Елеонора Негулова е председател на управителния съвет на учреденото през 2000 г. Националното сдружение на малкия и средния бизнес. Тя е родена през 1965 г. в София, завършила е руската гимназия и Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1991 г. е в частния бизнес. Собственик е на няколко малки предприятия и е регистриран земеделски производител. До 2005 г. се е занимавала с производство на високоалкохолни напитки, а в последните години – на безалкохолни напитки на билкова основа.
nbsp;
Г-жо Негулова, неотдавна имахте среща с икономическия министър Драгомир Стойнев, на която бяха обсъдени мерките за подпомагане на малкия и средния бизнес, както и стратегията за развитието му. Вярвате ли, че от подобни събития наистина може да произтече нещо, или заинтересоваността на властта към дребните предприемачи е по-скоро пиар ход?
– В действията на политиците винаги се търси някакъв пиар ефект, но понеже проблемите са стигнали до такава дълбочина, на мен ми се струва, че в момента наистина се търси решение. Стратегията, която е подготвена, е много добра. Министерството на икономиката и енергетиката е свършило чудесна работа, като е анализирало напредъка или по-скоро изоставането на България по определени критерии на Aкта за малките и средните предприятия на Европейския съюз. На базата на този дефицит се предлагат решения и мерки, които да се вземат. За нас обаче ключовият момент е липсата на интегрирана система, включително на местно ниво, за прилагането на тези политики, която така и не можа да се създаде през целия период на прехода.
Искате да кажете, че нещата са прекалено централизирани…
– Точно така. Имаме една пирамида, на чийто връх е самотната ни администрация, която иска да реализира иначе добрите си намерения за бизнеса, но няма канали, по които това да се случи и да се стигне до основата. У нас дори няма координация между самите структури на изпълнителната власт. Министерството на икономиката и изпълнителната Агенция за насърчаване на малките фирми не си говорят на един език. Самата агенция е почти изпразнена от съдържание. Необходими са редица промени в законодателството, така че да се създадат междинните звена на тази пирамида, а в основата, при потребителите на националните политики – малките и средните предприятия, те трябва да бъдат под формата на публично-частни партньорства.
Как си го представяте това с публично-частните партньорства? Практиката досега е показала, че у нас няма кой знае колко благодатна почва за развитието на такива връзки.
– В случая говоря за общински структури, които могат да са на принципа на подхода Лидер, чрез който бяха създадени местните инициативни групи. В тях, освен публичната власт, ще участват граждански и бизнес организации, а финансирането им ще може да бъде осигурено чрез еврофондовете. Но най-ценното от това аутсорсване на политиките е обратната връзка. От една страна хората по места се познават, от друга – ще има форуми, на които ще могат да коментират проблемите.
Аз съм наясно, че това е един много сериозен обрат, но определено имаме нужда от генерална реформа. Защото се видя, че по начина, по който години наред се възприема ролята на държавата и формалното повтаряне на мантрата колко е важен малкият бизнес, не се постигат желаните резултати.
А не се ли притеснявате от обвинения, че партньорството с бизнеса на местно ниво ще доведе до корупционни схеми и източване на средства?
– Не виждам как би могло да се случи това, тъй като вече имаме добра българска практика. Местните инициативни групи показаха, че могат да работят, че са администрация, която е обвързана в своята работа с резултатите. Защото те получават например 2 млн. евро финансиране, за да реализират местната си стратегия за развитие, но парите идват на етапи, в зависимост от изпълнението. Според мен тук е въпрос на политическа воля и стратегически подход как да се случат тези комуникационни канали между централната администрация и бизнеса.
Всичко това, за което говоря, интегрираната система не е наша идея, а е разработена от експерта на Европейската комисия за прилагане на политиката за малките и средните предприятия Надя Габриел и бе докладвана на служебния министър на икономиката Асен Василев на 26 март. Сега ние ще обобщим и ще актуализираме цялата тази информация, за да спестим време на министър Драгомир Стойнев. А и така ще поемем ролята на нещо като институционална памет, защото има изключително малко приемственост между екипите в министерствата. В конкретния случай дори има един друг абсурд – ние имаме меморандум за сътрудничество с Агенцията за малките фирми, но поради честата смяна на ръководството й се оказа, че новият директор Богдана Ваташка-Анави не е наясно с това.
Нали въпросната госпожа бе представена като дългогодишен кадър на агенцията?
– Явно, че комуникацията не е добра. Но ние пазим всички данни и сега ще предложим да се стъпи върху тази база, защото тя предлага един поглед отвън, безпристрастна е, посочва слабите ни места и дава инструменти за развитие. Естествено, по нея може да се дискутира, да се правят предложения и т.н. В никакъв случай обаче не бива да я подценяваме, защото след седем години може да водим този разговор отново, ако решенията не се вземат сега. Правителствата идват и си отиват, но бизнесът остава. Реално най-устойчивата част на българското общество са малките фирми, които по последна статистика са 99.8% от всички нефинансови предприятия в страната. Те инвестират в райони, които големият бизнес прескача, а държавата липсва. Но най-важното е, че те са тези, които държат тефтерите с вересиите и поддържат микрообщностите. Затова ще настояваме за тях да се разсъждава като за елемент на националната сигурност. Не е лошо да вземаме пример от най-добрите в това отношение, каквито са държави като САЩ, Великобритания, Германия…
Казвате, че малките и средните предприятия са най-устойчивата част на обществото, но в същото време няма някаква ясно изразена организация, която да ги представлява. Те не участват и в тристранката.
