Днес в залите на Националния музей на българското изобразително изкуство (НХГ) се открива изложбата Богатството на българските архиви. Изкуството на Бистра Винарова (1890ndash;1977). Тя е организирана от Държавна агенция Архиви.
Това е първо представяне на Бистра Винарова пред българската публика, след като през 2010 г. нейното уникално художествено наследство е дарено от сина й Траян Радев на Централния държавен архив. Обемният фонд е обработен и повече от 200 платна, графики, акварели и рисунки, създадени между 1915 и 1963 г., са реставрирани и подготвени за експониране. За първи път Централният държавен архив показва пълна колекция от произведения на български художник, съхранявани в Националния архивен фонд.
Бистра Винарова, потомка на значими възрожденски родове, получила художественото си образование в Дрезден, Мюнхен, Берлин и Виена, е съпруга на видния български дипломат и общественик Симеон Радев. Единствената й самостоятелна изложба е с графика във Виена през 1922 година.
Художничката, почти неизвестна и слабо позната на изследователите на българско изкуство, преоткриваме като едно от най-интересните и качествени артистични присъствия с обаяние и магнетичност в културната ни история. Изложените творби са създадени в пряк досег с авангардните течения в Германия от началото на ХХ век и съизмерими с тях и допълват картината от нови тенденции в модерното българско изкуство. Благодарение на фондация Проф. Николай Райнов в експозицията е включен и най-ранният познат за нас пейзаж на художничката от 1916 г., озаглавен Синята църква, който впечатлява с модерната си естетика.
През 20-те и 30-те години младата Бистра Винарова излага с дружеството на немските експресионисти Ди Брюке свои произведения, които са високо оценени от европейски интелектуалци като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке, както и от модерно ориентираната българска критика.
Изложбата разкрива новаторството на една смела в творческите си пориви личност, прехвърлила още в 20-те години на ХХ век мост отвъд регионалния консерватизъм, отвъд тесните граници на нашето родно към модерния възглед за европейско изкуство – идея, към която се стремим и днес.
