Съдбата на един от най-известните свидетели срещу мафията – Тихомир Георгиев-Боксьора, е типичен пример колко неефективна е програмата за защита на свидетели, действаща у нас. МВР и прокуратурата успяха добре да обработят Боксьора, преди да го пуснат на ринга срещу няколко видни представители на нашенското подземие – Златко Иванов-Баретата и групата му, наркобоса Стефан Бонев-Сако, Димитър Вучев-Демби и Красимир Маринов-Големия Маргин. В делата срещу изброените босове Георгиев беше основен коз на обвинението, но въпреки това играта на магистратите не потръгна и беше на ръба на провала.
Боксьорът беше вкаран в програмата за защита по време на делото срещу Златко Баретата, но сътворилите я съдии, прокурори и МВР допуснаха Георгиев да я напусне и да си върне старите табиети. А го отведоха чак в Лондон. И хич не му попречиха двете Европейски заповеди на Софийската градска прокуратура (СГП) за задържането му. Едната бе за влязла в сила 15-годишна присъда от 2011 г. за убийство, извършено през 2007 г. в Момин проход. Другата бе издадена от специализираното звено към Върховната касационна прокуратура – Георгиев бе обвинен за участие във въоръжена организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици, с грабежи, с причиняване на телесни повреди и принуда.
Ако Боксьора се беше кротнал в своя ъгъл под опеката на програмата, разбира се, нямаше да стигне до Лондон. Съдбата му на защитен свидетел в никакъв случай нямаше да го отведе и до Софийския централен затвор, където мине не мине време Боксьора бе пребиван жестоко. За сефте той яде як бой през март, три месеца след екстрадирането му от Великобритания. Направиха го четирима роми с метални тръби и той отлежа седмици в болницата. Говори се, че побоят е бил поръчан от Антон Савов-Тони Мамата, който е дясната ръка на Златко Баретата, срещу когото Боксьора даде показания.
И все пак въпреки тежестта на металните тръби съдбата на Боксьора е далеч по-радостна от тази на Иван Петров-Сапата, друг важен свидетел срещу бандата за отвличане Наглите. Автокрадецът Сапата така и не можа да влезе в ролята на истински защитен свидетел, тъй като беше убит през 2010 г., а тялото му беше открито през 2011 г. закопано на една поляна в Плана планина, близо до София.
Според действащите разпоредби на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП), който регламентира правилата на програмата за защита, всеки такъв свидетел сключва споразумение с Бюрото за защита, което е под егидата на Министерството на правосъдието. В документа се посочват условията, които защитеният трябва задължително да спазва. За да се адаптира успешно в програмата, се определя график за срещите му с психолози, той получава правна и медицинска помощ, Бюрото се задължава той да започне работа в страната или в чужбина. При пряка опасност за живота и здравето на защитения Бюрото по защита може да нареди да се приложат и други мерки от програмата.
От 2005 г., когато влиза в сила този закон, в програмата за защита са били включени над 60 застрашени свидетели. Част от тях са жертви на престъпността, но по-голямата част са били като Боксьора и Сапата – стояли са в организираните редици на мафията. С няколко промени от 2008 г. ЗЗЛЗВНП е хармонизиран с европейското законодателство, като се основава на основните принципи за конфиденциалност, независимост и разделение от разследващите органи.
Досегашната работа по програмата е показала, че от всички мерки в нея най-успешни са промяната на самоличността и мястото за живеене. Годишно (средно) се изразходват по около 350 000-400 000 лв. за защитени свидетели. Това са пари, които са предвидени в бюджета на Главна дирекция Охрана към Министерството на правосъдието специално за програмата. Месечната финансова помощ, отпускана за едно защитено лице, варира от 650 до 1400 лв., според конкретния случай. За четиричленно семейство на защитен свидетел се отпускат от 2000 до 2300 лева.
Бюрото пази в тайна в кои страни най-често се изпращат хора с променени самоличности. През 2012 г. те са били около двадесет. Финансовата помощ за защитените свидетели, скрити зад граница, се определя според стандарта на съответната държава. Тя варира от 650 до 800 евро на един човек. Отделно за други разходи се отпускат от 400 до 800 лв. на човек. Размерът на помощите обаче се преценява според индивидуалните нужди на защитените и на семействата им, както и от местопребиваването им. Детайлите от програмата, отнасящи се до финансиране и до преместване на защитени свидетели, са част от приетата през декември 2011 г. Европейска заповед за защита (от 13 декември 2011 г.), която осигурява свободната циркулация на мерки за защита с наказателноправен характер в цяла Европа.
Не може да се отрече, че при изпълнението на програмата все пак има пробиви. Случаят с Боксьора е подходящ пример, макар че от бюрото отричат в последните години програмата да е засичала и да са допуснати произшествия със защитени свидетели. Общо трима души са излезли доброволно от нея и в съда са се отметнали от първоначалните си показания.
Мотивите за отказ от защита са печалноизвестни – изтичане на информация за действията на защитените към престъпните групи, срещу които те дават показания. През 2010 г. един отказал се от програмата се яви в телевизионен ефир, за да разкаже преживелиците си. Той беше записан под №1 в делото срещу Златко Баретата и бе един от тримата защитени свидетели в разследването. Въпреки мерките хората на Баретата научили неговото име, местонахождение и съответно телефона му. Хората на Баретата ми се обаждаха да ми кажат, че ще ми избият фамилията до девето коляно. Стана ясно, че се знае къде съм, срещу кого давам показания и даже какви са ми показанията, обясни свидетелят и призна, че по тази причина се е отказал от програмата за защита.
nbsp;
nbsp;
На заседание на Софийския градски съд в процеса срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините през февруари 2010 съдия Лада Паунова допусна шокиращ гаф, представяйки анонимен свидетел с името му. Той трябваше да даде показания по делото, разкриващи подготвяните от Маргините убийства и подбудителството им за убийството на радиоводещия Боби Цанков. При изключителни мерки за сигурност, под конвой и с черна маска на главата в залата беше вкаран анонимният свидетел. Вместо да го представи под съответния номер, както предписва законът, Паунова се изцепи: Нека да се яви анонимният свидетел Иво Илчев от Ябланица, женен с три деца.
