Ако има несъществуващи хора в държавата, имената им със сигурност фигурират в избирателните списъци. Адреси, на които отдавна никой не живее, се оказват дом за няколко семейства, а граждани, които вече са си отишли от този свят, възкръсват веднага щом се зададе гласуване. Проблемът не е от вчера, но никой във властта не ще да го решава. Дали от страх, или заради други користни причини партиите го избягваха с различни финтове, само че продължаващите протести и най-вече общественият натиск вкараха темата в дневния ред на временната парламентарна комисия за изготвяне на нов Изборен кодекс.
Мъртвите души са факт, но истинският им брой е пълна мистерия, затова прочистването на избирателните списъци е повече от наложително, съгласиха се депутатите от управляващите формации по време на поредното си заседание в четвъртък (25 юли). По груби сметки броят на хората с право на глас и на фигуриращите в официалните списъци се разминава с около половин милион. Всеки, който е поне малко на ти с математиката, може да пресметне, че при избирателната активност на последния вот това число би осигурило около 30 мандата, което никак не е за подценяване, отбеляза гражданинът Иван Станоев. Реално погледнато, на изборите през май 400 466 гласа осигуриха на ДПС 36 депутатски места в 42-ото Народно събрание, а скромните 258 481 бюлетини в подкрепа на Атака вкараха в пленарната зала 23 народни представители. Разбира се, отделните избори трудно се прогнозират, но при традиционно ниската избирателна активност у нас злоупотребата с близо половин милион мъртви души може сериозно да размести позициите в парламента.
Според няколко граждански организации основният виновник за неточностите в списъците е Главната дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО)в регионалното ведомство, която не си прави труда да подновява собствената си информация. Списъците само се препечатват и всеки път са едни и същи. Нито се включват хората, които са били дописани в деня на вота, нито се изключват трайно емигриралите, изтъкнаха представителите на Фондация Обща кауза. По думите на депутата от ДПС Четин Казак обаче проблемите идват от злоупотребите, които се правят по места. Регистрирани са случаи, при които членове на секционни комисии са дописвали имена на починали или на хора, напуснали страната.
Заради въпросното дописване на последните избори установихме 105 двойно гласували граждани, призна и самият ръководител на Дирекция ГРАО Иван Гетов.
Появата на починали хора в списъците е резултат и от забавена актуална информация за настъпила смърт, като това важи с още по-голяма сила за българите в чужбина.
ГРАО изпълнява единствено функциите, които са й вменени по конституция, а именно – да даде право на всички български граждани над 18 години да фигурират в избирателните списъци, отчете недостатъците на системата Четин Казак и посочи още един – на държавната администрация, която никъде не отразява кои и колко българи са се установили трайно зад граница.
Темата с избирателните списъци е най-трудна за решаване, но имаме ясната воля за прецизирането им, увери председателят на временната комисия и заместник-председател на Народното събрание Мая Манолова, но не се ангажира да подкрепи нито едно от предложенията на протестиращите. По думите й на първо време е необходимо да се промени гласуването в чужбина, като се въведе предварителна регистрация. Идеята обаче не се харесва на живеещите в чужбина, защото е свързана с твърде много пътувания до административния център, в който се намира съответното българско посолство.
Промяната е възможна, ако всичко се извършва онлайн. В противен случай хората зад граница просто няма да упражняват правото си на глас, смята Божидар Томалевски от Другата България. Неговото становище е, че задължително трябва да се въведе електронното гласуване, а в България и в чужбина да се извършва активна регистрация на гласоподавателите. Тоест право на участие във вота да имат само лицата, които предварително са заявили по електронен път своето желание да пуснат бюлетина. Но и това е трудноосъществимо , тъй като е свързано с поправки в основния закон и пренаписването на основните конституционни права на гражданите, едно от които е и правото на глас.
Отдавна сме узрели за регистър на избирателите при тази мобилност на населението. Трябва да се създаде такъв електронен регистър, в който всеки да може да променя настоящия си адрес, бе предложението на политолога и специалист по изборно право Димитър Димитров, който единствен инициира някакви реални действия. Временната парламентарна комисия взе решение да създаде работна група, която да се захване с разработването на конкретни текстове за въвеждането на регистъра. В нея, освен Димитров, ще участват още депутатите Мустафа Карадайъ и Мариана Тотева, шефът на Дирекция ГРАО Иван Гетов и Божидар Томалевски от Другата България. Групата ще работи на експертно ниво, а предложенията й ще бъдат записани в бъдещия проект за изменение на изборните правила.
