Институционален грабеж, Риск за националната сигурност, Нелегална сделка. С такива характеристики окичи видният социалист и бивш министър на вътрешните работи в правителството на предишната тройна коалиция Румен Петков сделката, с която бе създадено съвместно дружество между Печатница на БНБ и един от тримата водещи европейски производители на банкноти – фирмата Франсоа Шарл Обертюр. Петков я квалифицира като скрита приватизация и я сравни със скандалноизвестните продажби на авиокомпания Балкан и на металургичния комбинат Кремиковци.
След скандала с бюлетините в печатницата в Костинброд всички казаха, че за следващите избори бюлетините трябва да се печатат в държавната печатница. А сега тя ще стане частно дружество. И кой ще гарантира, че ако тя стане частна, ще бъде по-честна от онази в Костинброд, мелодраматично запита Петков.
Даже само тези две негови реплики показват, че Петков е пропуснал да се информира за същината и действителните условия на сделката, сключена от БНБ. Питаме се случайно ли е бил толкова разсеян, понеже това не му е присъщо?! А и защото фактите говорят друго.
Фактите
Първо Печатница на Българска народна банка АД не е обявена за приватизация. А и това става по определена процедура. Тя е и ще си остане дружество, в което БНБ притежава 95.6% от капитала, а Министерството на финансите – останалите 4.4 процента. Сделката с Франсоа Шарл Обертюр предвижда нашата печатница да създаде съвместно дружество с французите, в което тя да притежава 30% от капитала, като участва с апорт на машините и съоръженията си за печатане на банкноти. Французите участват с парична вноска от 44.4 млн. лева.
Второ: в разпространеното през юни прессъобщение на БНБ по повод на сделката изрично се подчертава, че печатането на ценни книжа, на паспорти, на платежни документи и други подобни дейности извън производството на банкноти си остава работа единствено на Печатница на Българска народна банка АД. И пак да повторим за разсеяните, че нейните собственици са БНБ и Министерството на финансите, никой друг. Така че притесненията на Петков, че бюлетините за следващите избори няма да бъдат изработени в държавна печатница, са абсолютно безпочвени. (Отделен въпрос е, че в България прилагателното държавна в никакъв случай не е безусловна гаранция за неподкупност, за коректност или за законност.)
Кой е решил, че БНБ трябва да участва с 30% в съвместното дружество и кой е оценил на 19 млн. лв. машините, които централната банка прави като апортна вноска в него?, горещи се Петков. Отговорът произтича от законите в България: Решението е взето от ръководството на БНБ. По закон банката може самостоятелно и без политическа намеса да се разпорежда със собствеността си. То е съгласувано, одобрено и подписано и от министъра на финансите в сегашното правителство Петър Чобанов. По този начин твърдението на Петков, че отговорните институции не са били информирани и няма прозрачност около стореното, увисва във въздуха. Или се превръща в спекулация с фактите. А оценката на апортната вноска е направена от трима назначени от съда независими оценители, така както изискват разпоредбите на Търговския закон за такива случаи. Но човек трябва да е чел и този, и другите закони, въвлечени в тази интрига.
Некомпетентност или къса памет
Няма да коментираме репликите на Петков, че Франсоа Шарл Обертюр била гаражна фабрика. И чужденците, и ние вече свикнахме разни дейци да се излагат с некомпетентност и с простотии. Защото не се изисква никакво усилие да се прочете примерно в интернет, че това е един от трите най-големи производители в бранша печатане на банкноти. Най-големият е германската частна компания Гизике и Девриент, а третата по големина е британската Де ла Рю. Но се предполага човек да иска да научи това и да използва коректно информацията. А не да мята медийни бомби.
Националната сигурност
Заслужават коментар обаче изказаните от Петков опасения, че създаването на съвместното дружество за печатане на пари е въпрос на национална сигурност. Тук е мястото да попитаме видния социалист – а когато я нямаше печатницата на БНБ, къде Централната банка печаташе емисиите си от банкноти, които всяка година бяха от порядъка на 70-80 млн. броя? Къде се изработваха банкнотите с номинал от 1000, 2000, 5000 и 10 000 лв., които до деноминацията всяка година заливаха българския пазар? Не в България, г-н Петков, печатаха се в чужбина. И то на машините именно на частните производители Гизике и Девриент, Шарл Франсоа Обертюр и Де ла Рю. И тогава това за никого не бе проблем нито за правителството на Андрей Луканов, нито за това на Димитър Попов, нито за правителството на Любен Беров, нито за Жан Виденов. Те все пак не бяха чак толкова безотговорни към националната сигурност.
