Ако си представим социално-икономическата архитектура на държавата ни като къща, по традиция производителите са на партера, а нерядко и в мазето, търговците (най-често прекупвачи монополисти) са на първия етаж, над тях са държавните приходи, които постоянно са в разрив с олигархията, а покривът е бюджетът. От правилната подредба на керемидите му зависи дали изброените собственици, както и наемателите от непроизводствената сфера – образование, здравеопазване, армия, полиция…, социалнослаби и др., ще живеят добре в къщата. Държава, която разпределя почти 40 на сто от новосъздадената стойност за година, трябва да се грижи много добре покривът да не тече. Ако тече, ще търси и дава още пари за керемиди.
И той не течеше. Официалните данни на Министерството на финансите не даваха основание да се смята, че се налага спешно пренареждане на керемидите. Според сухите данни бюджетът се представя повече от добре при сполетялата ни социално-икономическа драма и последвалата я политическа истерия. Кой знае какъв оптимизъм няма, но това е положението още отпреди ГЕРБ, когато се появиха първите дефицити. В края на май тази година дойде изненадата – сметката на държавата е положителна с 45.5 млн. лева. Обясниха ни го простичко – април е данъчният месец, всяка година през май се компенсира по-малко или повече лошият резултат от първото тримесечие. Нормално. Прегледът на тренда назад във времето дори показа, че този април е най-добрият от всички априли за последните 10 години. В месеца на данъчната кампания бюджетът финишира с дефицит от 286.4 млн. лв., но пък през март зад минуса стоеше сумата от 795.6 милиона. Тоест наваксано е изоставане от над 509 млн. лева.
Според различни справки на Министерството на финансите хазната е на червено към началото на юни с няколко различни числа, които варират от 11 млн. до около 70 млн. лева. Което не е нещо значително.
А до май бюджетът се изпълняваше добре. Освен че има излишък, имаме за месец май по-голям излишък от миналата година. Общо за петте месеца има излишък, приходите нарастват с над 7% спрямо 2012-а. Юни обърна тренда, но задълго ли?
И после какво? Гръм от ясно юнско небе – актуализация. Евфемизъм на ремонт, и то за немалката сума от 1- 2 млрд. лв., по близо до 2 млрд. лв., както уточни премиерът Орешарски.
Едва ли лекото увеличение на дълга към БВП за България (сега е към 17%), което е най-ниското съотношение в Европа, тревожи някого. Безпокои обаче друго. Защо се налага той да расте?
Нито Орешарски, нито Петър Чобанов обясниха това неочаквано решение. Можеха да го кажат експертно или да го обяснят простичко на хората от улицата. Като краен вариант – можеха да взаимстват от ранния Бойко и да прехвърлят цялата вина за дефицитите върху предишното управление. Но пък може би това е неправилен политически ход? Може би го чакат да се върне в парламента и да обезсмисли Волен.
Както и да е. Но това неведение роди крайни тълкувания на идеята за нов вътрешен дълг.
Първият въпрос е: За какво ще се изразходват парите?
За покриването на социални разходи ли? Да, това е най-естествената реакция на лявото управление. Или за социални нужди и за програми в подкрепа на дребния бизнес? Още по-добре.
Как?
По принципа на Бойко ли – на който вика най-силно под прозорците на Министерския съвет. Или според някакви марксистки виждания за социална справедливост? Или през програми, които не само ще нахранят бедните и нещастните, но ще им дадат възможност да си вземат хляба в ръце. Тоест, програми с по-далечен прицел, които ще извадят България от безизходицата.
Тук се появиха и първите опасения, че експертният кабинет няма да прави икономически политики, а ще се занимава с това да заглушава гласа на протеста. Преди дни ми го каза очи в очи важна фигура от властта: Ние ще изпълняваме само тези мерки от програмата на Орешарски, които биха намалили уличното напрежение и нищо реформаторско, нищо цялостно, което може да увеличи сутрешното пиене на кафе или вечерните разходки.
С други думи, през оставащите броени месеци кабинетът ще се занимава с докарване на имидж на кризисен спасител за задаващите се избори.
Според други обаче свежата държавна ликвидност е крайно необходима в момента и тя ще побутне колелото, което буксува в калта, за да превърти и да тръгне напред.
Накрая, да си отговорим и на един друг въпрос: Защо не напълнят бюджета, като държавата си прибере вересиите и притисне контрабандата и данъчните измами? Явно това е трудоемко, бавно, но и опасно, защото може да изкара още недоволни на улицата. Затова този вид актуализация – повече приходи – при нас не се случва. При нас вирее само актуализацията във вида раздуване на дефицитите и трупане на дългове.
