На фона на политическите препирни позабравихме за реалната икономика, а тя все повече губи форма. Когато произвежда и се развива, тя има нужда от свежи допълнителни средства, които заема от банките, а те от своя страна ги набират основно от гражданите. Когато икономиката буксува и не работи добре, тогава фирмите не само че нямат нужда от нов заемен ресурс, но и срещат трудности при връщането на вече взетите заеми. Ето защо основният и безпристрастен барометър за състоянието на икономиката е здравословното състояние на банковата ни система – тяхното съществуване е взаимосвързано. В момента банките ни са стабилни и разполагат с много свободни парични средства. Наличието им обаче е и основната причина да не могат да печелят особено много, защото са инвестирани основно в междубанкови депозити и в държавни ценни книжа. По депозитите си в други банки, които са общо 8.5 млрд. в левова равностойност, те взимат малко над 0%, докато по инвестициите си в ДЦК, които са за малко над 10 млрд. лв., получават около 3% годишно. В същото това време по привлечените от фирми и граждани средства банките плащат 3.26 процента. Основният лихвен приход се формира от лихвите по кредити. Към момента банковата ни система е отпуснала кредити за 57.6 млрд. левова равностойност и по тях получава средно 8.06% на годишна база. Тук обаче трябва да споменем и лошите кредити, които са 13.8 млрд. лв., или 24% от всички отпуснати заеми, и на практика тежат като воденичен камък на шията на банките. Ето защо лихвените приходи на банковата ни система намаляват като дял от всички приходи за сметка на увеличените приходи от такси и комисиони. Като цяло банковата ни система е на печалба, възлизаща общо на 318 млн. лв. към първото полугодие и е със само с 5.8 млн. лв. по-малка в сравнение със същия период на предишната година.
Факт е, че от началото на годината балансовото число на банковата ни система е нараснало със 754 млн. лева. То е финансирано основно от привлечените в повече средства от граждани. Набраните в повече средства обаче са инвестирани изцяло в дългови инструменти, основно в облигации на чуждестранни кредитни институции и на други емитенти, както и по-малка част в български държавни ценни книжа.
Липсата на нови възможности за отпускане на кредити принуждава банките да пренасочват ресурсите си към други алтернативи, които са по-малко рискови, но и по-нискодоходни . Така те се лишават от свеж лихвен приход и растежът им линее.
Както вече споменах, банките у нас търсят алтернативи за влагане на свободните си средства в инструменти с по-висока доходност, отколкото носят нашите ДЦК, затова покупката им остава на заден план, в сравнение с облигациите на чуждестранните кредитни институции. В същото това време и конюнктурата на международните пазари не дава достатъчно ясни сигнали за ценовото бъдеще на книжата. Ето защо цената на облигациите ни, търгувани на международните финансови пазари, остана без промяна спрямо предишната седмица.
И през тази седмица доходността на деноминираната в евроемисия с падеж юли 2017 остана на ниво от 2.25% на годишна база.
Доходността на доларово деноминираната ни облигационна емисия с падеж през януари 2015 г. обаче се понижи до 1.20% годишна доходност спрямо 1.28% в края на предишната седмица.
Доходността на вътрешните ни, емитирани в български левове държавни ценни книжа продължава да е на относително стабилните и сравнително високи нива спрямо тези отпреди два месеца.
През изминалите дни сделките на вторичния междубанков пазар се сключваха най-вече с емисии с остатъчни падежи между 1.5 до 5.5 години. Книжата с падеж след 1.5 и 2.5 години се търгуваха при доходност съответно 1 и 1.6% на годишна база. Книжата с падеж след 3.5 и 5.5 години се договаряха на нивата от 2.1 и 2.8% годишна доходност. Облигациите с падежи след 7 и 10 години се търсеха съответно при 3.4 и 3.9%, но до реално сключване на сделки така и не се стигна.
За 12 август е предвиден следващият аукцион. Чрез него ще бъдат предложени книжа с номинална стойност 50 млн. лв. от емисия с падеж януари 2018 г. , т.е. 4.5 години до падеж. От сегашна гледна точка доходността на емисията би трябвало да постигне около 2.45% годишна доходност.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
