Новият министър на спорта Мариана Георгиева може и да не е знаела кой е последният ни олимпийски шампион, но бързо реши, че ръководителите на двете фирми, управляващи базите и имотите на ведомството, са за смяна. Само в рамките на седмица, далеч от медийното внимание, бяха освежени началниците на Националната спортна база и Академика 2011. При все че назначенията на Марио Примджанов и Асен Асенов вероятно трябваше да са предмет на парламентарен дебат, защото двете дружества контролират държавни спортни активи за над 250 млн. евро. Освен това около техните имена през годините се разгоря не един скандал.
Марио Примджанов, в чиито ръце бяха поверени Националният стадион Васил Левски, стадион Юнак, ветроходни и гребни бази, комплексът Раковски и зала Арена Армеец, управляваше Националната спортна база в периода 2001-2005 година. Той бе сред главните действащи лица в, меко казано, спорните процедури по продажбата на
терени около зала Универсиада
и хотел Тото шанс на Златни пясъци, които се оказаха наполовина приватизирани от фирма на НДСВ. Става дума за Проект строй груп, част от смесеното дружество Спорт хотелс Олимпика България, в което държавата държеше 50 процента. Проект строй груп, регистрирана на адреса на младежкото НДСВ с председател Росен Дичев, първоначално влезе в сделката за 3-те декара земя в комплекса на Златните, а впоследствие придоби половината от прилежащите към зала Универсиада 20 декара. По проект на парцела край морето трябваше да бъдат построени спортни и развлекателни съоръжения, но това не стана.
Още по-скандална бе втората сделка. През юли 2005-а собствениците на Спорт хотелс Олимпика България внесоха искане в областната столична управа за покупката на 20 декара земя около Универсиада, тъй като теренът е държавен и продажбата беше възможна с разрешение отгоре. Междувременно областен управител на София стана Люсиен Ковачев, който без никакво забавяне за излишни проверки благослови операциите. Три дни по-късно теренът бе прехвърлен на Спорт хотелс Олимпика България за малко над 1.6 млн. лева. Сумата е шест пъти по-ниска от пазарната, защото по това време, според експерти, цената на един квадрат в центъра на столицата за големи парцели е минимум 250 евро. Така или иначе, продажбата предизвика прокурорска проверка, но разследващите не откриха нарушения.
Няколко месеца по-късно се разбира, че смесеното дружество се е вредило да стопанисва и доста оборотната Национална спортна база – Пампорово, за десет години. Медиите гръмнаха, че от подготвящите се скиори са поискани по 48 лв. на ден вместо предишните 15 лв., а спешна проверка на Държавната агенция за младежта и спорта показва, че договорът за наем е подписан от управителя на Националната спортна база Примджанов и е на стойност 2700 евро на месец. След броени дни контрактът бе анулиран, а заради предсрочното му прекратяване държавата трябваше да върне на смесеното дружество 19 хил. евро за шест платени наема и два депозита.
Управителят на ДАМС тогава Весела Лечева
сезира прокуратурата за сделките
със спортни имоти, но резултат от разследването нямаше. Впоследствие Проект строй груп продаде дела си на Велдер билд. Съответно през ноември 2005-а целият съвет на директорите на Националната спортна база начело с Примджанов бе сменен от Лечева. Развръзката обаче дойде през 2009-а, когато заради невъзможността на Националната спортна база да върне кредит от 2 млн. лв. половината от зала Универсиада и терена бяха продадени на Велдер груп за 9.5 млн. лева.
По подобен сценарии беше направен опит и за приватизацията на колодрума в Борисовата градина. Учредено бе друго смесено дружество – Сердика БГ, пак с фирмата Проект строй груп, като Националната спортна база държеше 25% от него. Само че намерението да се издигне хотел зад стадион Българска армия, беше блокирано заради забраната за строителство в парка. През 2005-а Софийската градска прокуратура образува следствено дело по казусите с Универсиада и Тото шанс, но нещата стигнаха дотам.
Примджанов бе замесен също така в спора между ръководствата на 20 спортни федерации с Националната спортна база за ползването на спортните зали на комплекс Диана и конната база Аспарух. През 2003-а той предложи ръководеното от него търговското дружество, което тогава бе отчело балансова загуба, да даде непечелившите си обекти за стопанисване на федерациите срещу символичен наем от 5 стотинки за срока до десет години.
От Примджанов пропищя и сегашният шеф на Българското национално радио Радослав Янкулов, който тогава ръководеше ефирната медия Спорт. Частното радио, намиращо се в сектор В на стадион Васил Левски, бе запечатано в края на 2004-а. Впоследствие работещите в медията излязоха с декларация, с която го обвиниха в неправомерно самоуправство и отнемане правото им на труд, гарантирано от конституцията. Журналистите посочиха, че интересът към апетитните помещения в сектор В е огромен, а решението явно е повлияно от неудобните въпроси за спортните бази, които задава в парламента депутатката Весела Лечева, съпруга на собственика на радиото тогава – Манол Велев. Впоследствие Лечева взе реванш, като смени ръководството на държавното дружество.
Любопитна е и рокадата в Академика 2011, където министър Георгиева назначи за изпълнителен директор Асен Асенов. В новия борд влизат също юристите Петър Ванев и Искрен Йотов. Асенов дълги години (1992-2007-а) управляваше Зимния дворец, който от чисто спортен обект се превърна в полутърговски център с развлекателни зали, заведения и ресторанти. През 2007-а той алармира, че заради незаконното строителство в Студентски град амонячните инсталации не можели да работят нормално и зимната пързалка трябвало да бъде затворена. Тогава дворецът се стопанисваше от дружество Академика, което е на подчинение на Министерството на образованието. Асенов обаче
скочи срещу поредния строеж
и предложи съоръжението да стане ресорено на Държавната агенция за младежта и спорта. Заради акцията го заплашиха с уволнение и макар че очакваше подкрепа от тогавашния кмет на София Бойко Борисов, бе принуден да напусне поста. След почти 26-месечна съдебна битка през август 2009-а бе възстановен, но за кратко. Сега, при поредния си мандат, той трябва да осъществи екшън плана на Георгиева за ремонт на Зимния дворец до края на 2014 година. Реконструкцията вече започна и тъй като основен ремонт не е правен близо 30 години, със сигурност ще бъдат налети милиони.
