Вече втори месец протестът срещу правителството на Орешарски остава без лице. Не само защото няма лидер, който да говори от името на всички, а и заради продължаващата неяснота около социалния профил на протестиращите. Първо виден социалист ги окичи с етикета заможни и отсече, че водели естествената класова борба на богатите срещу държавата, която искала да им вдигне данъците. Странна идеологическа конструкция, като се има предвид, че богатите обикновено крепят държавата. Не просто за да газят бедните, колкото за да богатеят още и безпроблемно.
После пък друг червен депутат срина идеологемата на колегата си с разкритието, че някои протестиращи вече изкарали пари за море. Как ли? Ами от надниците за протестите. Тези надници първо бяха уличен слух, после станаха площадна мълва, а сега са си направо част от градския фолклор. Като се замисли човек, логика има. За какво му е на богат или дори на заможен човек да бие крак всеки ден по няколко часа, че и посред нощ, за да изкара пари за море? Ако е наистина богат, би го направил единствено от опасения властта да не е взета от бедните, които да го върнат в началото на прехода. Кой обаче би се наел да твърди, че на последните парламентарни избори властта попадна в ръцете на бедни хора?
Преди още да уточним богатите или заможните клатят властта, чухме нова версия от британската агенция Ройтерс. Цитиран е протестиращ 35-годишен композитор, който казал пред агенцията: Това е революция на средната класа! Ние сме по-силни, тъй като плащаме данъци и знаем какво искаме. Ха сега, де? Оказва се, че още имаме средна класа, която отдавна брояхме за изчезващ вид. Честно казано, аргументите на композитора са твърде спорни. В страните, в които наистина има средна класа, данъци плащат всички, а не само тя. А ако запиташ 100 души у нас какво искат, конкретни отговори ще дадат поне двеста. Всички знаят какво искат и в повечето случаи то е революция. Но стават ли с това средна класа?
Ройтерс допълва музиканта и с други белези на протестиращите, но пак не може да го докара до средна класа. Те са описани като предимно млади, образовани и доста попътували хора, смятащи политическата класа за некадърна, непрозрачна, подкупна и неспособна да отговори на основното им искане – да живеят в нормална европейска страна. Чудесно написано и вярно при това. Но ако в Европа младостта, образованието и пътуването в чужбина те вкарват почти задължително в средната класа, у нас са предимно повод за… бягство в чужбина.
Пак от Ройтерс научаваме, че българската бизнес дама Саша Безуханова била добра реклама за нова България, понеже напуснала ръководен пост в международна технологична компания, за да създаде интернет форум, генериращ идеи и политики за модернизиране на страната. Мотото на форума България може биело на лозунга от кампанията на Барак Обама Да, ние можем. Тоест Безуханова се присъединила спонтанно към революцията на средната класа, зарязвайки заможната.
Въобще, много им се ще на тези от Ройтерс да ни създадат средна класа. Те вероятно въобще не могат да си представят, че у нас има държавност (ами няма, това е положението)без средна класа. И приемат за ирония на съдбата, че именно премиерът Пламен Орешарски – обект на презрението на протестиращите – въведе плоския данък, приветстван от финансово обезпечената средна класа, когато беше финансов министър в предишно, оглавено от социалистите правителство.
В тази ситуация е добре да си спомним за старата неприязън на континентална Европа към британците. Не че имаме нещо против средната класа, просто нашето средно не е като тяхното и няма защо да ни будалкат. Пък и за разлика от политическата ни класа, в която всеки обвива тъмното си минало в скъп костюм, техният принц Чарлз беше засечен с голяма кръпка на овехтялото си сако. Антуражът му първо смотолевил , че става дума за временна поправка, но в разстояние на четири седмици престолонаследникът бил видян със същата кръпка още… шест пъти. Спипан натясно, принцът обещал да изпрати сакото за поправка през летния период, когато не го носи. И това при годишна издръжка от 19 млн. паунда.
Та стига с тия класи, че кашата стана пълна! Ако британците се дивят на кралско сако с кръпка, ние приемаме за естествено – в лимузина с гол задник. Или с няколко прекратени досъдебни производства плюс някоя и друга оправдателна присъда. Тук всеки се спасява поединично или с помощта на приятелски кръгове. Олигархията – също.
