Изборът на шефове на централни банки рядко предизвиква сензационни разкрития и бурни страсти. Търсенето на управител на Централната банка на Израел обаче се превърна в истинска сапунена опера. Тя започна, след като високоуважаваният досегашен неин лидер Стенли Фишер обяви в началото на годината, че в края на юни ще се оттегли предсрочно от този пост, за да е по-близко до семейството си в САЩ. Той определи за временно изпълняващ длъжността своя заместник – госпожа Карнит Флуг. С това Фишер отвори много работа на тези, които трябва да му намерят заместник. Защото той е истински колос във финансовите среди – сред студентите му от Мичиганския технологичен институт са сегашните шефове на Федералния резерв Бен Бърнанке и на Европейската централна банка – Марио Драги.
В Израел управителите на централната банка ги номинират премиерът и финансовият министър, а ги одобрява специална комисия, която се оглавява от бившия съдия от Върховния съд Якоб Туркел.
Първото предложение на премиера Бениамин Нетаняху и на финансиста Яир Лапид за овакантения пост бе 70-годишният Якоб Френкел – ръководител на централната банка преди Фишер (от 1991-а до 2000 г.) и уважаван банкер с международен опит. Пазарните анализатори приветстваха номинацията, но левият израелски всекидневник Аарец побърза да припомни един срамен инцидент с Френкел през 2006-а. Тогава той бил обвинен, че е извършил кражба от безмитния магазин на летището в Хонконг. Но срещу него никога не било повдигнато обвинение и по-късно той бил освободен от полицията с извинение. Все пак Изборната комисия поискала подробни обяснения от Френкел по случая, а той оттеглил кандидатурата си, като обяснил в ефира на израелския телевизионен Канал 2, че не иска повече тази длъжност след лавината от обиди и опитите да бъдат накърнени професионалната му репутация и почтеността му.
Втората номинация на Нетаняху и на Лапид бе 62-годишният Лео Лайдерман – главен икономист на израелската Банк Апоалим. Очакваше се неговата кандидатура да мине без проблеми. Веднага след предложението обаче заместващата Фишер госпожа Флуг обяви, че ще напусне централната банка, а критиците на правителството побързаха да го обвинят в сексуална нетърпимост. Телевизионният Канал 10 пък доля масло в огъня, като информира зрителите, че Лайдерман не предприемал важни стъпки, без да се консултира с астролог. След което от канцеларията на премиера съобщили, че Лайдерман е отказал поста. Той се посъветвал със семейството си и предпочел да запази работата си в Апоалим и да продължи да изнася лекции в университета в Тел Авив. Добре информирани източници обаче твърдят, че Лайдерман се оттеглил, след като Изборната комисия получила сигнал да проучи обстоятелствата, при които той напуснал Дойче Банк , където преди десет години работел като шеф на поделението за проучване на развиващите се пазари. Вестник Аарец пък съобщил, че истинската причина за оттеглянето му било обвинение за сексуален тормоз. Нито Дойче Банк , нито Лайдерман са коментирали обвиненията. Но по-късно засегнатият споделил пред израелския новинарски интернет сайт Post, че през цялата му кариера срещу него никога не е имало никакви оплаквания и че се е оттеглил, за да се спаси от кошмара.
Наблюдатели посочват, че извън изнасянето на показ на мръсно бельо, почти не е имало сериозни дебати за възможностите и за потенциала на кандидатите. Нито за икономическите предизвикателства, с които те ще трябва да се справят, а те не са малко – забавяне на икономиката, растящи жилищни цени, висока безработица и сред арабите, и сред ултраортодоксалните евреи. Разправиите повдигнаха и основателни въпроси за компетентността на премиера Нетаняху да прецени кандидатите не само от опонентите му в Кнесета, но и от собствената му партия Ликут. Опонентите резонно отбелязват, че той е имал шест месеца, за да проучи кандидатурите, а за случая с Френкел е можел да се осведоми даже от Гугъл.
След провала на първите двама кандидати на 8 август Нетаняху и Лапид предложиха на Изборната комисия кратък списък с четири имена: Марио Блехер, Цви Екщайн, Виктор Медина и Михал Абади-Боанджиу.
Фаворит на премиера е роденият в Аржентина Блехер, емигрирал в Израел през 1968-а. Шестдесет и пет годишният кандидат е заемал висши позиции в МВФ и в Световната банка. За кратко е бил и президент на Аржентинската централна банка по време на икономическата криза в страната през 2002-ра. Оттеглил се е от поста заради несъгласие с политиката на тогавашния министър на икономиката. Аарец пък съобщи, че Блехер е пристигнал в Израел на 10 август, за да се срещне с Нетаняху.
Екщайн е бил заместник-управител на Израелската централна банка от 2006-а до 2011-а и в момента е декан на катедрата по икономика в частния университет в Херцилия.
Най-възрастният кандидат е 74-годишният Медина – бивш генерален директор в министерството на финансите и бивш главен изпълнителен директор на Юнайтид Мизрахи банк.
Абади-Боанджиу пък в момента е генерален директор на счетоводния отдел във финансовото ведомство.
nbsp;
Текст под снимката: Стенли Фишер (вляво) и премиерът Бениамин Нетаняху Fischer -Israel-300×204.jpg, cvetanka.doc
nbsp;
