На пазара на външна реклама в столицата от години цари пълен хаос. Всеки прави каквото си иска, тъй като никой не следи за спазването на разпоредбите и съответно постъпленията за общината от този иначе доходоносен бизнес са нищожни. От хилядите билбордове, плакати, транспаранти и т. н. се събират едва по около 2.5 млн. лв. на година, нищо че при добро управление сумата би могла да достигне и 20 млн. лева.
На практика, след изтичането на старите договори през 2009-а и на анексите за удължаването им до октомври 2010-а, фирмите продължават да плащат на кметството по старите тарифи за правото да рекламират на нейните терени. Сумите са символични и точно затова никой не иска да се подписват нови контракти, с които наемите значително ще набъбнат. Разбира се, за тази
абсурдна ситуация
nbsp;
си е виновна самата община, която след изтичането на споразуменията трябваше да премахне всички рекламни елементи, но не го направи. Това е все едно да си дадеш под наем имота при определени условия и за определено време и след изтичането му да не гониш наемателите. Вярно, че местните управници направиха плахи опити да демонтират някоя и друга незаконна реклама, само че ефектът бе незабележим.
Има и друго – подобни акции изначално са обречени на неуспех, защото общинарите са приемали доброволните плащания на рекламните фирми и след приключването на договорите с тях. А според Закона за задълженията и договорите, след като парите не са били отказани, контрактите могат да се смятат за продължени за неопределен период. Така нито една заповед за премахване на рекламните съоръжения не би издържала в съда.
Всички тези детайли обаче не пречат на местната управа да се подготвя за нов опит за принудително премахване на рекламно-информационни елементи. За целта преди дни беше обявена специална обществена поръчка за избор на три фирми, с които да се сключи тригодишно рамково споразумение за отстраняване на незаконните обекти. Кметството е предвидило 1.2 млн. лв. за възнаграждения, но ще плаща само за реално свършена работа и бюджетът може да не бъде оползотворен напълно.
На практика видът и количеството на строително-монтажните работи, необходими за изпълнение на влезлите в сила административни актове за премахване на незаконни строежи и саниране или поправяне на сгради, е невъзможно да се определят предварително. Затова кметът на Столичната община провежда настоящата процедура, за да си осигури по всеки конкретен казус получаването на услуги от лица с опит и необходимата професионална квалификация, пише в разясненията към процедурата. Идеята е след подписването на рамковото споразумение при необходимост да се изпращат покани до изброените фирми и която предложи по-ниска цена, на нея да се възлага премахването на дадения рекламен елемент. Ако до крайното класиране бъде допусната една компания, рамков договор ще се сключи само с нея и така тя ще получи всички поръчки.
За да се включат в надпреварата, кандидатите трябва да внесат гаранция от 12 хил. лв., да докажат поне 200 хил. лв. оборот за последните три години, както и да разполагат с необходимите специалисти и техника, описани в изискванията на общината. Оферти за участие ще се приемат до 5 август, което предполага, че победителите ще станат ясни най-рано през септември. Но не бива да се очаква, че тогава ще бъде сложен ред във външната реклама на столицата. Дори напротив – проблемите може да станат още повече, тъй като междувременно краят на мъчителната сага за
преразпределението на пазара
отново се отложи. Което пък ясно показва, че билбордовете в София са източник на по-големи печалби, отколкото се предполага.
В действителност конкурсът за външната реклама официално върви от лятото на 2011-а, като преди това претърпя няколко фалстарта. В него се включиха общо 28 фирми, желаещи да вземат за десет години билбордовете и рекламните пана в големия град. Местата за поставяне на съоръженията бяха разделени на два пакета от по десет позиции – за малките съоръжения до 4 кв. м и за билбордовете до 12 кв. метра. Претендентите можеше да участват максимум за три от общо 20-те позиции, за да не се създава монополно положение. Но тъкмо преди отварянето на офертите за малките рекламни съоръжения (до 4 кв. м) в средата на миналата година общинарите от Комисията по бюджет и финанси в Столичния общински съвет единодушно решиха процедурата да се прекрати и да бъде обявена нова. Оттогава казусът потъна в мъгла и не се знае какво точно се случва.
