Севернокорейските власти са решили да бъдат в крак с времето. На скъпия вожд, другаря Ким Чен Ун, бе представена най-новата разработка на учените на КНДР – сензорен мобилен телефон, който носи името Ариранг. Друг е въпросът, че освен няколко севернокорейци едва ли някой ще се възползва от него.
Централната телефонна агенция на КНДР съобщи, че лидерът на държавата е оценил високо устройството, местно производство, отбелязвайки отличния му външен вид, достойнствата на вградената камера и възможността да работи с мобилни приложения. Ким Чен Ун отбелязал още, че Ариранг притежава всички необходими функции за общуване и обучение. Мобилният телефон носи названието на прочута корейска патриотична песен и на едноименния фестивал за песни, отбелязва в съобщението си Централната телефонна агенция. Той се организира всяка година в КНДР в памет на победата във Великата освободителна война, тоест на Корейската война от 1950-1953 година. Тогава, според севернокорейската историческа наука, войските на великия вожд, другаря Ким Ир Сен (дядото на Ким Чен Ун), разгромяват американските империалисти. Впрочем Ариранг е втората техническа новост за това лято. В края на юни Северна Корея анонсира производството на собствен таблет. Той разполага с външна антена, поддържа единствено севернокорейска мрежа и нито една друга WiFi връзка. Другото интересно е, че от таблета отсъстват търсачката Google и нейните функции.
По традиция съобщенията за презентациите на севернокорейско ноу хау от Пхенян предизвикват ехидни и иронични коментари в чуждестранните медии. Причината е, че поданиците на Ким Чен Ун ще трябва да извървят дълъг и сложен път до постиженията на техническия прогрес. През февруари 2013-а например властите на КНДР откриха достъпа до мрежата на мобилния интернет, но от нея могат да се възползват единствено дипломатите и туристите. Ситуацията със стационарния интернет не е много по-различна – той е достъпен само за някои държавни организации и дипломатически представителства. Както пишат западните средства за масова информация, официалното разрешение за включване към интернет се издава лично от държавния глава, а компютрите, включени към глобалната мрежа, се намират в специални стаи, достъпът до които става само със специални пропуски. Смята се, че в страната има около 1200 компютъра, от които може да се ползва интернет. Затова пък севернокорейците разработиха собствена мрежа с названието Кванмьон. В нея се публикуват някои страници от истинския интернет, които местните компетентни органи внимателно подбират и редактират. КНДР дори рискува да премине в своеобразно интернет настъпление. В мрежата периодично се появяват блогове на различни езици, възпяващи севернокорейската действителност.
В същото време техническият прогрес като че ли все повече навлиза в живота на севернокорейците. Мобилните телефони например отдавна са станали разпространено явление в КНДР. Разбира се, не става дума за смартфоните Ариранг, а за китайски мобилни устройства, включени към китайски оператори. Публиката, която използва мобилни телефони в Северна Корея, е твърде специфична. Става дума най-вече за хора, осъществяващи контрабандна търговия по границата с Китай. Те, разбира се, не използват устройствата за празни приказки, а договарят сделки и поддържат връзка си куриерите, пресичащи границата. Случва се севернокорейците, притежаващи мобилни телефони, да правят това, което допреди десет години изглеждаше немислимо – да звънят на свои роднини и познати в Южна Корея. Впрочем обажданията от този род не се афишират. Щат не щат, властите някак си се примиряват с пазарните отношения, които се развиват стихийно през последното десетилетие в страната. Но и както преди не са склонни да прощават несанкционираните контакти с Юга.