– Това е другият проблем. Нормативната уредба е така направена, че за излъчването на представител трябва да се съберат примерно 100 фирми с по пет работници, докато едно голямо дружество със стотици служители лесно покрива изискването. Затова настояваме и за промени, които да решат този проблем.
А по отношение на административните режими?
– Знаете ли, на мен ми беше изключително тъжно, когато се обяви желанието да се облекчат административните режими, но да се започне с преглед и анализ на съществуващото положение. Само през последните четири-пет години наши експерти са участвали в няколко такива инвентаризации, така че не е нужно отново да губим време в подобни дейности. Може да се стъпи на старите анализи, в които има много предложения какво трябва да се направи. Съществува и по-генерално решение – да се наложи вето за прилагането на каквито и да било режими за определен период от време, през който администрацията да докаже необходимостта от всеки един от тях с икономическа обосновка. Само че това просто не може да се възприеме от чиновниците. Затова и административната тежест се увеличава, а не намалява.
Ще ви дам един фрапиращ пример – с годишните данъчни декларации. Те се подават на три места – НСИ, НАП и Търговския регистър, в който дори има такса от 50 лв. за публикуването на документите, които вече така или иначе са налични в другите две институции. А реално, след като вече дадена декларация е подадена в някое ведомство, останалите трябва да си я проверяват по служебен път. Общо взето, сега се получава така, че бизнесът назначава хора, които едва ли не обслужват администрацията.
Все се обещава, че с изграждането на електронното правителство тези проблеми ще отпаднат, но като че ли точно заради това никой не бърза да го въведе.
– Единственият начин да се направи електронното правителство и то да работи е да се възложи до ключ на фирми, които вече са го направили в други държави. Видя се, че чрез тази поредица от проекти за милиони левове не бе постигнат никакъв резултат.
С какви други проблеми се сблъскват предприемачите?
– Нещо изключително важно е липсата на възможност за достъп до правосъдие. Правните услуги са толкова скъпи, че търсенето на справедливост вече не е по силите на много от малките фирми. Нито се обжалват актове на данъчната администрация, нито се търсят вземанията по съдебен път. Затова искаме да се промени Законът за ДДС, така че данъкът да не се дължи при фактурирането, а към момента на плащането. Сега на много от нас ни се налага да взимаме потребителски кредити, за да се издължаваме. Така се увеличава междуфирмената задлъжнялост и намалява конкурентоспособността.
За задълженията между фирмите се говори много, но няма яснота колко точно милиарда са те…
– Със сигурност вече са над брутния вътрешен продукт на страната. Развързването на този възел трябва да започне отнякъде и най-разумно е това да са облекчения за микропредприятията. Нужна е ликвидност.
Очертахте няколко големи проблема пред малките и средните предприятия – лошата комуникация с администрацията, липсата на достъп до обществените поръчки и скъпите правни услуги. Сега стигаме до ограничените възможности за финансиране.
– Точно така. Това е поредният голям проблем. И този един милиард, който правителството заяви, че иска да насочи към Българската банка за развитие, няма да свърши никаква работа, ако не се направи анализ на ефектите от предишния половин милиард, който правителството на Бойко Борисов даде. Към този момент ползването на такъв ресурс е силно ограничено, тъй като се разчита ББР да бъде просто един посредник между търговските банки и държавата. Необходимо е да се развият допълнителни финансови инструменти. Създаването на кредитно-гаранционни организации, включително и държавни като алтернатива на банковото финансиране, е форма, която много от нашите конкуренти ползват. Италия е най-добрият пример в това отношение.
Като говорим за възможностите за финансиране не може да пропуснем и основните европейски програми. Те обаче като че ли не допаднаха много на фирмите?
– В началото изискванията към малкия бизнес бяха много рестриктивни. Едва в края на програмния период нещата се либерализираха. Несъмнено това е могло да стане още в самото начало, но за пореден път се вижда, че администрацията няма реална връзка с бизнеса. Тя не познава проблемите му, тъй като гледа само от прозорците на министерствата.
Според вас научени ли са уроците от последните години и има ли шанс за промяна?
– Несъмнено вече има яснота кои са проблемните моменти и се надявам, че те ще бъдат отразени в подготовката на новия програмен период и в нов специален Закон за управление на средствата от ЕС.
Имате ли притеснения за подготовката на новите оперативни програми?
– Няма как да не се притесняваме. Времето напредна, а това означава, че правилата вероятно отново ще бъдат направени само от експерти в последния момент, което пък ще доведе до грешно програмиране за седем години напред.
