В Германия програмата за защита на свидетели е въведена през 80-те години на миналия век, когато тук навлизат групировки на италианската мафия. Официална статистика за защитените свидетели в Германия не се води, но по неофициални данни през 2012 г. спецслужбите са работили по близо 70 нови случая. Предполага се, че общият брой на тези свидетели в Германия е над 300. Двама от всеки трима са мъже, а в три от всеки пет процеса с участие на защитени свидетели става дума за организирана престъпност. Често пъти свидетелите също са криминално проявени от средите на проституцията, наркотрафика, тероризма.
В Германия съответните служби пазят в тайна как точно предпазват защитените свидетели. Самата програма дълго време не е била регламентирана със специален норматив. Едва през 2001 г. е приет Закон за хармонизиране на защитата на свидетеля. Макар да не дава достатъчно изчерпателни сведения, той все пак информира как се изгражда временната самоличност. Така например от обществените служби се изисква да издават маскировъчни документи – лични карти, паспорти, на лицето с ново име. В създаването на новата идентичност се включват предприятия и фирми, които изработват новата документация. Манипулираната биография не бива да съдържа информация, която подсказва кое е защитеното лице, но едновременно с това неин важен приоритет е достоверността. Често се налага смяна на професията, така че германските власти са предвидили и специални преквалификации. Защитените свидетели не бива да попадат в лъча на прожектора – например като професионални спортисти или хора с някакво ексцентрично занимание, които привличат вниманието на медиите.
Секретната италианска програма за защита на свидетели също е на повече от 20 години. Още в последното десетилетие на миналия век прочутите италиански прокурори антимафиоти Джовани Фалконе и Паоло Борселино започват да използват платени вътрешни хора от средите на мафията с аргумента, че престъпниците имат нужда от някакъв стимул, за да се осмелят да свидетелстват в полза на обвинението.
През 2009 г. 36-годишната Леа Гарофало, която сътрудничи на полицията в борбата срещу италианската мафия, напуска правителствената програма, защото се чувствала неспокойна за защитата си. Според адвоката й Винченцо Рандо тя станала обект на нежелани сексуални предложения от охраняващите я полицаи. Останала без защита Гарофало е убита, а тялото й е захвърлено във варел с киселина в полето край Милано. Седемнадесетгодишната й дъщеря Денизе обаче влиза в програмата и се превръща в основния свидетел по делото. Благодарение на показанията й шестима видни мафиоти са осъдени. Днес тя живее с нова самоличност на тайно място.
Денизе Гарофало е една от близо 4700-те души в програмата – около 1000 т.нар. колаборационисти, станали свидетели на обвинението. Смята се, че по обхвата на защитените това е втората най-голяма програма в света след тази на САЩ. Повечето от тях са били свидетели по дела срещу сицилианската мафия, неаполитанската камора и калабрийската дрангета. Защитата на свидетелите струва на италианците около 100 млн. евро годишно.
