Въпреки юлските жеги в Народното събрание запретнаха здраво ръкави, за да бъдат приети и спешните промени в Закона за водите.
Европейската комисия ни предупреди
преди месец, че ако това не стане, еврофондовете няма да покриват и разходите за ДДС, който са платили изпълнителите на ВиК проектите, финансирани по Оперативната програма Околна среда. Тази заплаха принуди депутатите да поработят така, че да свършат работата, преди да се отдадат на почивка из резиденциите на властта.
Разбира се, тази причина липсва в официалните мотиви към законопроекта. Там се казва, че промяната се прави с цел прецизиране на някои от въведените през 2009-а изменения в норматива. А те засягат реда за отписване на имущество и активи от баланса на търговските дружества – ВиК оператори – публична или общинска собственост и предоставянето им за стопанисване по реда за концесиониране.
Според председателя на Комисията по регионално развитие Димчо Михалевски сега идеята е корпоративните активи в сектора, които се намират в една община и обслужват само нейните жители, да станат публична общинска собственост, а останалите с по-голям териториален обхват да бъдат държавни. След това с възмезден договор, дори и на символична цена, те да се предоставят за управление и стопанисване от ВиК дружествата.Дори законът да мине бързо през пленарната зала, същинското прехвърляне ще отнеме поне още около половин година. Но това ще даде възможност общините да могат да ползват данъчен кредит. За да се ускори процесът, се предвижда ВиК активите да преминат под управлението на Асоциацията по ВиК от датата на съгласуване на протоколите за разпределението им, а когато става въпрос за новоизградени обекти – след като възложителят уведоми Асоциацията по ВиК и й предостави съответната строителна документация.
Предвижда се още, след изготвяне на
окончателните протоколи за разпределение на собствеността на активите
министърът на регионалното развитие и общините, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие, да предприемат необходимите действия за отписване на активите от баланса на дружествата. Това следва да стане за сметка на собствения капитал, с изключение на регистрирания (основен) капитал, както и за сметка на правителствени дарения (когато съответните активи са получени чрез дарение и това не влияе на данъчния финансов резултат).
Другият начин за намаляване на разходите на общините по водни проекти е да се вземат евтини кредити от Европейската банка за възстановяване и развитие, които да изплаща ВиК дружеството, получило активите за управление, смята Михалевски.
Между първото и второто обсъждане на промените в Закона за водите по настояване на Националното сдружение на общините ще бъдат вкарани и нови текстове, които засягат общинските язовири. Чрез тях евентуално ще се даде възможност за по-голяма гъвкавост, когато общинските съвети възлагат управлението и контрола върху общинските язовири. Все пак не бива да забравяме, че те са над 2700, от които над 2500 са съвсем малки. Поправките обаче едва ли ще могат да бъдат приключени преди ваканцията на депутатите и по всяка вероятност ще останат за следващата сесия на Народното събрание (ако все пак такава има…), когато ще бъдат обсъдени възможностите да бъде контролирано случващото се с язовирите.
Според бившия министър на околната среда и водите по време на тройната коалиция – Джевдет Чакъров, който е един от вносителите на законопроекта, въпреки постигнатата договореност с Европейския съюз за започването на реформата във ВиК сектора средствата от еврофондовете няма да са достатъчни дори ако бъдат стопроцентово усвоени. Той смята, че за подобряване на ВиК инфраструктурата
са необходими над 10 млрд. евро
а еврофондовете осигуряват само около 30% от тези средства. Чакъров лансира идеята, че по тази причина трябва да се търсят други източници на финансиране, каквато възможност дава публично-частната форма на партньорство.
Единственият, който чистосърдечно обясни причината за спешните промени в законодателната уредба на ВиК сектора, беше другият вносител на проекта – депутатът от Коалиция за България Страхил Ангелов. Той простичко обясни, че без приемането на промени в Закона за водите няма да бъде одобрен следващият период на финансиране по Оперативната програма Околна среда. Това е една от причините и министърът на околната среда и водите Искра Михайлова категорично да подкрепи предложения законопроект.
Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова предложи да бъде изготвен нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Тя не пропусна да отбележи
недоумението си от сегашните предложения
тъй като сега действащият закон в продължение на една година е бил приет във всички комисии на 41-ото НС и който според нея по добър начин е адресирал всички важни проблеми. Павлова отбеляза, че в сегашното предложение липсва нещо изключително важно – създаване и поддържане на единен регистър за целия воден сектор. Създаването на единен регистър бе една от основните идеи, които бившето правителство предвиждаше да реализира, като се базираше на стратегията на Световната банка.
