Едва ли за някого е тайна, че бизнесът има нужда от предвидимост и от ясно формулирани планове за стимулиране на икономиката. Това показват всички изследвания, които се опитват да определят нагласите на хората, занимаващи се с реално производство или с търговия у нас. Всяко правителство обещава да се заеме с дълго отлагани реформи в различните сектори на икономиката, но когато се стигне до конкретни действия нещата зациклят и в повечето случаи изобщо не се случват. И кабинетът на Пламен Орешарски също дойде с голяма кошница с обещания и почти всекидневно ни облъчва със сериозните си намерения да избистри тази мъглива близо четвъртвековна картина в управлението на страната. Поради прекомерна подозрителност или по-скоро заради горчив опит обаче бизнесмените у нас очевидно не са големи оптимисти в очакванията си за големи промени. Нещо повече, на така рекламираните социални мерки, които кабинетът предприема, се гледа с доста предпазливост. В повечето случаи бизнесмените у нас смятат, че действително управлението може би ще удовлетвори някои искания на хората, но основно тези, които са свързани с харчене на пари. Все още хората, които създават реалната икономика, не могат да разгадаят визията на кабинета за начина, по който ще бъде стимулиран бизнесът, за да се стигне до реално увеличаване на производството. Защото едва тогава ще има какво да се харчи. Що се отнася до декларираните намерения на държавното управление за разплащане на задълженията към фирмите до края на август, то също засега поне не се забелязва.
Голяма част от хората, които работят в реалната икономика, са твърде скептични за перспективите. Вече трета седмица в. БАНКЕРЪсе опитва да разпита голяма част от тях. Вече изразихме удивлението си от това, че приемат разговор за тях, но без да ме цитирате. Защо повечето от тези, сблъскали се с всички аспекти на нелеката битка да правиш бизнес у нас, са толкова пестеливи? Обясненията са няколко. Една част от тях не искат да пипат ръжена с голи ръце и това е обяснимо – ако не дай, Боже, ядосаш неправилно човека с влияние, едва ли ще ти се размине… Други пък по всяка вероятност вече са получили лични обещания как към техните проблеми ще се подходи приоритетно. А трети просто чакат да се впишат в поредния пейзаж…
Оказва се, че уж всички искат гласът им да се чува при вземането на държавнически решения, които засягат рестарта на икономиката у нас, но малцина са тези, които в действителност сочат посоката им. В повечето случаи инак мастити предприемачи предпочитат поединично да решават проблемите си. И обикновено това се прави по време на конфеденциални срещи с управляващите.
Защо тогава се чудим, че всяка власт се възползва от тези нагласи. Та нима не е този начинът, по който на практика самият бизнес бабува при раждането на поредните обръчи и съзвездия. И дали самият той не създава средата, която да го употребява според нуждите си.
И така до следващия път, когато бизнесът пак ще иска, но само когато му стиска.
nbsp;
nbsp;
Димитър Луканов, изпълнителен директор на Арома
nbsp;
Може би трябва да изберем по-малкото зло
nbsp;
Г-н Луканов, можете ли да направите моментна снимка на състоянието на българската икономика?
– Трудно ми е да направя обща снимка за състоянието на икономиката в страната в момента. Със сигурност мога да кажа, че тя едва крета. Потреблението е изключително свито. Хората нямат сигурност какво ще правят утре и дори изобщо ще имат ли какво да правят. Това пък ги кара да редуцират разходите си до минимум. А това далеч не е без значение за бизнеса. Кризата ни върти в един омагьосан, по-скоро порочен кръг, от който сякаш няма излизане. Спадат обемите на фирмите производители, намаляват оборотите, съкращават се хора и така нещата стават все по-зле и по-зле.
Във времето на политическа нестабилност, в което живеем в момента, според вас има ли бизнесът полза от нови избори и кога да бъдат проведени те?
