След двуседмично опипване на почвата правителството пусна за обществено обсъждане проект за актуализация на Закона за държавния бюджет за 2013-а, който най-общо предвижда увеличение на дефицита с 493.4 млн. лева. Според изнесените данни, заради намаляване на прогнозата за ръста на БВП от 1.9% на 1% годишно и неправилното планиране на приходите от правителството на Бойко Борисов, заложените постъпления от данъци се свиват с 550 млн. лв. – от 16.63 млрд. на 16.08 млрд. лева. Проблемите идват най-вече от очакваните постъпления от ДДС и от акцизи, поясни за БАНКЕРЪ финансовият министър Петър Чобанов след приключването на съвместното заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономика и енергетика и туризъм във вторник. Очакваното неизпълнение специално по ДДС е за 229 млн. лв., а при акцизите – за 205 млн. лева. Свиването на постъпленията от други данъци е много по-незначително – 14.6 млн. лв. по-малко от корпоративния данък и 50 млн. лв. по-малко от данък върху доходите на физическите лица.
Основните причини за по-ниските очаквани приходи от ДДС и акцизи са свитото търсене на стоки и услуги на българския пазар и динамиката на вноса и износа, която не предполага по-високи постъпления от ДДС при вноса. В същото време, според Министерството на финансите, се очаква увеличаване на неданъчните приходи с 262 млн. лв. за сметка най-вече на по-големи постъпления от дивиденти на държавните фирми и от спечелени от страната ни съдебни дела. Така нетната стойност на неизпълнението в приходната част възлиза на 293 млн. лева. То може да бъде преодоляно с известни усилия – най-вече от страна на администрацията, която да повиши събираемостта по линия на ДДС. Но явно от финансовото ведомство и от правителството са решили да се презастраховат от евентуален неуспех в тази област, въпреки че засега той изглежда съвсем реален.
В разходната част са заложени с 200 млн. повече средства. Важно е да се отбележи, че те не са заложени в бюджетите на отделните ведомства, а са вписани като увеличаване на резерва на правителството за непредвидени и неотложни разходи.
По отношение на дълга бюджетът се актуализира, за да даде възможност на правителството да го финансира с нови емисии облигации, без да наруши изискването за максимално допустимия брутен размер на пласираните емисии в рамките на 2013-а. Този дълг не може да надвишава 2 млрд. лева. А само до края на май новоемитираните облигации са на стойност 1.47 млрд. лв., в това число и шестмесечната емисия ДЦК за 800 млн. лв., с която през февруари правителството на Бойко Борисов плати субсидиите на земеделските производители. Ясно е, че оставащият до края на годината свободен лимит от 530 млн. лв. е недостатъчен, за да осигури необходимата гъвкавост на бюджета, защото се оказа, че по закон той не се увеличава с обема на погасяваните емисии ДЦК. Затова правителството иска увеличаване на годишния лимит с 1 млрд. лв. – от 2 млрд. на 3 млрд. лв., като гарантира, че това няма да доведе до превишение на общия размер на държавния дълг, който не бива да надскочи 14.6 млрд. лева.
Общото впечатление от предложения проект за актуализация е, че в приходно-разходната част правителството се опитва да изгради допълнителни буфери, укрепващи фискалната стабилност на държавната хазна, до чието използване обаче не е задължително да прибягва. А дали предложеният актуализиран дефицит от близо 1.3 млрд. лв. ще бъде изпълнен в края на годината, също е спорно. Ще припомним, че през 2010-а дефицитът бе актуализиран от 1.52 млрд. на 3.68 млрд. лв., а в края на годината реално отчетеният дефицит бе 1.57 млрд. лева. Така че едно е какво реално планират бюджетарите, друго е какво записват в Закона за държавния бюджет, а съвсем трето е какво е реалното му изпълнение в края на годината.
