Килъри облечени в Доверие

Заместник главният прокурор Борислав Сарафов и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров (вторият и третият отляво надясно) подемат спечелената от ГЕРБ битка с организираната престъпност.

След четири години, в които полицаите на държавата Бойко Борисов и Цветан Цветанов бяха упреквани в полицейщина, работата се обърна. Сега те реват от полицейщината на противника. Борисов заради безпардонната смяна на негови кадри, Цветанов – заради безпардонната дързост да му повдигнат обвинения. Явно полицейщината в тази държава е нейното второ аз и не я лови никаква смяна на системата. И при толкова полицейщина третото аз на държавата е престъпността.

След прословутата акция Килърите от 2010 г. Борисов и Цветанов си дадоха вид, че са изловили всички катили в държавата. А хората на Пешо Сумиста викаха: Огън, служба не остана! Ще рече – и ние сме за предсрочни избори. Какво имаха предвид, те си знаят, но със сигурност в Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс не е предвиден различен режим за търсене на наказателна отговорност преди и след избори.

Както и да завършат делата по десетките операции със звучни имена от най-близкото минало, имената на Борисов и Цветанов ще останат в историята на битката с престъпността. Как и до кога, е друг въпрос, но засега твърдо остават. Колебания обаче ще има. Едни ще твърдят, че са приказвали много повече (и твърде често глупости), отколкото са се борили с ОПГ-тата. За тези, които не знаят, това е леко подигравателната абревиатура на организирана престъпна група. Подигравателна не защото такива групи няма, а защото доказателствата за тази организираност все не достигат точно когато трябва.

Други пък ще твърдят, че докато са мачкали едни ОПГ-та, Борисов и Цветанов са генерирали още повече престъпност, толерирайки други. Има и трета версия – че всявайки страх сред всички, двамата обърнали държавната власт на ОПГ. При ГЕРБ тя достигна неподозирани висоти. Кой друг премиер на прехода преди Борисов се е радвал на почит във вид на любовните обръщения Боса Шефа? При това ползвани от представители на всички власти – депутати, министри, прокурори.

Ако многото звучни операции и десеторно повечето приказки за тях на Борисов и Цветанов имаха що-годе траен ефект, простени да са им хвалбите. Преди обаче техните Килъри да бъдат осъдени окончателно, МВР-то на БСП и ДПС сгащи нови Килъри. Всъщност те са си били стари като другите, но някой е пропуснал да ги излови. И понеже е пропуснал, те взели та се заиграли. Набелязани за пребиване и ограбване се оказаха двама души, свързани с мегасделката за пенсионния фонд Доверие. Единият от тях – бизнесмен, другият – бивш директор на невралгичното държавно дружество Информационно обслужване.

И при едните Килъри , и при другите няма грам съмнение, че поръчителят остава в сянка. Един от първите дори си го беше казал, кой обаче да го поразпита? Пък и има ли гаранции, че отговорът не е бил даден?

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров не каза откога има оперативни данни за задържаните, при положение че някои от подвизите им датират отпреди пет години. Не искал да дава оценки на служители от МВР, но знаел, че когато им се даде възможност и оперативна свобода, работели добре. При толкова оперативна свобода нищо чудно, че двете групи Килъри не са съвсем в конкуренция. Началникът на вторите Вальо Бореца беше герой в друга операция на Борисов и Цветанов – Наглите. А Нагъл Килър без Доверие не оцелява.

Доверие обаче не остана. Щом може някаква офшорка да лапне тайно най-големия частен пенсионен фонд Доверие, как бившият главен секретар на МВР и бивш премиер Бойко Борисов да има доверие в полицията? Една медия писа за случайна среща между кортежа му от НСО и спецполицаи на Симеоновско шосе. Лети Борисов, а маскираните ченгета арестуват един от новите Килъри. Наредил Борисов на гардовете си да спрат и пратил един да пита какво става. След като му било обяснено, че се провежда спецоперация, го попитали на свой ред от какво е продиктуван интересът му. А онзи простичко обяснил, че шефът го пратил да остане на мястото, докато разследващите се разотидат, защото се опасявал да не му готвят постановка.

Който може, да анализира ставащото! Базата е ясна – доверие няма, а полицейщината е неизкоренима. Пък кой е Килър, кой – не, зависи най-вече от гледната точка. Със съответното доверие всичко се оправя.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След като Конституционният съд се произнесе по казуса с "Величие", ще се увеличи ли доверието в изборния процес?

Подкаст