Световните финансови шефове не се срещаха през изминалата седмица и благодарение на това валутните пазари се завърнаха към фундаменталните си позиции. Сериозно подкрепена от новите цифри, най-печелившата валута през седмицата се оказа еврото, което засили позициите си в почти всички основни двойки. Водещ фактор бе леко повишеното бизнес доверие в еврозоната, както и очакванията паричният съюз да излезе от рецесията. Базираната в Лондон агенция Маркит Икономикс показа, че доверието на мениджъри от компании от еврозоната се е покачило на 50.1 пункта спрямо 48.8 пункта месец по-рано. А всички стойности на показателя над 50 се възприемат като сигнал за растеж на икономиката. Отделно изследване на немския институт Ифо показа, че индексът на бизнес климата в Германия се е покачил от 105.9 пункта през юни до до 106.2 сега. Всичко това подкрепи еврото. Към края на седмицата едно евро се търгуваше при цена от 1.3234 щ. долара. Седмичното поскъпване беше 0.69 процента. Въпреки това анализаторите продължават да очакват засилването на икономиката на САЩ да отслаби еврото. Прогнозите им са обменният курс евро към щатски долар да е около 1.24 към края на годината. Еврото поскъпна и срещу британския паунд, след като измерената стойност на БВП на острова бе в рамките на очакванията на икономистите. Това бе явен знак за запазване на политиката на монетарни стимули, провеждана от Банк ъф Ингланд. Инфлацията, която остава единственият фактор, който би могъл да допринесе за повишаване на основните лихвени равнища на Острова и за намаляването на стимулите. Но такива очаквания не са се отразили на котировките на британския паунд. Курсът на еврото бе 0.86314 паунда за едно евро, или с 0.26% по-висок спрямо предната седмица. Един паунд се търгуваше срещу 1.5335 щ. долара, с 0.45% повече спрямо края на миналата седмица.
В САЩ седмицата не изобилстваше от икономически новини. Първоначалните молби за помощи при безработица се повишиха с минималните 7000 броя – до 343 000, което далеч не е някакъв притеснителен знак за американската икономика. Моментните уверения към инвеститорите, че Фед няма да намали или да прекрати програмата за вливане на ликвидност до края на годината, осигуриха сравнително спокойствие на валутните пазари. При щатския долар почти липсваха сериозни движения. За сметка на това канадският долар получи известна подкрепа от покачващите се цени на суровините. От една страна, разликата между цените на канадския тежък петрол (най-голямата експортна суровина на Канада) и щатския лек отбеляза спад, след като достигна най-високото си ниво от два месеца насам. От друга страна, златото поскъпна и към края на седмицата се търгуваше на нива от около 1 329.15 щ. долара за тройунция. Всичко това доведе до нормално поскъпване на канадския долар срещу щатския му съименник. Към края на седмицата обменният курс между тях бе на нива от 1.0281, с близо 0.84% по-нисък спрямо седмица по-рано. Въпреки седмичното поевтиняване очакванията на анализаторите са щатската валута да се представя силно до края на годината благодарение и на заявките за икономически ръст в най-голямата икономика в света. При сегашните нива на инфлация обаче няма да е изненада, ако поскъпването бъде омекотено от липсата на промяна в основните лихвени равнища и на политиката за количествено улесняване, провеждана от Федералния резерв.
При азиатските валути най-интересните събития се въртяха около йената. Тя отбеляза ръст срещу почти всички основни световни валути. Това бе ефектът от спадовете на цените на акциите в Япония през последните няколко сесии, които върнаха инвеститорите към търсенето на по-безрискови активи. Продължаващите усилия на правителството на премиера Шинзо Абе и на централната банка на Страната на изгряващото слънце за отслабване на валутата и засилване на износа не ги стреснаха. Към края на седмицата един щатски долар се търгуваше срещу 99.62 йени, като седмичното поскъпване на японската валута бе с повече от 1.03 процента. Подобна бе и ситуацията при валутната двойка евро – йена, която достигна котировки от 131.78 – с 0.44% по-ниски спрямо предишната седмица.
Интересни събития не липсваха и на валутните пазари от Тихоокеанския регион. Австралийският долар продължава да устоява на намаляването на лихвените равнища, предприети от президента на централната банка на страната Глен Стивънс. Въпреки че пикът при минната индустрия, изглежда, отминава, австралийският долар продължава да дава признаци за сила. През седмицата един щатски долар се търгуваше срещу 1.0886 австралийски долара, с 0.16% по-малко спрямо предишната седмица. Новозеландският долар също отбеляза поскъпване през седмицата, движено главно от изявлението на централната банка на страната, че бъдещите повишения в лихвените проценти ще зависят от ценовите равнища на растящия пазар на недвижимите имоти. Това бе възприето от анализаторите като директна заявка за затягане на паричните политики и съответно оказа подкрепа за кивито (както инвеститорите наричат новозеландския долар). Към края на седмицата обменният курс щатски – новозеландси долар бе на нива от 1.2417 при 1.58% седмичен спад. Това бе и най-сериозното движение измежду основните валутни двойки.
При валутите на развиващите се страни най-интересни бяха събитията около бразилския реал. Отслабването на бразилската валута доведе до сериозен ръст на инфлацията, което е явен проблем за страната. Въпреки това активната политика на централната банка на Бразилия, която през седмицата се намеси за пореден път на валутните пазари, предлагайки суапове, засега не дава желания ефект. Бразилската валута се търгуваше на нива от 2.2581 реала за щатски долар, с 0.49% над предната седмица. С това общият спад на бразилската валута през последните три месеца срещу щатския долар надхвърли 11 процента.
В Русия също се наблюдаваше отслабване на рублата. Движещ фактор за това бе седмичният спад на цените на петрола, който заедно с природния газ формира около 50% от бюджетните приходи на страната. Един щатски долар се търгуваше срещу 32.6806 рубли, а седмичното поевтиняване на рублата се равняваше на 0.96 процента. Допълнителен фактор за отслабването на руската валута бе и неуспехът на опита да бъде пласирано цялото количество десетгодишни облигации с номинал 10 млрд. рубли, предложено от министерството на финансите на федерацията. Бяха записани книжа само за 7.49 млрд. рубли при доходност от 7.19 процента. При обменните курсове на останалите валути от групата БРИК не се наблюдаваха сериозни промени. Индийската рупия и китайският юан отбелязаха съвсем леко поскъпване спрямо щатския долар.
Като цяло изминалата седмица не предложи волатилност и сериозни движения на валутните пазари и погледите на инвеститорите са фокусирани върху предстоящите събития, основното от които е срещата на американския Федерален резерв, насрочена за втори август. Там се очаква да се чуе поредната доза намерения и насоки за продължаването или спирането на програмата по вливане на ликвидност, т.нар. количествени улеснения, което би могло да доведе до сериозни движения при основните валутни двойки.
Николай Ваньов
