Обикновено коректният анализ на състоянието на приходно-разходната част на бюджета се прави, след като станат ясни резултатите за изпълнението му през деветте месеца на годината. Да се вземат подобни решения на базата на данните за петте месеца на годината е доста необичайно, особено като се има предвид, че бюджетът е на излишък. Забележете, при такива данни започна да се говори, че е необходима актуализация, като се допуснаха спекулации около невъзстановения данъчен кредит, без значение дали той е в просрочие, или не. Това служи за оправдание колко тежко било положението и обяснява защо се налагала актуализация.
Освен опасенията за неизпълнение на приходите актуализацията на бюджета се аргументира и с необходимостта от допълнителни разходи за 200 млн. лева. В проектозакона за допълнение и изменение на държавния бюджет обаче не е записано за какво точно те ще бъдат изразходвани. Подобна техника е възможна. В предходни бюджети към нея е прибягвало и правителството на ГЕРБ. Но едва ли е редно да се следват подобни грешни практики. Защото този подход означава, че правителството внася в Народното събрание празен чек, който депутатите да им разпишат.
Що се отнася до увеличаването на лимита за дълга с 1 млрд. лв., ако тези пари бъдат използвани за по-големи фискални буфери, това е разбираемо и приемливо. Нашите опасения обаче са, че повечето от тези взети назаем средства ще отидат за разходи. Аргументът, че с тях ще се разплащат забавени пари, дължими на бизнеса, по принцип е верен, но това не трябва да става за сметка на финансовата дисциплина. Имам предвид, че през годините много пъти сме ставали свидетели как много ведомства и общини надвишават разходните си лимити, като сключват договори с бизнеса и чакат централния бюджет да им покрие тези допълнителни разходи. Това не трябва да се допуска. Напротив – трябва да се полагат усилия за оптимизация на разходите на ведомствата и общините и те да се вместват в заложените лимити.
