Българската политическа история показва, че – с много малки изключения – партиите у нас преживяват криза, след като изпаднат от властта. На теория това би трябвало да бъде оздравителен период на осмисляне и поправяне на допуснатите грешки и импулс за кадрово обновление, но на практика се развихрят всички бесове, сдържани до момента от силовото поле на упражняването на властта. Към вътрешните проблеми често се прибавят и външни, т.е. без да се церемонят особено, противниците се опитват да довършатотслабения от вътрешни противоречия партиен организъм.
Такива процеси преживява днес и доскоро управлявалата партия ГЕРБ.
Иронията на ситуацията е очевидна
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Това, което хората на Борисов не без успех причиняваха на опонентите си и благодарение на което си осигуриха парламентарно мнозинство, изглежда вероятно да се случи на самите тях. Подобни опити е имало и преди, но по времето на управлението на ГЕРБ тази абсурдна и напълно разминаваща се със стандартите на цивилизованата политика практика достигна непознати висоти и бе призната за нормаленполитически инструмент.
Нека припомним, че противно на декларациите за ненамеса във вътрешните делана другите партии с пълна сила бяха провеждани операции за дестабилизиране и разцепване на политическите противници. Основните мишени бяха Синята коалиция, ДПС и Атака. Макар и доста различни по своята природа и проблеми, тези политически формации бяха подложени на силен външен натиск с един и същи първоизточник – управляващите от ГЕРБ.
При Синята коалиция целта бе постигната
nbsp;
поради цял куп причини – нейния компромисен характер, наследените групови и личностни конфликти, неравностойността на лидерите на двете партии, не на последно място – заинтересованост и участие на широк кръг политически играчи освен ГЕРБ. Залогът бе ясен и наистина висок – изваждането на Иван Костов от голямата политическа игра. След като в продължение на десет години нищо друго не помогна, разбиването на Синята коалиция се очерта като работещ инструмент. Операцията бе осъществена безцеремонно и се стигна до действия, непознати през годините на прехода, като организирана намеса при провеждане на вътрешнопартийни избори. Така традиционната десница отпадна от парламента, но остана открит въпросът в крайна сметка интервентите (ГЕРБ) спечелиха ли от това, или загубиха.
Енергичните опити за
разцепване на ДПС пропаднаха
nbsp;
Тук лоша шега на заговорниците изигра непознаването на близката история. Доколкото е имало и други подобни опити (Осман Октай, Гюнер Тахир), те неизменно завършвали с неуспех. През последните две-три години се получи нова ситуация, която изглеждаше благоприятна за създаване на втора, равностойна партия на турското малцинство. ДПС инкасира тежки негативи от управлението на тройната коалиция и особено от непремерените изказвания на Ахмед Доган, като това бе един от основните фактори за неочаквано високата подкрепа за ГЕРБ. Касим Дал изглеждаше фигура от голям калибър, а освен това имаше шанса да излезе на сцената в подходящ момент, когато влиятелни среди в турското малцинство проявяваха готовност за радикална промяна на лидерството на движението.
Очертаните благоприятни условия за приключване на ерата Доганостанаха неоползотворени. Основната причина бе неумелото и прибързано поведение на ГЕРБ, в резултат на което обвързаността на Касим Дал с тях стана очевидна. Трудно е да се каже дали са подценили последиците, или са имали илюзията, че ще могат да прикрият топлата връзка, но Доган и неговото обкръжение получиха силен аргумент срещу Дал. Така разцеплението в ДПС всъщност не се състоя.
Опитите да се инициира или поне да се даде тласък на разцепление в ГЕРБ, откъдето и да идват те, още в началото си показват повторение на старите грешки. Бе избрана
тактиката на сплашването
nbsp;
като за нарицателен пример бе избран Цветан Цветанов. Вижда се, че репресираните от бившия вътрешен министър (или по-вероятно представящи се за такива) партийни дисидентиполучават широки възможности за медийни изяви, нещо повече, макар и доскоро остро критикувани, те изведнъж се превърнаха в образци на политическа доблест. Което няма как да сработи – нито в обществото, нито вътре в ГЕРБ, където сигурно добре си знаят стоката.
