В публичното изказване, с което обясни защо налага вето върху актуализацията на бюджета, президентът доста лукавеше. С тих и напоен с драматизъм тон Плевнелиев заяви, че ветото върху Закон за бюджета не е прецедент и настоя мотивите му внимателно да бъдат прочетени, преди към него да бъдат отправяни упреци. С цялото ни уважение към държавния глава – точно това ще се опитаме да направим в следващите редове.
Първо за прецедента. Вярно е, че има и друг случай, когато върху бюджет и по-точно върху актуализацията му е налагано президентско вето. Става дума за Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет, приет през 1996-а. Тогавашният държавен глава Желю Желев спира влизането му в сила, но забележете по каква причина – заради противоконституционност на една от клаузите в преходните и заключителните разпоредби, която обявява за държавни всички вземания по договори за доставка на газ. Става дума за опит за национализация на частни вземания, което си е нарушение на конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост. Желев по никакъв начин не коментира целесъобразността на фискалните параметри и политики, заложени в закона. Защото знае, че това би било намеса в едно законно право на изпълнителната власт – да води своя фискална политика.
С ветото си сегашният президент Плевнелиев прави точно обратното – намесва се в суверенното право на правителството да води фискалната политика, която смята за необходима.
Власт власт възпира, припомни стария демократичен принцип Плевнелиев. Само че неговите действия по-скоро попадат по формулировката Власт на власт вреди.
Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината, отбеляза президентът. Явно, когато са се водили дебатите в Народното събрание, той е бил чужбина. Защото именно при тези обсъждания бе направена доста подробна разбивка за какво е необходимо увеличението на разходите. Бяха споменати социалните добавки за хора в неравностойно положение, парите за първокласниците, допълнителните средства за Военномедицинска академия, плащанията на държавата към частните компании и възстановяването на дължимото ДДС. Последният аргумент за актуализацията е особено важен, тъй като именно чрез плащането на тези задължения кабинетът ще създаде стимули за съживяването на частния бизнес. Точно тези стимули, които в словото си Плевнелиев каза, че не виждал. Ами ето ги стимулите – като се разплаща бързо и коректно с бизнеса, правителството ще налее по сметките му средства, с които той да прави инвестиции, да урежда без забава взаимоотношенията си с доставчици, кредитори, служители и работници.
Президентът обаче искал да види в бюджета на кой бизнес колко и какво щяло да се плаща. И защо тези плащания не били отразени и в разходите на общините. Плевнелиев, като бивш министър от правителството на Бойко Борисов, би трябвало да знае, че никога в нито един бюджет не са конкретизирани задълженията към частни компании, които отделните министерства, ведомства и общини ще погасяват. Само в отделни случаи в преходните и заключителните разпоредби са се уреждали погасяванията на задълженията на държавни компании – както например на БДЖ и навремето към Плама Плевен. Нека Плевнелиев да посочи, докато той бе министър на регионалното развитие, в кой бюджет е записано какви пари и на кои фирми министерството му или агенция Пътна инфраструктура е трябвало да платят. Няма да може, защото такъв не съществува. Що се отнася до общините, те би трябвало да съобразят приходите и разходите си със субсидиите, гласувани им от приетия още през 2012-а бюджет, и на базата на тях да правят поръчките си към частния бизнес. Ако той не е отговарял на потребностите на общините, защо Плевнелиев не го върна още тогава? При все че и тогава бе президент и имаше право на вето…
И накрая за дълга. Всъщност актуализацията се прави само и единствено заради този прословут нов дълг, който ще се взема за поддържането на комфортна ликвидност на държавните финанси. Искал да знае президентът повече за него. Нима не стана ясно за всички, че на правителството му трябват допълнителни 1 млрд. лв. заем, за да погаси падежиращите стари задължения и да осигури достатъчно висок фискален резерв, с който да посрещне без проблеми плащанията по дълга през първите три месеца на 2014-а, когато по правило приходите в хазната са оскъдни? Това бе ясно казано както в мотивите за актуализация, така и в изявленията на финансовия министър Петър Чобанов. Какво скрито и погрешно има в тази политика?
След изявлението на Росен Плевнелиев се появиха разни анализи, че при 5.4 млрд. лв. фискален резерв актуализация не ни е нужна. Нека да сметнем. От началото на 2013-а до края на юли държавата вече е емитирала нови облигации за 1.46 млрд. лева. Този месец имаме да погасим 800 млн. лв. облигации, без да отчитаме лихвите, които не влияят на фискалния резерв. През следващите четири месеца до края на годината падежират ценни книжа за още близо 230 млн. лева. Само дотук фискалният резерв се свива до 4.37 млрд. лв., и то при положение че бюджетът е на нула. Всеки дефицит ще води до допълнително намаление на фискалния резерв. А той по закон в края на годината трябва да е 4.5 млрд. лева. Освен това, ако няма актуализация за попълването на резерва и финансирането на дефицита от август до края на 2013-а, хазната може да емитира облигации за не повече от 540 млн. лева. Останалият лимит до 2 млрд. лв., както е записано в действащия бюджет, вече е запълнен. Заемите са взети. А и да не забравяме, че през първите три месеца на 2014-а има плащания по дългови облигации за още 721 млн. лв., които допълнително ще свият фискалния резерв.
Е, трябва ли при това положение да има актуализация, или не? Или може би президентът смята, че по-правилно е да се придържаме към принципите на Симеон Дянков, при който планирането на ликвидността бе на такова високо ниво, че фискалният резерв в един момент бе паднал под 3 млрд. лева? Истината е, че ако въобще има логика да налага вето – по фискални причини, Плевнелиев трябваше да направи това през 2012-а, а не в средата на 2013-а. Защото сега не помага, а пречи на държавните финанси. Или, по-точно, политиканства, криейки се зад конституционното си право и някакво измислено полувето!
nbsp;
Двойният аршин
На лъжата краката са къси е казал народът. И тази поговорка се потвърди за пореден път, след като една справка, извадена от правителството, показа двуличието или, хайде да кажем, двойния аршин, с който президентът мери.
Един от мотивите на Росен Плевнелиев за връщане на актуализацията на бюджета бе, че в него детайлно не е е разписано кое ведомство колко ще харчи от предложените 200 млн. лв. увеличение на разходите. Справката от 2010-а обаче показва, че като министър на регионалното развитие и благоустройството с министерски постановления Плевнелиев е получил от кабинета на Бойко Борисов не 200 млн. лв., а цели 355.26 млн. лева. Като тези пари не са били записани в бюджета на ръководеното от Плевнелиев ведомство. Тогава той не е смятал за лоша практика, каквато позиция има сега, да вземе тези пари и да ги похарчи. Нищо, че за тях няма санкция от Народното събрание. А няма, защото не е нужна такава. Както и не е нужно сегашното правителство да разписва подробно кое ведомство колко пари ще харчи от планираното увеличение на разходите в размер на 200 млн. лева. Нали за това е избрано – да преценява спешните нужди и да ги решава.
