Министерството на здравеопазването е отговорно за седем текущи проекти, финансирани по оперативната програма Развитие на човешките ресурси. Но ведомството явно си е взело белята с тях. Проверка за изпълнението на схемите с общ бюджет почти 60 млн. лв. показва, че всичките са пред провал заради чиновническа некомпетентност, неспазване на срокове или лошо проведени във времето обществени поръчки. Въпреки че бяха пръснати маса пари за рекламата на проектите, нито един от тях не се ползва с особен обществен или съсловен интерес.
Интегрираната електронна система БАЗИС взе здравето на няколко здравни министри подред, а сега е напът да изтормози и Таня Андреева. БАЗИС, която до голяма степен дублира функциите, изпълнявани от информационната система на Националната здравноосигурителна каса, и такива, които ще бъдат поети от електронното правителство, премина през десетки метаморфози. За нея бе определен бюджет от 9.7 млн. лв. и трябваше да е готова още през октомври 2012-а, но срокът за реализацията й бе удължен с една година. След безброй скандали и спирания на обществени поръчки по проекта бившият ресорен министър Десислава Атанасова я пусна с прогнозна стойност 7.2 млн. лева. Но едва ли в скоро време лекарите ни ще комуникират по електронен път и ще имат достъп до специализирани ресурси за образование и обучение, а пациентите ще вземат онлайн решения за здравето си. Електронните досиета, рецепти и болнични листове още задълго ще си останат химера, защото чиновниците от здравното министерство оплескаха търга с предмет Създаване и внедряване на интегрирана здравно-информационна система.
Дискриминационни условия, неточни указания и некоректно зададени финансови параметри ядосаха не на шега Българската асоциация по информационни технологии , Оракъл Ийст Сентръл Юръп Лимитид и Техно Логика, които се жалваха пред Брюксел и Комисията за защита на конкуренцията. Последната отмени като незаконосъобразно решението за откриване на процедурата, след като установи редица неточно формулирани критерии и изисквания по отношение на необходимите документи, квалификацията на участниците и методиката за оценка на офертите, които ограничават участниците. Така БАЗИС пак бе върната в изходна позиция.
Проектът Нови възможности за лекарите в България, по който Министерството на здравеопазването разполага с 16 млн. лв. за специализациите на 1000 млади медици, също върви много трудно. Ведомството се опитва да го съживи с промени в Наредба № 34, с които да отпадне заложеното досега изискване кандидатите за финансиране на обучение по специалност да имат регистриран трудов договор със съответната болница. За европарите вече ще имат право да се борят и бъдещи зъболекари. Безплатното обучение по проекта е гарантирано, но досега почти никой не го искаше. Здравното ведомство така и не можа да събуди по-широк интерес в средите на съсловието, въпреки че обещава да покрива месечните такси на специализантите от 180 лева. Нови възможности за лекарите в България стартира в края на 2012-а, но младите лекари се съмняваха дали схемата ще бъде финансово обезпечена. Първоначално се оказа, че парите по нея са гарантирани до средата на 2014-а, а една специализация трае между три и четири години. Освен това медиците се опасяваха, че платените от държавата специалности ще бъдат обвързани със задължаващи клаузи за връщане на средствата в троен размер или неустойки, ако прекъснат следването си или не започнат в избраната от здравното министерство болница.
Досега на лекарите, плащащи сами обучението си, бяха обещавани трудови договори и две минимални заплати кеш, които те трябваше да си договарят с ръководствата на наелите ги болници. Те пък ги принуждаваха да подписват декларации, с които да се отказват от получаването на пари. Ако промените влязат в сила, платените специализанти ще могат да сменят болницата, в която стажуват. Младите лекари обаче смятат, че все още месечните такси на платените и спонсорираните специализанти са прекалено високи за доходите им и равнището на обучение и предлагат те да станат минимални.
След хиляди перипетии един от най-злополучните проекти на здравното министерство – програмата за скрининг на ракови заболявания Спри и се прегледай най-накрая премина във фазата прегледи. Но само на някои места. Още бившият здравен министър д-р Стефан Константинов уверяваше, че ефективната борба с рака е напът да започне, а Спри и се прегледай, стартирана през 2009 година, е била придвижена до ниво разглеждане оферти за софтуер и хардуер. Впоследствие обаче всички обществени поръчки по проекта бяха спрени, след като Българската асоциация по патология сигнализира до Върховната касационна прокуратура и Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ за съмнения относно заложените цели и правилното изразходване на отпуснатите средства. Патолозите твърдяха, че аналогична скринингова програма на здравната каса умишлено е прекратена, за да се усвоят европейските милиони.
