Защитата на потребителите у нас е само лозунг и хвърляне на прах в очите. Колкото и да ни насърчават да отстояваме правата си като клиенти, в повечето случаи хората не предприемат никакви мерки, защото знаят, че не могат да разчитат на институционална подкрепа. Малцината пък, които все пак се решават да потърсят съдействие от Комисията за защита на потребителите, бързо разбират, че тя не само не ни защитава, а ни прави повече на маймуни и от самите търговци. Предишните управници от ГЕРБ, които уж обещаваха европейско развитие за България, стигнаха дори дотам, че понижиха двойно санкцията за фирмите, които не спазват гаранционните условия на стоките. И както бе тръгнало, може би щяха да раздават и бонуси на онеправданите нарушители.
Краят на подигравките обаче вече се вижда. Но не защото сегашната власт е осъзнала нуждата от реформа или пък загрижени организации са оказали натиск върху нея. Причината е съвсем друга и за радост непреодолима за българските политици – Брюксел. Заради задължението да въведем, при това без каквито и да било национални съображения, европейската директива 2011/83 за правата на потребителите, сега се подготвят сериозни изменения на нормативната база. Пакетът от мерки в най-скоро време ще бъде одобрен от Министерския съвет, така че още през есента парламентът да гласува новите текстове на Закона за защита на потребителите, които трябва да влязат в сила преди 13 юни 2014 година.
На практика въпросната директива обединява всички стари разпоредби в тази сфера и цели да изясни и повиши потребителските права в общността. С нея се определя каква информация е необходимо да съдържат договорите между купувач и продавач, какви са възможностите клиентът да откаже покупката на дадена стока, да получи пълно сервизно обслужване или да я замени за нова, сроковете за доставка и други. Извън обхвата на новите разпоредби остават единствено договорите за социални, финансови и транспортни услуги, за здравно обслужване, туристически пътувания с обща цена, за хазартни дейности, за доставка на храни и напитки, както и за сделките с недвижимо имущество.
Много по-сериозна защита ще бъде предоставена на потребителите и при договори, сключвани по телефона. В последните години именно тази вратичка вкара много хора в капана на различни доставчици и оператори. Занапред обаче търговците ще са длъжни да се представят със своето търговско, а не юридическо име и да информират за целта на обаждането. Освен това те няма да могат да задължават купувачите с направеното предложение за сключване на договор по телефона, докато контрактът не бъде подписан на хартиен носител. Днес много често любезни служители омайват с бомбастични оферти по-наивните граждани, обвързвайки ги с нови ангажименти за телефон, телевизия или нещо друго.
С норматива се уреждат и т. нар. споразумения от разстояние или тези, които са сключени извън търговския обект. Най-общо става дума за пазаруването в интернет, при което търговците трябва да дадат на клиента ясни сведения за адреса и идентичността на фирмата, характеристиките на продукта и точната му стойност, включително и всички допълнителни такси, пощенски разходи и цена на куриерските услуги. При сключване на контракти по електронен път и онлайн плащане ще се изисква цялата тази информация да е показана в непосредствена близост до бутона, чрез който се прави поръчката. Въвежда се и задължението още в началото да се посочи дали има ограничения за доставка на стоките и какви платежни средства се приемат. Необходимо е също търговецът да поиска и изрично потвърждаване от клиента, че е наясно с възникващото задължение за плащане. Това изрично потвърждение ще се приема като условие за валидността на договора от разстояние, сключен по електронен път.
Не по-малко важно е, че доставката на стоките в рамките на договорения срок вече ще се приема за даденост. Ако има закъснение, потребителят ще е в правото си да прекрати договора и да поиска възстановяване на пълната стойност на продукта. Клиентите ще имат право и на 14 календарни дни, през които могат да прекратят контракта, без да посочват причина, без да дължат обезщетение или неустойка и без да заплащат каквито и да е разходи. Този период ще започва от момента на получаване на продукта. При договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, правото на отказ ще се брои от датата на сключване на договора. Хората ще могат да се отказват и от контракти, сключени по време на онлайн търг, например през e-bay. Това обаче няма да важи за споразумения, направени по време на публичен търг. Право на отказ няма да има и когато то е неуместно с оглед на естеството на стоката или услугата. В случая се имат предвид ситуациите, в които услугата е била изпълнена напълно, цената зависи от колебанията на финансовия пазар, стоката е изработена по поръчка, целостта на предмета е била нарушена при отварянето и други…
Друга мярка ще ограничава броя на ремонтите на една и съща стока. Ако търговецът е удовлетворил три рекламации за даден продукт, при последваща повреда в срока на законовата гаранция потребителят ще може да поиска разваляне на договора и търговецът ще е длъжен да удовлетвори това искане.
Променят се и някои от санкциите за некоректните търговци, като сумите, макар и с малко, се завишават. Въпреки това масовите глоби ще варират от 300 до 3 хил. лв. и едва ли ще имат сериозен дисциплиниращ ефект.