– В момента това е безспорно гореща тема и мненията далеч не са еднозначни. В същото време обаче аз лично не виждам реална алтернатива, която да промени ситуацията в държавата. По убеждение съм десен човек и за мен лично едно социалистическо правителство е най-лошото, което може да сполети една държава. В същото време обаче и реално дясно сякаш не съществува и алтернатива няма. Докато не се появи някой, който да представи действително десен план за работа, чак тогава изборите биха имали смисъл. Засега обаче не виждам такъв политически субект.
Да остане ли на власт сегашното правителство и докога?
– В сегашната ситуация може би трябва да изберем по-малкото зло. Докато на политическата сцена няма реален субект, който да обедини дясно мислещите хора, може би по-добре е това правителство да остане и да се опита да свърши поне малка част от работата, която е наложително да бъде свършена, за да се изправи страната ни на крака. Това е и причината, поради която не мога да определя за колко време то трябва да се задържи.
След окончателното приемане на актуализацията на бюджета преди седмица има ли шанс да видим някаква промяна в ситуацията в страната?
– Не това е проблемът в държавата.
Одобрявате ли мерките, които правителството обещава да предприеме за подобряване на бизнес климата? Кои от тях са полезни и кои са просто за измиване на ръце?
– Обещанията му да се разплати с бизнеса са едно от нещата, които то действително трябва да направи, ако иска нещо да потръгне. Докато действително не се ускори връщането на ДДС-то и акцизите, не виждам с какво ще се промени бизнес климатът у нас. Това е част от икономическия проблем на страната и той трябва да бъде решен приоритетно. В противен случай не очаквам нищо добро.
Трябва ли кабинетът на Пламен Орешарски да поеме конкретни ангажименти към хората, които реално създават икономиката на страната, и какви да бъдат те?
– Да, трябва. За всеки отрасъл те са различни. Затова трябва да се чуват предложенията на бизнес средите. Но срещите между бизнеса и управляващите не бива да се превръщат в безсмислени говорилни, а да се конкретизират решения, които действително да се изпълняват.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Красимир Дачев, собственик на Свилоза АД
nbsp;
Политиката е концентриран израз на икономиката
nbsp;
Г-н Дачев, как изглежда според вас, моментната снимка на българската икономика днес?
– Едва крепяща се над водата. И всяко по-голямо вълнение започва да потапя малките, а и големите, доколкото ги има в България.
Във времето на политическа нестабилност, в което живеем в момента, полезни ли са за бизнеса нови избори и кога да бъдат проведени те?
– За бизнеса изборите не са страшни, даже много често са полезни. Практиката в България е, че когато някой дойде на власт, започва с голямо ожесточение да управлява малкия ни пазар. Но колкото и да е малък, той може да бъде изкривен, А поредните майстори ще спрат до това, защото не се е родил още този, който е по-силен от пазара. Именно изкривяването на пазара доведе до големи диспропорции, а оправянето им ще отнеме много време. Междувременно ще изчезне и колосален ресурс (пример-енергетиката). За илюстрация – че изборите не са страшни, може да служи мощното развитие на Италия след Втората световна война – за 43 години смени 65 правителства, но се развива в нормални, пазарни условия.
Да остане ли на власт сегашното правителство и докога?
– Политиката не е моята сила, аз вземам отношение само по въпросите на икономиката. Лошото е, че нашите политици забравят един проверен в практиката постулат – че политиката е концентриран израз на икономиката.
След окончателното приемане на актуализацията на бюджета преди седмица има ли шанс за някаква промяна в ситуацията в страната?
– Не виждам.
Одобрявате ли мерките, които правителството обещава да предприеме за подобряване на бизнес климата? Кои от тях са полезни и кои са просто за измиване на ръце?
– Досега видяхме много програми и още повече мерки. Готов съм да ги коментирам, след като видя някакви резултати, защото се обърках в това популистко надскачване.
Трябва ли кабинетът на Пламен Орешарски да поеме конкретни ангажименти към хората, които реално създават икономиката на страната и какви да бъдат те?
– Тук е разковничето. Ако продължи политиката да се взема от все по-малкото работещи и се дава на все по-многото неработещи, това няма да подобри положението и на двете страни.
