозитите на големите корпорации, които ще бъдат използвани при спасяване на проблемни кредитори. Според експерти подобно решение ще предизвика капиталови движения от южните икономики към тези с по-устойчива финансова система и сигурен банков сектор.
Банковият пейзаж в еврозоната започна да се променя в разгара на финансовата криза със спада на чуждестранните депозити в края на 2008 г., а най-силно засегнати бяха именно периферните страни. Според някои банкери по времето, когато страховете от разпадането на еврозоната са били най-силни, международните компании са премествали сметките си далеч от потенциално уязвими страни.
Това повишава цената на кредита за банките и така те се намират в по-трудно състояние да предоставят кредити за икономиката, посочва Майлс Брадшоу, управител в Pimco, най-голямата инвестиционна фирма в света.
През март бе постигнато споразумение за единния надзорен механизъм, съгласно което базираната във Франкфурт Европейска централна банка ще наблюдава най-големите банки в еврозоната. Засега обаче напредъкът по банковия съюз е болезнено бавен, а настоящата му визия се различава от първоначалните очаквания. Предложеният механизъм за споделяне на разходите при банкови фалити напомня много на скорошната кипърска сага. През март международните кредитори принудиха Кипър да наложи т.нар. подстригване на банковите депозити над 100 000 евро, за да получи спешна финансова помощ. Договореният през миналата седмица план между финансовите министри за справяне с банки във фалит в бъдеще цели да предпази данъкоплатците от това да плащат сметката за грешките на кредиторите. Вместо тях обаче ще плащат спестителите с големи суми по сметките. Депозитите на обикновените вложители и тези на малките и средните предприятия ще получават специална закрила в случай на банков срив. Това ще принуди големите корпорации да преоценят възможностите къде да съхраняват парите си. И надали те ще изберат Гърция, Португалия, Испания и Кипър. Според последните данни на ЕЦБ за общите банкови депозити след банковата криза в Кипър през март през април нивото на частните банкови депозити в повечето страни от еврозоната спада.
Експертите прогнозират, че ако сегашното предложение (за поемане на щетите при банков фалит) бъде прието, компаниите ще следват тенденцията да съхраняват парите си в големи, системно важни финансови институции в страни като Франция и Германия.
Стийв Хъси, ръководител проучвания на финансови институции в AllianceBernstein , коментира: Ако ще бъдем третирани като акционери, ние ще искаме по-голям глас в това как банката се управлява… трябва да има възвръщаемост. Банкерите предупреждават, че ефектът от въвеждането на този механизъм ще доведе до допълнително фрагментиране в банките в еврозоната.
nbsp;
