Русенският районен съд постанови, че клаузата в договор за кредит, даващ право на банка по свое усмотрение да увеличава лихвения процент, е неравноправна и я обяви за нищожна.Това е безпрецедентно решение, засягащо банковите длъжници у нас. Но юристите се съмняват, че то може да се използва като решение по други дела, защото правото на прецедента е възприето при англосаксонския модел, а ние градим практиката си на континентални натрупвания.
Решението на Русенския районен съд по дело срещу Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) е взето на 30 юли 2013 година. То е прецедент, защото въпреки наличието на въпросната клауза на практика във всички договори за кредит с български банки досега не е имало решение на съд, което да се отнася до самата клауза. Решенията са се отнасяли по-скоро до връщането на пари и са били в полза на ищеца или на банката.
В масовите договори за кредит, както и в конкретния случай, тази клауза дава право на банката да увеличава и налага по-висок базов лихвен процент (от който зависи лихвата по кредита) по вече сключени договори. В текста пише, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В същото време банките твърдят, че промяната на БЛП е свързана с промяна в пазарните условия, но не конкретизират каква точно промяна в пазарните условия би наложила промяна на БЛП.
Понятието пазарни условия е твърде широко и на практика е невъзможно да се прецени кога има реални предпоставки за увеличаване на БЛП и кога – не, пише в решението си съдът.
От текста става ясно още, че дори пред съда банката не е успяла да изясни конкретните причини, довели до увеличаване на лихвения процент.
По въпроса за промените в пазарните условия, от които страдат банките, от съда пишат още: Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени.
Клаузата, която дава право на незабавно налагане на неясно как увеличен БЛП се явява изцяло неравноправна, тъй като е нарушено изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника и следователно е нищожна на основание чл.144, т. 10 от ЗЗП, категорични са от съда.
В официално становище по проблема до БАНКЕРЪ банката информира, че съдържанието на конкретния договор за кредит, сключен с ищеца по делото, е в пълно съответствие с приложимото законодателство. По тази причина не сме съгласни с изводите на съда, чието решение подлежи на обжалване и жалба срещу него ще бъде подадена. Банката договаря клаузите индивидуално с всеки свой клиент и съдържанието на договорите зависи от взаимната воля на страните, които ги подписват., пише още в писмото.
От Пощенска банка оспорват и смисъла на понятието прецедент: В правно-технически смисъл за прецедент е необходимо разглежданият съдебен акт да е влязъл в законна сила. Доколкото в случая решението е неокончателно и категорично ще бъде обжалвано, посочването, че е налице прецедент, е неправилно.
От банката наблягат на факта, че случаи като разгледания от Русенския съд са винаги строго индивидуални. Те приканват клиенти да се обръщат винаги първо към специалистите в клоновете на банката за намиране на навременно и гъвкаво решение от взаимна изгода за страните.
