Празнота насред навалицата

Дългоочакваното обединение на партиите вдясно на хартия вече е факт

Ново не е равносилно на новаторско. На неизвестните лица често се гласува доверие до момента, в който не се окаже, че те всъщност са маскирано старо. Тогава подкрепата главоломно се срива и следва нов избор. Докато не се открие истинският реформатор.

Подсещаме за тези баналности покрай прословутото обединение на демократичните партии в България.

Броени дни след като славният някога Съюз на демократичните сили реанимира себе си и ръководството си, симпатизанти на ГЕРБ обявиха, че напускат партията и напук на категоричното убеждение на лидера Бойко Борисов, че за да се разцепи ГЕРБ, трябва да се разцепя аз, предрекоха тотален разпад на групата в бъдеще. Междувременно протестиращите от движение Орлов мост прераснаха в Народна партия, при това само две седмици след като председателят на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева учреди своята Обединена България. Буквално ден по-късно се роди и новата центристка Република БГ, оглавена от бизнесмена Георги Василев, която тепърва ще изгражда структурите си в страната. В тази атмосфера Движение България на гражданите, Демократи за силна България, Зелените, Народна партия Свобода и достойнство и Синьо единство, които не прескочиха бариерата за вход в Народното събрание на изборите през май, официално дадоха старт на дългоочакваното обединение вдясно. Но шумът от протестите и задкулисните боричкания кой по-ефектно да се появи на политическата сцена заглушиха фанфарите на празничното политическо събитие.

Тези, които все пак проследиха процеса, пък останаха разочаровани от очевидното разминаване между думи и дела, което на този етап е твърде смущаващо за привържениците на някогашната синя идея. Това, което искаме да направим с реформаторския блок, е много повече от поредното обединение на дясното, опита се да набере точки заместник-председателят на ДСБ Петър Москов, но нито той, нито колегите му предложиха нещо революционно на електората. Подготвената декларация с 12 точки може би надъхва политическите функционери, но избирателят вече неведнъж е давал гласа си, при това без резултат, за каузи като честни избори, публичен контрол при финансиране на партиите, премахване на партийните и роднинските назначения в държавната администрация или безкомпромисни наказания за корумпираните и злоупотребилите с власт. Очевидно е необходимо нещо съвършено друго, за да се подлъже електоратът пак да застане зад подобни идеи. И това няма да е лозунгът гражданско обединение срещу мафията по простата причина, че хората нито могат, нито им е работа да се борят с мафията. Всеки добър политик е наясно, че това се прави с подходящи нормативи и държавна политика, а не с впрягане на народното недоволство срещу властта и монополите. Не че е невъзможно (бунтовете ги наблюдаваме и в момента), но така се постига само подмяна на едни управляващи с други, без да се променя нещо същностно.

Другият проблем на десните партии е всеобщата заблуда, че механичното събиране на хора със сходни убеждения под един покрив ще доведе до истинско обединение. Докато лидерите на петте формации се изявяват като партийни водачи, никой няма да повярва, че на масата на преговорите за обединение всичко е по мед и масло.

И така докато формациите в блока говорят за увеличаващата се пропаст между партиите в парламента, не забелязват появилата се празнота между собствените им убеждения. Можем само да гадаем какво ще се случи в момента, в който се стигне до разпределяне на ръководни постове. Най-много на партиите да им стане тясно и да поискат по-широко поле за изява. Или да си стегнат куфарите в момента, в който преценят, че вече нямат интерес да са част от процеса. Чак тогава вероятно ръководителите ще се сетят, че сглобяването на дясната идея като парчета от пъзел няма нищо общо с реформаторството и още по-малко ги предпазва от бъдещ разпад.

В този контекст логично се появява и въпросът колко надежден партньор може да бъде Съюзът на демократичните сили предвид доскорошната си слава на гербаджийски сателит. Новият председател на партията Божидар Лукарски определено протяга ръка към новото обединение, но съвсем не възнамерява да участва на всяка цена. СДС не е кандидат-студентка, която се явява за прием в реформаторския блок, и няма нужда от покаяние за отношенията с ГЕРБ. Не сме в изповедалня, възмути се Лукарски на първата пресконференция след избирането си, но все пак остави отворена вратата за бъдещи разговори със съюза. Даже декларира, че е готов на компромиси до момента, в който въпросът не опря до авторитета на СДС. С партиите от блока имаме еднакви политики и идеи за изход от кризата, но няма да допуснем да ни водят за носа. СДС ще използва марката и името си и ще се стреми да запази идентичност, заяви Лукарски, като този път постави под сериозен въпрос присъединяването си към реформаторския блок.

По думите му неговият собствен приоритет е СДС да се върне в следващия парламент, което автоматично го лишава от ангажимента да работи за каузата общ съюз вдясно. По-скоро би се опитал да привлече към себе си ДСБ и Синьо единство, защото не намира пресечни точки с останалите в групата. Но тъй като подобна политика обрича на смърт цялата идея за обединение, формациите едва ли ще се съгласят да го последват. Тогава единствената алтернатива за СДС остава възобновяване на старото приятелство с ГЕРБ, особено ако е достатъчно силно, за да отвори и пред двете партии вратите на Народното събрание. И понеже този сценарий е твърде вероятен, делегатите на 41-вата Национална конференция на СДС се постараха в ръководството да попаднат хора, които могат лесно да се справят с реализацията му. Бившият председател на СДС и основен проводник на герберската политика в партията Емил Кабаиванов сега е заместник-председател, заедно с останалите съратници на идеята за сближаване с бившите управляващи – Костадин Марков, Румен Христов и Любен Петров, също заместник-председатели. А след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лично се опита да стопли отношенията с Божидар Лукарски, като ласкаво го поздрави за избора му на тази знакова позиция, евентуалният съюз между ГЕРБ и СДС изглежда все по-възможен.

При наличието на подобна схема идеята за обединение вдясно започва да изглежда обречена. Доста смущаващ е и фактът, че докато политическата сцена стои празна, зад кулисите трескаво се сменят гримове и облекла, репетират се реплики и роли, защото никой не знае с колко време всъщност разполага до следващите избори. Точно в последния момент обаче политиците правят и най-големите си грешки, за което има не един пример.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст