Забавя се ритъмът на стимулите

Марк Карни

Гъвкавостта има най-съществена роля за живота на валутните пазари и изминалата седмица поднесе поредното доказателство за това. Централните банки на водещите страни поставят инвеститорите в постоянна несигурност ще променят ли или ще спрат политиката си на вливане на ликвидност. А това очакване, заедно с икономическите данни, са най-важни за определянето на стойностите на валутите.

Най-активни в коментарите си, а те бяха доста разнопосочни, отново бяха монетаристите на САЩ. В сряда Бен Бърнанке , председател на Фед, заяви в свое интервю, че ако щатската икономика продължи да расте по-бързо от очаквано, а инфлацията поеме стабилно към целевото равнище на институцията от 2%, ритъмът на изкупуването на активи може да бъде намален малко по-рано от очакваното. Този пореден обратен завой на председателя Бърнанке (който седмица по-рано усилено убеждаваше пазарите, че политиката на Фед ще остане подпомагаща за достатъчно дълъг период от време)докара поредната подкрепа на долара и той постигна ръст срещу почти всички основни валути. Допълнителна сила на щатския долар даде поредната доза позитивни местни икономически новини. Първоначалните молби за помощи при безработица отбелязаха спад, при това по-силен от очакваното. Регистрирали са се 334 000 американци, което представлява седмичен спад от 24000 души (с 11000 по-малко от очакваното от анализаторите). Така доларът се търгуваше при нива от около 1.3070 щ. долара за евро. Въпреки минималното седмично изменение, то бе тълкувано от анализаторите като добро базово ниво за бъдещ ръст на зелената валута.

В Канада инвеститорите наблюдаваха с интерес как Стивън Полоз за първи път обявява бъдещия курс на лихвените проценти. Той наследи на този пост гуверньорът на Банк ъф Инглънд Марк Карни. Докато вторият бе определян като по-загрижен за домакинствата и за тяхната експозиция към инфлация. Полоз , който бе директор на Агенцията за експортно финансиране на Канада, е по-загрижен за конкурентоспособността на канадските компании. И докато Карни говореше за постепенно намаление на стимулите, Полоз синтезира политиката си във формулата съобразена с постигането на целевото равнище на инфлация. Очаквано това изявление доведе до намаляване на доходностите по канадските ДЦК, а и отслаби канадския долар към щатския му съименник, към еврото и към британския паунд. Канадската валута се търгуваше при нива от 1.0412 канадски долара за 1 щ. долар, като поевтиняването на канадския долар се равняваше на 0.16% за седмицата. Обменният курс срещу еврото бе 1.3623 канадски долара за евро, равняващи се на седмично поевтиняване на канадската валута от 0.28%, докато показателите спрямо британския паунд бяха съответно 1.5824 и 0.76 процента.

В Европа новините бяха концентрирани около Гърция, където съгласието за поредния транш от финансовата помощ за технически фалиралата страна успокои пазарите и леко стабилизира позициите на еврото. Единната европейска валута успя да намали възможно най-много спада си спрямо щатския долар. Еврото поскъпна спрямо канадския долар и японската йена, като към края на седмицата едно евро се търгуваше срещу 131.47 йени, поскъпвайки с 1.40% през седмицата. Като цяло обаче липсата на съществени новини от еврозоната понижи подвижността на иначе силно отслабената единна валута.

Не липсваха

и новини от Обединеното кралство

Протоколът от последната среща на директорите на Банк ъф Ингланд , председателстван от гуверньора Марк Карни , показаха, че монетаристите вярват силно във възстановяването на британската икономика и при гласуването срещу разширяването на паричните стимули е срещнало пълно одобрение. Това, допълнено с доклад, който показва, че продажбите на дребно на Острова са нараснали за втори пореден месец през юни, доведе до сериозен ръст на паунда срещу четиринайсет от шестнайсетте основни глобални валути. Едно евро се търгуваше срещу 86.16 пенса. Тази цена означаваше седмичен ръст на британската валута от 0.38 процента. Същевременно с един паунд можеше да се купят 152.81 японски йени – с 2% повече спрямо седмица по-рано. Ръстът на паунда спрямо щатския долар пък бе 0.52% – до 1.5186 долара за паунд. Анализаторите насочиха очакванията на инвеститорите по-скоро към относителната сила на паунда спрямо еврото, а нетолкова спрямо щатския долар. Този ефект бе обяснен с фундаменталните данни за Обединеното кралство, които поне засега изглеждат доста по-добре, отколкото тези за цялата еврозона.

Анализаторите на сделките с японски йени пък бяха насочили цялото си внимание към срещата на финансовите министри и гуверньорите на централните банки на страните от Г-20. Очакванията са клубът на най-големите световни икономики да подкрепи политиката на изключително силно вливане на ликвидност с цел да бъде туширана дефлацията. Въпреки че мнозина от световните лидери критикуваха политиката на премиера Шинзо Абе, подкрепяна и от гуверньора на централната банка Харухико Курода, очакванията са те да получат одобрение и от основните финансисти в Г-20. Това пък ще е предпоставка да продължи безпрепятственото им провеждане. В резултат на това японската йена засили спада си спрямо всичко основни световни валути. Един щатски долар се търгуваше срещу 100.53 йени, като този курс маркира седмичен спад от 1.32% за японската валута.

Отслабващата йена притесни редица други икономики от Азиатско-тихоокеанския регион, които са основните конкуренти на Япония в експорта на различни видове стоки. Анализаторите насочиха погледите си главно към Южна Корея, чиято икономика, въпреки геополитическите проблеми със северните си съседи, продължава да расте. Южнокорейският министър на финансите Сеук О Хюн е един от главните противници на японската парична политика, но въпреки това индустрията в страната му продължава да расте – от корабостроителниците до производителите на автомобили. Южнокорейският вон се търгуваше на нива от 11.2020 вона за една йена, поскъпвайки с 1.18% през седмицата. Китайската народна банка пък намали референтната стойност на юана до най-ниското му ниво от месец насам в опит да подсили икономическия растеж на страната. Докато индийската рупия продължи спада си, продиктуван преди всичко от повишената волатилност на валутните пазари.

Австралийският долар имаше силна седмица, покачвайки се срещу американския долар и еврото. В основата на повишението му бе потвърждението на рейтинга на страната на ниво ААА, което оповести агенция Стандард енд Пууърс . Тя обоснова това си решение с устойчивата икономика на страната, въпреки влошаването на публичните й финанси. В допълнение към това директорът на Националната съкровищница Крис Боуен заяви, че Австралия е добре подготвена да издържи до края на бума в минната индустрия, който бе основен двигател на растежа й. Така австралийският долар поскъпна с 1.13% спрямо американския си съименник и с 1.04% спрямо еврото, отблъсквайки се от най-ниските си нива в последната една година.

Анализаторите и инвеститорите очакват доста нервни седмици на валутните пазари, като не трябва да бъдат изключвани и резки движения. Фундаменталната сила на щатския долар, произтичаща от силата на американската икономика, както и от очакванията да бъде спряно стимулирането, остават водеща тема при търговията, а разнопосочните сигнали от щатската централна банка определят и движенията на валутните пазари.


Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа


Николай Ваньов

Брокер, Инвестбанк АД

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст