С всеки изминал ден става все по-ясно, че България ще изпусне възможността да усвои около 3 млрд. лв. от европейските пари. При това, ако се сбъдне оптимистичният сценарий и политическата криза у нас не се задълбочи. В противен случай може да ни се изплъзнат дори 4.5 – 5 млрд. лв., или около една трета от общия бюджет на оперативните програми. Извън тези сметки е Програмата за развитие на селските райони, от която вече се простихме с няколко десетки милиона и при всички положения ще продължаваме да губим още.
Тази мрачна картинка за съжаление не е извадена от нечие политическо изявление, а отразява самата реалност. Неприятната истина до голяма степен ни бе съобщена от Европейската комисия в стратегическия й доклад за кохезионната политика, който бе публикуван през пролетта, но се изгуби някъде в предизборната суматоха. Четири месеца по-късно положението не е никак по-различно. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от еврофондовете показва, че сега реално разплатените суми по седемте оперативни програми са едва 6 652 776 270 лв., или 42.42% от общия им бюджет, който е близо 15.7 млрд. лева. Напредъкът спрямо април е около 4% и ако скоростта се запази и в оставащите до края на годината месеци, то ще може да усвоим не повече от 48 процента. А плановете на бившия министър по евросредствата Томислав Дончев бяха да приключим 2013-а с поне 60-65 на сто разплатени суми. Разминаването между реалността и намеренията е около 2 млрд. лева.
В същото време бившите управници от ГЕРБ допуснаха през 2012-а свръхдоговаряне на средства с идеята да се подсигурят при евентуален провал на повече проекти. На практика бяха подписани договори, за които реално няма налични пари и като нищо може да се наложи държавата да плаща със собствени средства. Днес става дума за колосалните 1.2 млрд. лв.
непокрити от еврофондовете задължения
nbsp;
По всяка вероятност до края на тази година (б.а. – когато изтича срокът за договаряне) сумата ще набъбне поне до 1.5 млрд. лева.
Парадоксалното е, че, от една страна, плащанията хич не вървят, а от друга, сме одобрили предложения далеч над възможностите си. Абсолютен антирекордьор в това отношение е програмата Околна среда. При бюджет от 3.5 млрд. лв. по нея са подписани контракти за близо 5.6 млрд., което е свръхдоговаряне от 152 процента. Усвоените пари обаче са едва 941.7 млн. лв. (26.74%), което си е сериозен напредък в сравнение с април 2013-а, когато резултатът беше около 700 милиона. Но дори и с това темпо едва ли ще успеем да разплатим и половината от наличните средства в края на програмния период. Просто забавянето е толкова огромно, че за наваксване и дума не може да става, и въпросът вече не е дали, а колко ще загубим.
Проблемът идва от това, че се работи по много малко от одобрените за финансиране проекти. Сред тях са тези за интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, както и системата от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община. Общата им стойност е 620 млн. лв., но усвоените досега средства са съответно 40.5 млн. лв., 36.7 млн. лв. и 68 млн. лева. Добър напредък има по интегрирания воден цикъл на Пирдоп, където набързо бяха разплатени 34 млн. лв., но по договора за пречиствателна станция и ВиК мрежа на Костинброд, който е за близо 100 млн. лв., са платени под 20 милиона. Същата е ситуацията в Поморие, чийто контракт е за 96 млн. лева. По ключовия проект за Събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води от агломерация Несебър- Слънчев бряг – Равда на стойност 95 млн. лв. пък са платени само 4.6 млн. лв., а кръгла нула стои срещу двата големи проекта на МВР – за противодействие на горските пожари и наводненията, за които бяха отделени близо 200 млн. лева.
Още по-драматично стоят нещата
nbsp;
с отпадъците. България трябваше да е изградила 56 регионални депа и да е закрила 191 стари сметища до средата на 2009-а. За да избегне солените санкции от Брюксел, правителството на ГЕРБ договори отсрочка за поетия ангажимент до края на 2013-а. Само че и този срок няма да бъде спазен. От 23 регионални депа са пуснати само две – в Ботевград и край София. А за тези, които не бъдат довършени до края на 2015-а, ще се наложи да се търсят пари от държавния бюджет, тъй като през новия програмен период не се предвиждат средства за депа.
Не е изпълнен ангажиментът и за рекултивирането на старите сметища, независимо че в началото на тази година Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда получи за целта 97.6 млн. лв. от оперативната програма. Към момента няма данни от тези пари да е усвоен дори и един лев.
Допълнителен проблем за Околна среда предизвика и неотдавнашното решение на Еврокомисията разходите за ДДС вече да не се признават като допустими за новите проекти. Това означава общините да осигурят още 20% от стойността на одобрените им предложения. До критичната точка се стигна заради нерешения въпрос със собствеността на активите на ВиК дружествата.
Програмата Конкурентоспособност, която можеше да подобри значително икономиката на страната, също е в доста критично положение. По документи усвояването на средствата върви що-годе добре – досега са платени над 1.11 млрд. лв., или 49.16% от всичките 2.27 милиарда. По този показател Конкурентоспособност дори се нарежда на първо място. В действителност обаче
бизнесът е взел под 400 млн. лева
Причината за драстичното разминаване е, че в общата сума са включени и 682.5 млн. лв. по инструмента Джереми, които са усвоени от Европейския инвестиционен фонд и уж се отпускат към фирмите под формата на заеми, но никак не вървят, а и не са безвъзмездни. Още 17 млн. лв. са усвоени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а други близо 15 млн. са отишли в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
На всичко отгоре, в четири ключови области няма почти никакъв напредък. Това са научноизследователските проекти, тези за сътрудничество с изследователски институции, за създаването на работни места за иновации и проектите за възобновяеми енергийни източници.
Очакванията, че търговете за електронното правителство ще раздвижат осезаемо оперативната програма Административен капацитет, не се сбъднаха. Вярно, някакво ускорение на плащанията има – за седемте месеца на тази година са усвоени толкова, колкото за цялата 2012-а, но общият напредък остава изключително нисък.
Спокойно може да се даде
слаба оценка и на програмата Човешки ресурси
за приноса й срещу безработицата, макар че платените суми по нея растат равномерно. От 384 млн. лв. в началото на 2012-а те вече са над един милиард, което е почти 46% от бюджета. Но две трети от тези пари са подминали бизнеса и са отишли за различните програми на Министерството на образованието, младежта и науката, Агенцията по заетостта и тази за социално подпомагане.
Колкото до програмите Регионално развитие и Транспорт, там всичко изглежда доста по-добре. От началото на 2013-а платените по първата средства нараснаха с почти 15% – до 1.4 млрд. лв., и вече гонят 45 на сто от целия бюджет. С над 1.8 млрд. лв. (48.5% от бюджета) втората пък е на върха по обем на усвоените пари. Показателен е фактът, че около 668 млн. лв. от тях са били усвоени през 2011-а, а 829 млн. лв. – през 2012-а. Трудно обаче може да се очакват големи резултати и през тази година, тъй като основните инфраструктурни проекти вече са към привършване. Затова и за първите седем месеца са разплатени само 183 млн. лева. А за договарянето на нови проекти по Транспорт не може да става дума, тъй като бюджетът е разпределен на 99 процента.
В последна сметка, ако управляващите се захванат наистина за работа, е напълно реалистично да се постигне обща усвояемост на средствата от ЕС в размер на около 80 процента. Което ще е един много добър резултат, като се има предвид, че ни е първи програмен период и даже по-старите страни членки рядко надвишават този праг.