Тук не говоря за греховете на Цветанов, нито го оневинявам. Но проблемът има принципна страна. Непродуктивна е самата идея да се предизвикват сериозни вътрешни сътресения в дадена партия заради компрометирането на една личност, а тази идея в българската политическа действителност е много популярна.
nbsp;
Изглежда, авторите на плана са смятали (а може би и досега смятат), че чрез атаката срещу Цветанов ще поставят Борисов в цугцванг. Ако свали подкрепата си за бившия вътрешен министър – лошо, тъй като ще излезе, че го жертва за собственото си оцеляване и това ще инициира по-нататъшен разпад в партията и контролираната от Цветанов парламентарна група. Ако не го жертва – пак лошо, защото може да приеме като доказателство, че с нещо е зависим от него. Само че сметките са грешни.
Този подход е ялов поради една фундаментална причина – да се ударят Борисов и ГЕРБ чрез Цветанов би имало ефект само ако наистина се извади наяве какви са ги вършили бившите управляващи, т.е. ако се каже истината за системата. Но именно това няма да се случи сега, както не се случи и след идването на ГЕРБ на власт. И децата разбират защо – защото българските политици не искат да сменят този порочен модел на властване, а просто си го предават за временно ползване. Няма нещо, за което знаем или предполагаме, че е било правено от управлението на ГЕРБ, което да не е било правено в някаква степен от повечето правителства преди тях. Разликата е, че герберитего правеха нескопосано, алчно и брутално, без чувство за мярка и страх от последиците (да си спомним знаменития афоризъм на Питигрили).
Поради това най-вероятно ще се вдига шум, ще разкарват Цветанов по следствени кабинети и може би – по съдебни зали, и накрая пак нищо няма да се получи.
Следователно, макар цепенето на ГЕРБ под натиск отвън да остава вероятна насока на усилия, ефективното му реализиране е по-вероятно, ако бъде уцелен друг политически дамар-
вътрешните противопоставяния
nbsp;
като центробежен фактор. Независимо от впечатлението (и от самочувствието на Борисов), че лидерът контролира изцяло ситуацията, нещата не са толкова прости след излизането в опозиция.
nbsp;
От една страна, трайните деформации и дефекти на установената практика за селекция на българския политически елит създават трайни условия за подобни напрежения. Липсата на ясни правила и критерии, както и вредните тенденции на феодализация на местната политика почти неизбежно водят до това, че процесът на подбор на депутати и на партийни ръководители започва със съмнения и завършва със скандал.
Тук обаче се наблюдава същият изначален порок. Размирните партийни структури заклеймяват Цветанов, но продължават да превъзнасят Борисов и не споменават и дума за порочните методи на изграждане и ръководство на партията. Техните искания се свеждат до отстраняването на неколцина лоши(Цветанов, Фидосова), с чието поведение се обяснява падането от власт на ГЕРБ. Независимо от всички политически бисерина тези двамата и на редица други водещи фигури обаче истинската причина за срива е липсата на стратегия, ефективни политики и компетентност за добро управление, както и изначално порочната философия на отношение към властта. Засега обаче не се забелязва група или крило в ГЕРБ, които да предлагат програма за нормализиране на партията, вкл. и за поставяне на нейния лидер под необходимия демократичен контрол от страна на легитимните партийни органи. А ГЕРБ би имала някакво бъдеще само ако се опита да заприлича на що-годе демократична партия и престане да бъде
племе с вожд
nbsp;
В цялата аритметикаоколо мнимите и реалните сметки за разцепването на ГЕРБ има още един съществен момент. Тези, които имат интерес ГЕРБ да се разцепи, нямат необходимия ресурс. Нито управляващите, нито няколкото властови центъра, опитващи се да сглобят нова дясна формация, имат обществена легитимност и подкрепа.
В този контекст операциите срещу ГЕРБ по-скоро биха имали обратен ефект. Ясно доказателство е видимият неуспех (за разлика от февруари) да бъдат овладени и насочени протестите в полза на конкретни субекти. Идеята да се разнебити ГЕРБ, за да бъдат изсмукани значителна част от избирателите му, е обречена, защото по този начин не се печели стабилна и действена обществена подкрепа.
Накрая, нито разцепващите, нито разцепваните,изглежда, си дават сметка за това, че времето им изтича. Както вървят нещата, не след дълго няма да има особено значение дали ГЕРБ ще се разцепи и кой ще извлече някаква тактическа полза от това.
Александър МАРИНОВ
