Подготвяният от вицепремиера Даниела Бобева проект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, по чиито правила през последните пет години държавата раздаде над 33 млрд. лв., вече е готов. Броени дни след първото му публично представяне окончателният вариант на документа вече е внесен за обсъждане и по план трябва да влезе в сила на 1 октомври.
Наред с обявените по-рано промени, за които БАНКЕРЪ писа подробно в своя бр. 30, пълният текст на законопроекта разкрива и още
редица новости
които неминуемо ще повишат допълнително прозрачността при харченето на публичните средства. Става дума за предлаганата нова разпоредба на чл. 8б, ал. 2, която задължава възложителите да поддържат публична информация на електронните си страници (т.нар. профил на купувача) или на самостоятелен интернет адрес. В действащата сега нормативна база профилът на купувача има пожелателен характер, което се разбира от българските институции по-скоро като НЕжелателен. Доказателството е, че само шепа ведомства пускат документите за търговете в мрежата, а повечето дори не съобщават за провежданите от тях процедури.
Занапред възложителите ще са длъжни да вадят на светло всички документи, свързани или отразяващи провеждането на поръчките и изпълнението на сключените договори. Минималните изисквания за публичната информация са обобщени в 20 точки, които, ако бъдат одобрени от Народното събрание, ще премахнат всички тайни и неясноти при изразходването на обществени средства.
Освен достъпните и досега вътрешни правила, предварителни обявления, документации за участие в процедурите, решения за откриване и публичните покани в профила на купувача ще присъстват и становищата на Агенцията по обществените поръчки за осъществявания предварителен контрол, които често
разкриват опити за злоупотреба и корупция
nbsp;
Ще се публикуват и решенията за класиране и определяне на победителя в надпреварите, които днес също се спестяват на публиката. Изключително важна мярка е и задължителното качване в интернет на протоколите на комисиите за провеждане на конкурсите. В момента това са почти секретни документи, въпреки че именно в тях са описани мотивите за избор на определена оферта или за елиминирането на друга. А и от протоколите могат да станат ясни всички онези пропуски в офертите на кандидатите, за които членовете на комисията си затварят очите.
С предлаганите промени обществена ще стане и информацията за датите на освобождаване на гаранциите за участие в наддаването, които държавните и общинските ведомства си позволяваха през последните години да задържат за изключително дълъг период без каквито и да е компенсации за бизнеса.
Разбулването на мъглата ще продължи
с оповестяване на допълнителните споразумения
за изменения на договорите за обществените поръчки – т. нар. анекси, с които се коригират цени, срокове за изпълнение и други. С помощта на недостъпните за обществото допълнителни споразумения през последните години не един и два контракта се оскъпиха значително, та даже и двойно. Достатъчно е само да си припомним строежите на Дунав мост 2, Цанков камък и магистралите Тракия и Люлин, при които първоначално обявените стойности, с които съответните компании спечелиха проектите, нараснаха с около 50 процента.
В профила на купувача ще влизат също така договорите за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях. Което на практика си е абсолютна новост, тъй като сега дори самото наемане на подизпълнители често е тайна, пък какво остава за контрактите им. Прибавим ли към всичко това и обявяването на датата, основанието и размера на всяко извършено плащане по договорите за обществените поръчки и за подизпълнение, включително и за авансовите плащания, нещата приемат съвсем европейски вид.
Не на последно място се планира да бъдат достъпни и документите, които удостоверяват приемането на работата и които са основание за извършване на междинни и на окончателни плащания. По този начин ще може да се следи как върви изпълнението на даден проект и дали държавните и общинските власти не бавят парите за вече свършени дейности.
По правило всички документи трябва да се качват в профила на купувача още в първия работен ден след изпращането им в Агенцията за обществените поръчки. Договорите, допълнителните споразумения и документите, свързани с изпълнението, ще се публикуват в 30-дневен срок след настъпването на самото събитие. Съответно информацията на интернет страниците на възложителите ще се съхранява в продължение на поне една година.
Наред с всичко казано законопроектът въвежда и задължителното посочване на прогнозна стойност на обществените поръчки, която нерядко бива пропускана. Днес някои възложители изрично отбелязват в съобщенията си до Агенцията за обществените поръчки, че не желаят тази информация да бъде публична. Така не само че не се привлича вниманието на обществото, но и лесно може да се
правят въртележки с неустойките
тъй като няма ясно записана сума, върху която да се начислят.
Заложено е и изискването да се пишат конкретни мотиви към критериите за подбор на кандидатите, за да се пресече възможността министър, кмет или директор на някоя агенция субективно да предопредели изхода от даден конкурс с налагането на непосилни условия към участниците в него. Влиянието на възложителите ще се ограничи и с разпоредбата над половината от членовете на оценителните комисии да не са техни служители и да се избират по електронен път – чрез жребий от Агенцията за обществените поръчки. Самата ресорна агенция занапред ще осъществява предварителен контрол върху всички процедури за обществени поръчки, а не само върху финансираните от европейските фондове. Нещо повече, издаваните досега от нея препоръки ще се заменят с конкретни указания, с които възложителите ще са принудени да се съобразяват.
nbsp;
nbsp;
Засилват контрола при харченето
Проектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки въвежда радикално нови мерки за контрол, които ще имат съществени последици за целия процес на харченето на публични средства.
Според действащите сега разпоредби отговорност за спазването на норматива имат Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Колкото и нелепо да звучи обаче, двата органа могат само и единствено да контролират процедурите по прилагането на законовите текстове. Тоест дали администрацията е събрала необходимия й брой документи, но не и изпълнението на сключените контракти ихарченето на парите. Затова се предлага в чл.123, ал.1 да се добавят думите: …както и контролът по изпълнение на договорите за обществени поръчки. Вицепремиерът Даниела Бобева смята, че с тази пестелива добавка държавата ще влезе във функциите си на гарант за реда и законността, от които по неясни причини досега се е самолишила.
