Аварията в началото на седмицата, която остави без ток за няколко часа осем големи района на София, блокира транспорта и затрудни работата на болници, отново извади наяве проблемите с енергоснабдяването на столицата. И пак, по стар навик, всеки гледаше да се отърве от отговорността.
От ЧЕЗ първо обявиха, че става въпрос за форсмажорно обстоятелство. Един от вторичните кабели, който свързва токовия трансформатор със защитите, е със силно нарушена изолация, поради което е прекъснал. По този начин е подавал неправилен сигнал към автоматиката, което е довело до многократно изключване на силовите кабели и електроподаването. Искам да кажа, че аварията е извънредно и форсмажорно обстоятелство, което нито е предвидено, нито сме очаквали, така че всичко, което стана, е в рамките на една аварийна ситуация, обясни изпълнителният директор на ЧЕЗ Разпределение – България Стефан Апостолов.
Малко по-късно дружеството излезе с традиционния номер за остарелите подстанции в града.
ДКЕВР се представи с друга гледна точка. Аварията в мрежата на ЧЕЗ, която познавам периферно от обясненията на отговорни ръководители в ЧЕЗ, не би трябвало да се квалифицира като форсмажор. Искам само да кажа, че някои юристи включват тъщите към непреодолимите сили, ама в момента в комисията говорим върху възможността да поискаме анализ на ЧЕЗ за аварията, който да включим в лицензионния одит, който правим на ЕРП-то, заяви членът на регулаторния орган Еленко Божков.
Вън от съмнение е, че не всичко с енергийните съоръжения в София е наред. Още през 2010 г. тогавашният директор на дирекция Експлоатация и поддържане на мрежата в ЧЕЗ Росен Йорданов говореше за нарушената енергийна сигурност. По думите му: Сигурност означава да има няколко възможни варианта и при авария по един от тях да се осигури захранване от друго място. В момента столицата виси на единични кабели на средно напрежение. Една авария в НЕК или в наше съоръжение на 110 киловолта означава половината от София да остане на тъмно. Както впрочем и стана.
Две години по-късно бе проведена и специална кръгла маса по темата, която събра заедно кмета Йорданка Фандъкова, главния архитект Петър Диков, регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал, представители на изпълнителната и законодателната власт, куп енергийни експерти и строителни фирми. Констатациите бяха същите – че енергийната инфраструктура е крайно остаряла и са необходими спешни мерки и десетки милиони лева за нейното закърпване. Което пък отново ни вкарва в омагьосания кръг – искаме да инвестираме, но не ни дават, защото ще скочи цената на тока.
Хубавото при сегашната авария е, че тя се случи в средата на август – когато времето е топло и София е опустяла в сравнение с останалата част от годината. А ироничното е, че стана точно когато от ЧЕЗ обявиха, че ще вложат през август 1.4 млн. лв. в 32 инвестиционни проекта в Западна България.
Иначе публично-частните партньорства, които могат да осигурят необходимите средства, за да се намалят подобни аварии, все така остават химера. Остава и парадоксът ток в столицата почти да не се произвежда и да се пренася с километри по далекопроводи от цялата страна. В същото време отоплителните централи на Топлофикация София произвеждат само пара вместо когенерация. Наред с това от години се говори за изграждането на малки ВЕЦ-ове, които да бъдат разположени на основните водопроводи на големия град, но те от само себе си няма как да поникнат.
Продължава да куца и енергийната ефективност. Според главния архитект Петър Диков има над 200 хил. панелни жилища, които, ако се санират, както трябва, може да спестят по 2 киловата електроенергия и да облекчат енергийното натоварване на София с около 500 мегавата. Все още неоползотворена е и възможността за инсталиране на фотоволтаични панели върху покриви на големи сгради.
Е, при тази ситуация няма как да не ни застигне следващата авария. И може само да стискаме палци тя да не е през зимата, защото тогава няма да се разминем толкова леко.
А колкото до ЧЕЗ, те са длъжни да побързат с изпълнението на десетгодишната си стратегия за подобряване на експлоатационното състояние на елементите от критичната инфраструктура, вместо да се измъкват с мъгляви оправдания. Все пак грижата за кабелите е тяхна и когато токът спре, хората питат къде са отишли милионите приходи от сметките им за електроенергия?
