Масовите прояви напоследък са на мода. Реши ли някой да демонстрира обществена позиция, свири сбор. И, разбира се, държи на количеството, а не на качеството. С викове Много сме, силни сме!десетки хиляди изпълниха Цариградско шосе в столицата, за да представят по-нагледно мащаба на гражданския си протест. В отговор лидерът на управляващата партия Сергей Станишев качи маса народ на Бузлуджа, за да покаже, че поддръжниците му надхвърлят броя на недоволните по жълтите павета. И започна голямата математика…
Министерството на вътрешните работи все успяваше да преброи не повече от 3 хиляди протестиращи в София. При все че хората по улиците твърдяха, че са поне 30 хиляди, защото според числата в социалната мрежа Фейсбук своето участие от началото на протестите са заявили повече от 83 хиляди души в цялата страна. За Българската социалистическа партия обаче такова множество е незначително, след като преди седмица Историческа поляна под връх Бузлуджа побрала 55 хиляди симпатизанти. Нищо че на сателитните снимки се видяха едва 10-15 хиляди. Останалите, поради напредналата си възраст, се крили под сенките на дърветата и точният им брой остана неизвестен. Така упражненията по събиране и изваждане продължиха, без никой да си зададе въпроса – дали хилядите присъстващи на масовите събития (и на тези в столицата, и на тези в балкана)представляват три милиона гласоподаватели, или по-скоро са кръгла нула за политическата обстановка в страната?
Отговор трудно може да се даде, но при всички положения е ясно едно – не върви на добре държава, в която граждани и управници си мерят силата с митинги. Малки или големи – няма никакво значение, защото одобрението и неодобрението към властта не са математически величини и още по-малко се подчиняват на формулата 2+2=4. Пък и масовите прояви почти винаги са въпрос на добра организация. Протестиращите пред Министерския съвет и Народното събрание се събраха по волята на Фейсбук. А другарите с червени знамена се качиха на Бузлуджа с партийни автобуси. Едните се радват на безплатна чаша сутрешно кафе, а другите се облизват на кебапче с хлебче за 2 лева. Разликата също така е, че първите скандират Оставка!, а вторите – Победа!.
И все пак друго е да се качиш на 1441 метра надморска височина, да изпълниш гърдите си с чист балкански въздух, да развееш знамето и да ревнеш Бе-се-пе!. След което ехото да понесе възгласа ти над цялата долина на тракийските царе. Друго е, наистина… Няма нищо общо със сподавените от автомобилни газове викове Оставка!, блъскащи се безмилостно в новата дограма на парламента, която не успява да спре само оглушителния звук на свирките. Не е все едно и дали ще опънеш одеяло на зелената трева под дебела сянка, или ще хвърлиш плажна кърпа на твърдия паваж, за да накараш някой да те забележи. Далеч по-приятно е и да срещаш щастливите погледи на обичани червени лидери вместо сърдитите лица на обсадени депутати.
Въпреки очевидния контраст обаче везните пак не натежаха в полза на левицата. Може би защото протестните лозунги всяка вечер заглъхват, за да се издигнат с нова сила на следващия ден, а пламенните социалистически слова под Бузлуджа прераснаха в най-обикновен бит-пазар. На същите 1441 метра надморска височина десетки сергии привличаха сеирджии, при това само на стотина метра от лобното място на Хаджи Димитър и от паметника с лика на Димитър Благоев, вдигнат в чест на учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия (БСДП)на 2 август 1891 година. Лявата идея, събрала хилядна подкрепа (за разлика от сбирките пред НДК), се изчерпа в момента, в който поддръжниците спряха да скандират името на партията в 30-градусовата жега и се втурнаха да купуват памучни гащи и гумени чехли. Зад тънката пелена от димящите скари с кюфтета и кебапчета прозираха и грънци, мухобойки, телени четки и фунии, тенджери, тави и стъклени сервизи, кофи, метли и дори чаршафи, одеяла и юргани. Младите социалисти се тълпяха на бижутерията за 1 лев, по-възрастните предпочитаха да зяпат троянската керамика, а децата залепваха на захарния памук, халвата и локума от Ябланица. Измежду всички двама мургави симпатизанти с тромпет и акордеон се опитваха да докарат познатите мелодии на старите градски песни.
Картинката е типична за събор, но селски, а не партиен. Далеч по-логично щеше да е вместо сергии партията да опъне шатри с информационни материали за собствените си дейности, да раздава пионерски връзки и червени знамена, червени рози, балони и лепенки България – на хората, но кому е нужно да превръща емблематичното по своята същност събитие в толкова евтино зрелище? Или може би червените бабички няма да се съгласят да се качат на Бузлуджа, ако не могат да занесат поне един локум на внуците…? Това донякъде е разбираемо, ама защо са джапанките и тавите? И без тях хората под сенките пак ще гласуват за БСП на изборите. Пък и още някой за подкрепа могат да намерят …
Скъпи другари, където има бедност, няма свобода, няма демокрация, проехтяха в лудницата думите на Янаки Стоилов и дадоха отговор на един куп въпроси. Всички вкупом се втурнаха да демонстрират платежоспособност, купувайки си сапун и саксии от първа необходимост и изпълвайки се с чувство за свобода и демократичност. И така, докато не дойде зимата. Тогава свободата и демокрацията ще зависят от коледните надбавки и обещанията за по-високи доходи. Само че това вече си е чиста проза…
