Сред десетината си деца и многобройни внуци на 26 юли почина 94-годишният американски милиардер Джордж Мичъл. Известен като баща на шистовата революция, той пръв започва търговския добив на природен газ от шистовите слоеве с помощта на хидравлично разбиване, метод, който е известен под името фракинг. Очаква се, че производството, основано от Мичъл, ще превърне американската държава от вносител в износител на енергийни ресурси. В САЩ има нееднозначно отношение към шистовата индустрия. Едни я определят като основа за енергийната независимост на страната, а други, най-вече еколозите, настояват за забраната на фракинга заради замърсяването на водите.
Джордж Мичъл се ражда през 1918-а в семейството на гръцкия емигрант Саваас Параскевопулос, който бил обикновен пастир в родината си. След като през 1901 г. емигрира в САЩ, Параскевопулос получава работа в железниците. На местния касиер му омръзнало да греши всеки път, когато изписвал сложното и дълго име, затова помолил гърка да го смени с американско. Така Саваас Параскевопулос станал Майк Мичъл.
Новоизпеченият американец се установил в Галвестън, щата Тексас, оженил се и започнал малък бизнес. Съпругата на Мичъл починала, когато бъдещият пионер на шистовата индустрия Джордж бил на 13 години. На 17 момчето започва работа в нефтено находище заедно с по-големия си брат. През 1939-а завършва Тексаския университет Aamp;M със специалност инженер в нефтената промишленост. След като се уволнява от армията, Джордж започва работа в току-що основаната компания Oil Drilling, където двамата с брат му стават миноритарни акционери. С времето Мичъл изкупува дяловете на останалите собственици, взима фирмата под свой контрол и я преименува на Mitchell Energy amp; Development.
През 1972 г. компанията започва да търгува акциите си на борсата, а в началото на 80-те Мичъл започва сондажите на находището Барнет Шейл в Северен Тексас, което по онова време се смята за недостъпно от нефтодобивниците. Инженерите твърдят, че Мичъл напразно губи пари и време, но той упорито продължава започнатото.
Компанията на бизнесмена използва технологията на хидравличното разбиване на пластовете – фракинг, която е приложена за пръв път още в края на 40-те години. Става дума за впръскване под огромно налягане (до 1000 атмосфери) чрез сонди на милиони литри вода, смесена с над 600 химикала и пясък на голяма дълбочина в земните недра (1.5 до 6 км), които разкъсват шистовите пластове и освобождават съдържащия се там природен газ. Макар на пръв поглед да изглежда проста, тази технология се оказва сложен и скъп процес. По тези причини в продължение на над 30 години фракингът не носи съществени дивиденти на американската промишленост.
Заслугата за усъвършенстването на процеса е именно на Джордж Мичъл. Той започва да експериментира със състава на впръскваната течност и за пръв път комбинира технологията с хоризонтално сондиране, което дава възможност да се добива газ от резервоари, които се считат за труднодостъпни. Бизнесменът загубва десет години и инвестира 6 млн. долара, докато накрая стига до метода на сондиране, който прави добива на гориво от шистовите пластове рентабилен. Благодарение на това находището Барнет Шейл става едно от най-продуктивните в САЩ.
Впоследствие и други американски компании започват да прилагат новаторския подход на Мичъл. Производството на шистов газ става печелившо и обемите на добива нарастват многократно. Резултатът от този бум е намаляване на цените на горивото до историческия минимум. Според прогнозите САЩ ще завоюват устойчиво първото място в света по производство на газ. През близкото десетилетие държавата възнамерява да започне експорт на гориво, в резултат на което на световния енергиен пазар ще се появи още един голям играч.
Все пак не всичко в отрасъла върви гладко. Спадът на цените, който толкова радва потребителите, оказва пагубно влияние върху производителите. Освен това те непрекъснато трябва да се защитават от претенциите на еколозите.
Основното възражение на защитниците на околната среда към хидравличното разбиване е замърсяването на водата. В САЩ са известни около 40 случая на замърсяването на води, които се намират близо да находища на шистов газ. Въпреки това все още никой не е доказал достоверно пряката връзка между метода за добиване на горивото и замърсяването на водите. При оценката на вредността на технологията си струва да се отчете и косвеното й позитивно влияние върху екологията, тъй като на фона на шистовия бум в САЩ потреблението на въглища и съответно изхвърлянето на парникови газове в атмосферата рязко намаля.
Подробно и обективно изследване на екологичните последици от фракинга все още няма. Ситуацията около влиянието на технологията върху природната среда би трябвало да проясни през 2014-а, когато Агенцията за защита на околната среда в САЩ ще публикува проекта на своя доклад по темата.
Еколозите обаче не искат да чакат резултатите от изследванията. Движението срещу добива на шистов газ се разпространи в цял свят, а властите в някои държави, като Франция и България, приеха закони за забрана на новата технология. Впрочем, както показва опитът във Великобритания, законите може и да се отменят – през декември 2012-а правителството на кралството сне забраната върху използването на технологията за хидравлично разбиване. За пълно премахване на фракинга настояват само най-крайните противници на метода. Повечето активисти настояват за засилване на контрола върху индустрията, повишаване на данъците и харчене на средствата, получени от тях за екология.
Противниците на технологията са организирана и твърде влиятелна сила. Те умело се възползват от регионалните особености (например желанието на американските индианци да запазят природата) и инициират масови протести.
Впрочем самият Мичъл също настояваше за засилване на държавния надзор върху шистовата индустрия. По думите му инцидентите, свързани със замърсяване на водите, са в резултат на нарушения в технологията на производството, които обикновено се допускат от малките компании.
През последните години шистовата индустрия се развиваше без участието на Джордж Мичъл. Самият той продължи да работи и през последните си дни, помагайки на своя син Тод, член на борда на директорите на корпорацията Devon. През 2002 г. тъкмо тя купи компанията Mitchell Energy за 3.5 млрд. долара. Тази сума е в основата на състоянието на Мичъл и му позволи да се нареди в списъка на най-богатите хора в света.
nbsp;
nbsp;
През годините т. нар. шистова революция доведе до спад на стойността на газа на американския спотов пазар – около 72 долара за 1000 куб. метра. Когато Мичъл започва да разработва находището Барнет Шейл, горивото се продава пет пъти по-скъпо. След като през 2012-а цените достигнаха историческия си минимум, производителите намалиха обемите на добива и днес цената е стабилизирана.
Стойността на горивото може да нарасне, ако САЩ започнат да експортират активно газ. Сегашната ситуация, когато изобилието от предложения държи цената на твърде ниско равнище, устройва потребителите и те възнамеряват да отстояват интересите си. През януари тази година няколко големи американски компании създадоха съюз за борба за ограничаване на износа на газ. Според тях големите задгранични продажби ще доведат до дефицит и ръст на цената на горивото.
