Въпреки гъстите облаци, надвиснали над правителството, БСП и ДПС имат повод да почерпят. За двете седмици, откакто е в парламента, ГЕРБ успя да се оплете в собствените си изявления и да напомнят колко са непоследователни. Редом до нея мнозинството вече не стои чак толкова неубедително, колкото изглеждаше, докато търкаше само депутатските банки.
Дори и за бюджета бившият премиер и групата му влязоха в противоречие със самите себе си. След като първоначално твърдо обявиха, че ще се борят срещу актуализацията, те направиха точно обратното, внасяйки собствено предложение за… допълнителен социален пакет от 150 млн. лева. Дълбокият мотив на Бойко Борисов беше, че БСП и ДПС така или иначе щели да гласуват промените и партията му предлагала по-малкото зло. Този социален жест беше отхвърлен, но пък показа колко гъвкава може да е в позициите си една партия, преминавайки от властта в опозиция.
В същия дух Борисов атакува мнозинството, като го порица шумно, че възнамерява да почива през август. Действително, в създалата се ситуация щедрата ваканция трудно може да се определи като оправдана, но през седмицата излезе информация, че Менда Стоянова, Ивайло Московски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Пламен Нунев, Павел Христов барабар с Цецка Цачева вече са заявили отпуски в Евксиноград. От партийната централа отказаха коментар от какво са се преуморили герберите, след като никакви ги нямаше в Народното събрание, но и не отрекоха порива им за почивка.
Всъщност за работливостта на народните представители от ГЕРБ отдавна текат лакардии. Докато не ходеха в парламента, заместник-председателят на парламентарната група Красимир Велчев уверяваше, че хората му се трудят, макар и да не посещават пленарните заседания. Велчев обясни, че те следят и комисиите, и залата, без да се задълбочава как точно преминава работният им ден. Междувременно в столичен седмичник се появи любопитна публикация, че същите депутати са сключили консултантски договори с партията майка и така си докарвали по 3000 лв. месечно. Това също не бе опровергано.
Мнението на експремиера за изборите също се оказа като локум. Досега той искаше незабавен вот, но сви платна и препоръча пускането на бюлетините да стане през май едновременно с евровота. По думите му … тогава вече веднъж ще се харчат пари за избори, така че масрафът ще го и има, и втори път, както ни подредят хората, така след това да се управлява и да се признае резултатът. Както се казва, кратко и неразбрано становище, което и делфийският оракул не би се наел да прогнозира дали е окончателно.
Завръщането на Бойко Борисов и хората му на официалната политическа сцена веднага се усети и по лексиката, и по променената атмосфера на политическите постановки. Всичко стана някак си по-ведро, по-лично адресирано и непосредствено… В първата си изява в бялата сграда от седмици насам бившият премиер обвини сегашните управници, че плащат протестите пред дома му: Г-н Местан, мислите ли, че не могат да се намерят по 50 души да ги пращаме пред домовете ви? Ще е приятно ли на съпругата на Сергей Станишев да не може да си разхожда децата… Не че по-изтънченият, претенциозен и празен речитатив на мнозинството е за предпочитане, ама…
Във всеки случай след забележката медиите престанаха да пишат за протести пред дома на Борисов. Може би обсадата е решила, че си е свършила работата или просто двата лагера най-сетне са асимилирали необходимостта от някакъв диалог. Отделни наказателни акции на протестиращите обаче продължиха. Те се опитаха да се отбият до дома на вътрешния министър Цветлин Йовчев и поискаха обяснение от финансовия Петър Чобанов, докато похапваше в ресторант. Практиката е доста спорна и направо нахална, ама и Чобанов демонстрира провокативна смелост, сядайки да яде току на фронтовата линия.
Парламентарната опозиция у нас по правило е слаба и публиката трудно я възприема като алтернатива. Обяснението е просто – спомените за нейното управление омаловажават аргументите й срещу новата власт. Спомнете си как през 2001-а СДС вече беше поел по нанадолнището и бе бледа сянка на съюза, спечелил властта четири години по-рано. Десницата продължи да отслабва дори и по време на тройната коалиция, а през първите две години от командването на Бойко Борисов социалистите също не правеха впечатление с наперена стойка и ясен поглед. В тази традиция сега се вписва и ГЕРБ. А иначе големият въпрос е дали, ако се натрупа критична маса от лъжи, този модел може да се преобърне?
