Задълженията между фирмите в България за 2012 г. са в размер на 163.8 млрд. лв. – с 2.5% над нивото им през предишната година – 159.6 млрд. лева. Просрочените задължения само между предприятията в нефинансовия сектор за миналата година са за близо 31 млрд. лв., след като през предишната година са били 30.6 млрд. лева. Това са последните резултати, които е обобщила работната група bdquo;Междуфирмена задлъжнялост, която вицепремиерът Даниела Бобева натоварила да проучи проблема. БАНКЕРЪ разполага с данните от нейните констатации.
Фирмите продължават да трупат просрочия една към друга, но в отношенията си с банките определено показват респект. За година задълженията им към трезорите падат с над половин милиард лева, което е резултат както от предсрочно погасяване на кредити, така и на страх да сключат нови. В края на 2012 г. бизнесът дължи на банките 48.2 млрд. лева. Сумата намалява в сравнение с предишната година, когато дълговете им към финансовите предприятия са били 48.8 млрд. лева.
Над 40 млрд. лв. от фирмените задължения попадат в графата Други, където почти няма информация какво се случва, но за тях ще стане дума по-нататък.
Посочвайки тези числа, работната група обръща внимание на мултипликационния ефект при отчитането на реалния размер на междуфирмената задлъжнялост. Затова предстои да се обърне специално внимание на структурата на задлъжнялостта при различни случаи. Защото ако десет фирми дължат по 100 лв., най-грубо може да се каже, че общата задлъжнялост е 1000 лв.(10 по 100). Но тя може да е и само 100 лв., ако всяка от десетте фирми верижно дължи на следващата 100 лв., но не й плаща, защото не е получила от предходната своите 100 лева. Този пример, споделен ни от експерт от работната група, е твърде схематичен, но е достатъчно показателен колко сложен е проблемът с методологията на отчитането.
По данни на Агенцията за малки и средни предприятия, изпратени до работната група, средногодишно в страната се регистрират около 40 000 нови фирми. Повечето от тях са с минимален капитал, което изисква по-нататъшна капитализация чрез привличането на допълнителни финансови средства. Тези заемни средства НСИ отчита в графата bdquo;Други задължения. Най-често тези пари се привличат от дъщерни дружества или от дружества, свързани в група, обясни финансовият експерт. Масов е случаят да се регистрира фирма с разрешения по закон капитал от 2 лв., а след това, за да се завърти бизнесът, той бива финансиран от сметките на собственика му, което моментално поражда счетоводна задлъжнялост.
Особено внимание работната група обръща на отношенията между фирмите и банките. Както бе посочено в началото, банките държат не повече от една трета от общия дълг на фирмите. Експертите се опитват да установят причините за този малък дял. А също доколко формите на предлагането на кредитен ресурс са адекватни на търсенето от страна на бизнеса.
Специално ще бъде анализирана и степента на задлъжнялост както като дял от БВП и спрямо размера на текущата сметка, така и на ниско фирмено ниво. Защото задлъжнялостта става опасна, когато от нея следва освобождаване на персонал, спиране на инвестициите или свиване на стокообмена, коментира участник в работната група.
Специален анализ ще бъде направен и в посока доколко задлъжнялостта на нефинансовите предприятия произтича от законодателството и от начина, по който се разплаща държавата – това е също важна област, която ще бъде обсъждана във финансовото министерство. По-просто казано, ще се търси вината на държавата – един път като лошо законодателство и втори път – като некоректен платец Направен е преглед на натрупаните задължения на държавата и на общините. Направени са предложения за ускоряване на процеса на разплащане и за намаляване на просрочените задължения в съответствие с Директивите на ЕС за борбата със закъснялото плащане.
Експертите са стигнали до извода, че липсата на санкции на всички нива е една от причините за влошената дисциплина.
Работната група посочва като проблем и отлагането на транспонирането в българското законодателство на Директива 2010/45/ЕС за общата система на данъка върху добавената стойност в частта за касовата отчетност. Става дума за това връщане на ДДС да се иска само при реално извършено плащане.
(Тук финансовото министерство изпревари обсъжданията, като въведе в първите дни на август доброволна регистрация по този режим за фирми с чисто данъчно и осигурително минало и с годишен оборот до 1 млн. лв.) Системата за касова отчетност се използва в много страни от ЕС и съответно България може да приложи опита им в тази област, казват експертите. Те искат режимът ДДС на касова основа да стане задължителен след определен изпитателен срок.
По линия на европейското законодателство е разкрита необходимост да се преразгледат измененията в закона при транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 16 февруари миналата година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
nbsp;
автор: Чавдар Цолов