Стигна се обаче до класиране на кандидатите за големите билбордове (до 12 кв. м), като компаниите, свързани с
основните играчи
на пазара – Красимир Гергов и Диляна Грозданова, взеха по четири пакета. Първоначално Гергов получи пет пакета, а Грозданова – само три, но след преразглеждане на класирането за един от пакетите свързаната с Красимир Гергов фирма К аут оф хоум бе изместена от Имидж на Диляна Грозданова. В лагера на Гергов са още Прайм аутдор с два пакета и Пиеро 97 – с един. А освен с Имидж, която спечели две позиции, Грозданова взе още два пакета чрез Булмедия. За останалите два пакета от билбордовете на първо място бе класиран австрийско-българският консорциум ЕПА Медия – Идея Комм.
В търга участваха още София Аутдор, Блу стар аутдор, Радея, АВВ Инженеринг, обединение Билборд Моушън Артс, Консорциум БУМ и Аргент-Ремеди, но те така и не успяха да се преборят за парче от баницата.
Последваха редица жалби и в последна сметка до договори с победителите така и не се стигна. Чуха се много критики, че са избрани най-ниските оферти, при все че е в интерес на общината да събира възможно най-много средства от отдаването под наем на билбордовете (виж таблицата). Общо взето, за 9 от 10 пакета са избрани
в пъти по-неизгодни оферти
Има случаи, когато от пет участници трима са елиминирани и накрая печели фирмата с най-ниско ценово предложение. При пакет №1 например са елиминирани Консорциум БУМ, Радея и Аргент-Ремеди, които са посочили съответно цени от 2154 лв., 1602 лв. и 1182 лв. на месец, а печели Прайм аутдор с оферта от 552 лева. В пакет №2 начело излиза Булмедия с оферта от 553 лв., а другите кандидати са предложили съответно 2684 и 1698 лева. Затова не бива да ни учудва фактът, че Софийският административен съд отмени като незаконосъобразни класиранията за осмия, деветия и десетия пакет. Покрай горещата политическа обстановка в страната през последните месеци тези решения обаче минаха някак незабелязано, както и установените сериозни административни нарушения, опити за манипулация и неспазване на законовите разпоредби.
Последното съдебно решение (за пакет №9, спечелен от К аут оф хоум) констатира, че има голямо разминаване между оценките за опит на кандидатите, което подсказва за липсата на обективност на критериите. Така една и съща фирма е получила оценкиот 1 до 10 за различните пакети. С други думи, в един момент тя няма нужния професионален опит, а в другия – е направо отличник. А като се има предвид, че критериите цена и опит формират по 50% от крайната оценка, става съвсем ясно защо най-високите оферти са изпаднали от челните места.
Освен това един от членовете на комисията – Евгени Радев (дългогодишен началник сектор Реклама в общината и главен експерт в дирекция Икономика и търговска дейност), давал оценката си за опит на кандидата едва след като се запознаел с тези на колегите си, и то извън рамките на заседанието на оценителния орган. Още от самото начало са били създадени и предпоставки за
непрозрачно и субективно провеждане на конкурса
nbsp;
тъй като въобще нямало методика, по която да се дават оценки за професионален опит, отбелязват още магистратите.В материалите на делото е посочено и че критериите за оценяване са били променени в хода на конкурса в противоречие с утвърдената документация.
Установени са и изключително странни обстоятелства при отстраняването на някои от претендентите. В случая с пакет №9първоначално всички фирми са били допуснати до участие. Но после комисията е решила да преразгледа документите и е отстранила Консорциум БУМ, предложил най-високата цена – 1864 лева.
Сега Столичната община обжалва решението на съда, с което отгоре на всичко бе задължена да плати и разноските по делото. Иначе за целия период на договорите, които се очаква да бъдат подписани след приключването на конкурса, в общинската хазна би следвало да влязат поне 46.4 млн. лв., тъй като минималните годишни постъпления от такси са фиксирани на 4.64 млн. лева. В началото се предвиждаше те да са над 5.4 млн. лв., но понижението дойде след бурните протести от страна на бранша и аргументите му за тежката финансова криза. За никого обаче не е тайна, че приходите от външна реклама биха могли много по-сериозно да попълват столичния бюджет. Показват го и предложените оферти на някои от кандидатите. Само че през последните години и бизнесът, а и самите местни управници положиха доста усилия това да не се случи.