Междувременно се появи Национална програма за първична профилактика на рак на маточната шийка (2012-2016), по която до 2014-а ще бъдат похарчени към 4 млн. лв. за ваксинации, обучения и информационно покритие. От своя страна здравното министерство си позволи лукса да задели 3 млн. лв. от общия бюджет от 19.5 млн. лв. за изпълнителя на информационните кампании по Спри и се прегледай. Резултатът – от първите 150 хил. покани за безплатни профилактични прегледи на три вида рак на гърдата, шийката на матката и дебелото черво до края на юли на изследвания бяха отишли едва 3500 души. Всъщност същинската кампания злополучно стартира точно през отпускарския сезон, а отгоре на всичко много хора казаха, че не са се явили в кабинетите от страх. В други 72 населени места из цялата страна информационните събития по проекта започнаха едва преди десетина дена и ще приключат в средата на септември. Изглежда, емисарите на здравното ведомство ще разясняват, след което ще трябва насила да заведат пациентите в кабинетите, за да влязат в графика.
Само изпълнителите на обществени поръчки със сигурност се възхищават от кампаниите по проект Информирани и здрави, за който са заделени 4.69 млн. лева. Още миналото лято младежи раздават тениски и шапки с щампата Не сипвайте сол в здравето си! по паркове и градинки, но само срещу трите имена и подпис, удостоверяващи, че горещо подкрепяме кампанията срещу намаляване употребата на психотропни вещества сред младите, борбата срещу тютюнопушенето и производствените, битови и транспортни травми. Тогава грижещата се за рейтинга на бившето правителство маркетингова и социологическа агенция Ноема взе над 109 хил. лв. за 95-страничното проучване за познанията и нагласите на населението. За услуги по рекламните кампании, пропагандни и информационни кино- и видеофилми, DVD и консултантски пиар услуги бяха заделени 1.39 млн. лв. без ДДС. Реализирането на националните здравни кампании, насочени към намаляване на консумацията на готварска сол с бюджет от 426 хил. лв., ограничаване на битовия травматизъм – 426 хил. лв., и вредата от тютюнопушенето – 545 хил. лв., бяха спечелени вкупом от Медия експерт груп 2011 и консорциум Медия експерт груп. Те трябваше да направят три филма и девет видео- и аудиоклипа, с които пропагандират спазването на правилата за движение по пътищата. За кампаниите срещу употребата на цигари и психотропни вещества изпълнителите трябваше да заснемат пет филма и 15 клипа, както и да подготвят пет интернет банера. Клиповете срещу вредата от използването на марихуана, амфетамини, екстази, кокаин и хероин обаче претърпяха пълен крах, след като бяха пуснати в YouTube канала на Министерството на здравеопазването под надслова Животът е безценен! Не го заменяй за дрога!. Потребителите заключиха, че те са блудкави, и ги засипаха с осмиващи квалификации. Така и не се разбра по-нататъшната съдба на Информирани и здрави, но очевидно той не е приключил до крайния срок 21 май 2013-а.
Aкредитация на лечебните заведения и продължителното обучение на медицинския персонал трябваше да приключат до 10 декември 2013 година. По проекта за укрепване на институциите, отговорни за акредитацията на лечебните заведения, за допълнителна квалификация на лекарите и уеднаквяване на медицинските стандарти трябваше да бъдат похарчени 3.31 млн. лева. Година преди края му единствената възложена по него поръчка бе за изготвяне на анализи и проучвания по темата на стойност 180 216 лв. с ДДС и бе спечелена от консорциума ГД Евромед, в който Българският лекарски съюз участва заедно с група нефизически лица и сдружение Съюз на българските медицински специалисти. Министър Десислава Атанасова обаче едностранно прекрати проекта с мотива, че има промяна в приоритетите, а спестените средства ще бъдат насочени към програмата за специализация на младите лекари.
Неясна е и съдбата на ПУЛСС с бюджет 6.25 млн. лв., който трябваше да подсигури обучението на работещите в спешната медицинска помощ. В първия му етап трябваше да бъдат разработени и осъществени три типа програми за обучение на над 6500 служители в спешните центрове и да бъде създадена електронна страница за надграждащо обучение. Но изпълнението бе почти нулево, бяха похарчени 146 хил. лв. за проучване на добрите европейски практики и бе създадена база данни на персонала. Поръчката за избор на изпълнител за обучението на 1500 лекари, 2500 медицински специалисти и 2500 шофьори на линейки многократно бе прекратявана заради нарушения в процедурата. За последно за ПУЛСС се чу през месец май, когато бяха изнесени данни, че преквалификационен курс по спешна помощ са преминали над 3000 лекари, медицински специалисти и шофьори, което е по-малко от половината целева група.