Институционален грабеж или ползата от сделката
Защо въобще е необходимо БНБ да сключва договор с Франсоа Шарл Обертюр за създаване на съвместно дружество за печатане на пари? Чрез отговора на този въпрос ще се опитаме да покажем несъстоятелността на твърденията на Румен Петков, че чрез сделката се извършва институционален грабеж.
Както обяви БНБ, повечето машини за печатане на банкноти са купувани през 1996-1997 година. Става дума за високотехнологично оборудване, което се амортизира много бързо, най-малкото заради постоянно повишаващите се технологични стандарти за защита на банкнотите. Работата с тези машини изисква влагането на сериозни средства в подготовката и постоянното повишаване на квалификацията на персонала, който работи с тях. Казано накратко – поддържането на такъв вид собствено производство изисква сериозни инвестиции, които може да осигури само едно печелившо предприятие. А при сегашните условия обяснимо производството на банкноти в Печатница на БНБ АД от няколко години насам носи на дружеството загуба – по неофициални данни от милион-милион и половина лева. А губи, защото мощностите за производство на банкноти се натоварват максимум до 30% от капацитета им. В условията на Валутен борд БНБ няма право да произвежда колкото си иска парични знаци. Друг е въпросът нужно ли е било навремето БНБ да закупи машини с толкова голям производствен капацитет – 250-300 млн. броя банкноти. Еднозначен отговор също би бил пресилен и некоректен. Вярно, че благодарение на тези мощности през 1999-а контролната банка успя да произведе бързо и качествено около 240 млн. броя нови банкноти, с които при деноминацията на лева замени изтеглените от обращение стари купюри. Но златните две-три години след деноминацията на лева, когато са се печатали по 130 млн. броя банкноти годишно, отдавна отминаха. По данни на БНБ през 2010-а в обращение са пуснати 2.8 млн. броя нови банкноти, през 2011-а 5.9 млн. броя нови банкноти и едва през 2012-а обемът им е по-голям – 23.8 млн. броя. Така че от дистанция на петнайсетина години това решение може да изглежда недотам правилно.
Тук трябва да изясним, че печатницата не печели от номинала на произведената банкнота, а от стойността за производството й, която е около 1% от номинала. Така че ако мощностите й не се натоварват, тя не може да задели пари за покупката на нови модерни машини. Но пък, ако ги нямаме, нямаме шанс, когато влезем в еврозоната , Европейската централна банка да ни възлага поръчки за производство на евро. А конюнктурата в момента е такава, че дори ако имаме най-модерните машини, възможността печатницата на БНБ да получи от ЕЦБ поръчка за производство на евро е доста малка – тези поръчки не се разпределят на квотен принцип. От 2009-а ЕЦБ централизира търговете си за производство на банкноти и те могат да бъдат спечелени от компании, които са оборудвани с най-модерните производствени мощности, предлагат най-изгодната цена и произвеждат собствена хартия за банкноти. Последното изискване е много важно, защото в хартията се съдържат поне половината от защитите на съответната банкнота.
Нашата печатница няма машини за производство на хартия, които струват доста скъпо. На всички изброени условия за печатане на еврото в най-пълна степен отговарят трите най-големи международни и частни компании за печатане на банкноти, които вече споменахме – Гизике и Девриент, Шарл Франсоа Обертюр и Де ла Рю. Затова сключването на договор с една от тях за съвместно дружество за изработване на парични знаци не е институционален грабеж, както твърди Румен Петков, а е институционално вложение в бъдещето и запазване на стойността на инвестициите, които вече са направени през годините.
nbsp;
nbsp;
Позицията на Министерството на финансите
Като миноритарен акционер в Печатница на Българската народна банка АД, притежаващ 4.4% от капитала на дружеството, Министерството на финансите разполага с информацията и мотивите за привличане на стратегически инвеститор и партньорство с един от водещите в света производители на банкноти Francois-Charles Oberthur Group.
Следва да се отбележи, че съвместното дружество обхваща единствено производството на банкноти, а осигуряването на банкноти и сеченето на монети е функция изключително на БНБ и като мажоритарен собственик на ПБНБ БНБ чрез управителния съвет е компетентният орган, който взима решения относно бъдещото му развитие.
